Още докато се обсъждаше в парламентарните комисии законът за новата супербюрокрация - Комисията за финансов надзор, специалисти предупредиха за раждането на орган с



невидяни досега у нас права.



Един брокер-шегаджия дори се учудваше защо въобще се мъчат депутатите с 30 страници закон, като същата работа щял да свърши само един текст: "Създава се такава и такава Комисия, която прави каквото си иска". Засега пръкването на всевластния финансов надзор бе препятствано от ветото на президента, който съзря в закона поне две противоречия с конституцията. Едното е забраната за съдебен контрол върху актовете на новата бюрокрация (пореден опит на парламанта да отнеме на върховенството на съда). Втори мотив за вето даде едно мащабно новаторство: за първи път този закон въвежда задължение



контролираният да плаща на надзирателя



задето се хаби да го следи и проверява. Досега световната финансова теория твърдеше, че таксите са своеобразна цена на услугите, които администрацията оказва на лице, пряко възползвало се от тях. Според новия закон обаче на комисията трябва да се плаща годишна такса не за услуги, а за да си върши властническата работа. Ако този принцип остане в сила, това ще е първият точен изстрел на една финансова революция. Край с дефицита на бюджета! По аналогия ще се сменят остарелите закони и всеки властник ще получава плата пряко от онези, върху които властва. Веднъж в годината ще ни събират да речем по 10.50 на глава за кмет, 18.90 за зам.-кметове, по 3.20 за депутат и т.н. за всички длъжности. Всички шофьори ще плащат на катаджиите такса за проверка, а преди да подгони крадеца полицаят първо ще му издава квитанция за събраната такса задържане. Но това не е единственото новаторство на закона. Макар неотбелязана в президентските възражения, по-велика новост е за пръв път дадената от закона



лична контролна власт



на новите надзорници. Дилетантите си въобразяват, че финансовата супер-Комисия ще обедини в единен колективен орган надзора, упражняван досега от един министър и 5 различни комисии. Нищо вярно. Комисията не е нито колективен, нито единен регулатор. Тя е всъщност ламя с четири напълно самостоятелни глави (председателят и тримата му заместници) и с 3 бр. "други членове", както се изразява законът. Всяка от зам.-главите е напълно отделен административен орган със собствени правомощия, а единствените колективни права на комисията са да разглежда жалбите срещу замовете, да пише наредби и да одобрява предложенията на своите три автокефални феода за издаване на "големите" лицензи. Иначе всеки от тримата надзорни велможи сам и без право някой друг да му се бърка, стопанисва поверената му за 6, 5 или 4 г. територия (замовете имат мандати с различен срок).



Всякаква намеса е позволена



в делата на поднадзорните. Ресорният надзорен везир лично определя какви отчети, документи и справки трябва да му се представят, одобрява вътрешните технически разчети (т.е. утвърждава и планираните печалби на фирмите), дава предписания какви мерки да вземат поднадзорните му. За сметка на надзираваните фирми велможата може да назначи някой близък до сърцето му одитор да им прасне една проверка и той. Ако фирмите не слушат чинно, надзирателят с един подпис може да ги глобява. А със съгласие на комисията може освен това да лишава директорите на дружествата от право да управляват, да им назначава квестор и да им нарежда да предприемат "всякакви мерки". Само и единствено Комисията може да решава кога да отнема лицензите, да обявява във фалит и в ликвидация инвестиционните посредници, застрахователите, осигурителите и всички други поднадзорни й лица. Така



надзорът обезмисля пазара



защото само луд човек би търсил срещу конкурентите си търговски способи за надмощие, вместо да потърси далеч по-сигурното и в кърпа вързано съдействие на едноличния надзорник, в чиято безспорна власт е да укроти, да препъне или просто да омаломощи с глупости досадния съперник. А натрупаната огромна власт в ръцете на четиримата комисионери отгоре на всичко е безконтролна. Съдът няма думата по най-драстичните им решения, действията на всеки от тях се обжалват само пред другите трима (защото четворицата има мнозинство в Комисията над трите гласа на "другите членове"). Сега в парламента ще чуем, че въпреки огромната си власт, Комисията в никакъв случай нямало да я злоупотребява. Пак ще си е ламя, но ще даде дума да не хапе и да не яде златните ябълки. После ще излезе късопаметна като всички познати досега бюрократични монстри. И тогава ще седнем да пишем нов закон, защото ще се докаже, че днешният е сбъркан изоснови.