|
Бургас-Александруполис в голяма степен минава за проект, който среща подкрепа на българското правителство, а алтернативното трасе Бургас-Вльора се счита за изцяло частна инициатива. Общото между двата проекта засега е липсата на гаранции за количествата петрол, които ще захранят която и да е от тръбите.
Петролната общност още миналата година отправи покана участниците в Бургас-Александруполис да промоцират проекта. Беше изготвено и технико-икономическо проучване, според което трасето успешно може конкурира другите 5 алтернативни проекта. То струваше 3,2 млн. евро, от които 80% отпусна Евросъюза. Според него
Бургас-Александруполис е икономически най-конкурентното трасе.
То е най-късо, минава през равнинен терен, струва само 680 млн. евро и предлага най-ниската тарифа за пренос. Проектоживотът на тръбата е 30 години, а инвестицията ще се изплати за 5-8 години. Нужни са обаче поне 15 млн. т нефт, за да има и печалба.
До сега интерес са проявили около 19 банки. Те са готови да осигурят над 80% от финансирането. Сред тях са ЕБВР, ЕИБ, Дойче банк и др. Изискването е обаче да има тристранен консорциум. Тук страната ни изостава от Гърция и Русия, които вече са сформирали екипите от фирми, които ще участват в националните квоти. Това са гръцките "Лацис", "Копелузос" и "Хеленик Петролиум" и руските "Транснефт", "ЛУКойл" и "Юкос". България още не е излъчила фирмите си.
Кандидати за българския консорциум са цели 10 фирми. Но вместо държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да тропне на масата и да подбере фирмите в инвестиционния консорциум по ясни и прозрачни правила, натовареният с проекта зам. министър Хасан Хасан започна "уникални" преговори. Тяхната същност бе в това частниците, подбрани по неясни критерии, да се разберат помежду си сами и само в краен случай държавата да се намеси като арбитър. Така дребни и никому неизвестни фирми трябваше да мерят сили с утвърдени в бизнеса имена. При това без предварително да докажат финансовите си възможности. Затова и
започна драматична дялба.
Две компании претендират за най-голям дял - "ЛУКойл-България" и фирмата на "Мултигруп" - "Минстрой". Те искат мажоритарен дял. Съперничеството помежду им започна още при предишното правителство. Тогава управляващите обещаха 68% на "ЛУКойл България", "Минстрой" трябваше да получи 20%, "Главболгарстрой" и "Газстроймонтаж" - по 5%, а "Химкомплект" - 2%. Сега обаче нещата се обърнаха. Почувствали силното рамо на зам. министър Хасан, от "Минстрой" искат поне 51%. "ЛУКойл България" държи на своите 68%. Останалите също искат парче. Така на последните разговори фирмите заявиха участие за над 250%. До крайния срок, даден от правителството - 15 януари, споразумение, удовлетворяващо всички, не бе постигнато. Явно държавата ще трябва да се намеси. Въпросът е как ще стане това. Защото ако бъдат пренебрегнати авторитетни фирми, за да бъдат набутани и дребни, никому неизвестни компании, България трудно ще спечели доверието на банките, които са готови да отпуснат пари за проекта.
Ролята на държавата обаче не се изчерпва с това. За да си "гарантира" така трудно извоюваните 33% в международния консорциум, тя трябва да настоява за няколко задължителни неща в устава на дружеството. Защото не е тайна, че някои фирми още преди да са станали от масата на преговорите тръгнаха да продават дела си на гръцки компании. Затова частниците трябва да бъдат задължени при напускане на консорциума да предложат акциите си най-напред на останалите участници в него. Добро е и взетото от държавата решение да притежава "златна акция", чрез която ще се блокират неблагоприятни решения. България трябва да определи и таксата за пренос през нейна територия. Тя не бива да пада под $ 1 на тон, за да може да се събират по 30-35 млн. годишно, твърдят специалистите. От друга страна, държавата трябва да се ангажира да съдейства за отчуждаването и изкупуването на терените, през които ще минава петролопровода. За да не могат собствениците на земи да изнудват компаниите с баснословни суми за имотите си.
Има ли хляб в проекта?
Докладът за енергийната политика на Евросъюза за 2001-2002г. определя трасето като приоритетно, тъй като за рафинериите в Марсилия, Генуа и Сицилия трябва да се доставя петрол от Русия и Казахстан. ЕС дори обеща безвъзмездна помощ от 100 млн. евро на Гърция, ако трите държави-участнички в проекта се договорят и се преборят за това трасе. Дълго време въпросната сума беше и големият коз на гърците да искат по-голям дял от общата компания.
Това лято бяха направени няколко пробни доставки на руски петрол до Хюстън. Нефтът се транспортираше през Босфора, товареше се на танкери на Александруполис и се возеше до САЩ. Танкерите обаче чакат по три дни, за да минат през Босфора, заради което петролните фирми търпят големи загуби. И тъй като движението е само денем, а при преминаването на танкер се затваря целият пролив, за да се избегнат катастрофи, могат да минават най-много 3-4 кораба на ден. След 3-4 години капацитетът на Босфора съвсем ще бъде изчерпан. Плановете са към 2010г. сегашните 11 млн. т, които Казахстан добива годишно, да се увеличат на 40 млн. т. Тогава дори Русия да запази нивата от около 70 млн. т годишен добив, след няколко години общото количество, което трябва да се транспортира, ще бъде с 15-20 млн. т повече от това, което сега се прекарва през Босфора.
Така че ако България, Гърция и Русия не се договорят за този байпас, черното злато като нищо да заобиколи региона ни. Защото
алтернативи и интереси - колкото щеш.
Американската корпорация АМБО, която лансира проекта за нефтопровода от Бургас до албанското пристанище Вльора, вече е водила разговори с "Ексон-Мобил" и "Еджип". Проектът е представен също на "Бритиш петролиум-Амоко", но те надали ще проявят интерес след като заложиха на друго трасе - Баку-Джейхан. Големите им надежди са свързани главно с основния акционер в Каспийския консорциум "Шеврон-Тексако". "Малко ни притесняват обаче замразените неотдавна инвестиции от около $ 3 млрд. на "Шеврон-Тексако" в Казахстан, след като местното правителство поиска преразглеждане на първоначалните договорни условия", казва представителят на АМБО у нас Румен Николов.
Последната правителствена рокада у нас обаче им изигра лоша шега, защото новите управляващи дадоха приоритет на Бургас-Александруполис. Съвсем скоро представителите на АМБО смятат ще занесат поредната папка на поредния министър на регионалното развитие, който за пореден път да потвърди, че страната ни има еднакво отношение и към двата проекта.
Правителствата на Македония и на Албания, през чиято територия би трябвало да продължи тръбата след като напусне пределите на България, открай време са гласували "за" проекта. Хубаво би било българското правителство да даде писмо, с което да декларира подкрепа на проекта и да го промоцира при международни срещи и форуми, казват от АМБО. Срещу това обещават 10% държавно участие за България и съответно по 5% - за Македония и Албания при евентуална реализация на проекта. Останалите дялове ще се държат от частници, без значение дали това са нефтени компании или финансови институции. Тръбата ще има един основен собственик, който ще печели не от транспортирането на нефта от Бургас до Вльора, а от продажбите на дългите дестинации.
Нефтените компании ще осигурят финансирането, а в замяна на това ще получат право върху земята за около 20-25 г. България ще печели годишно $ 80 млн. като директни приходи от такси, а индиректно постъпленията може и да са четирикратно по-високи. На база на правените през 1999-2000г. разчети, изграждането на петролопровода ще глътне $ 1,3 млрд. При евентуална прекалкулация обаче стойността му безспорно ще набъбне поне с още няколко десетки милиона.
Така че и от двата проекта България може да спечели. Но докато се чуди на кого да заложи и как да разпредели баницата вътре в страната, може да остане с празни ръце.