Студената война е към края си през 1991 г., а единствената африканска държава, която никога не е била колонизирана от европейските империалисти, е бледо отражение на Велика Етиопия. Продължилата две десетилетия гражданска война в страната отне живота на поне 1 млн. души. Сепаратистите в провинциите искат самоопределение. Икономиката на страната е в пълен колапс, а населението е измъчвано от изключителен глад. Светът започва да свързва Етиопия със снимки на тълпи от гладуващи деца. Вътрешното и международното положение на страната е толкова тежко, че под въпрос се оказва оцеляването й.

Националистически настроените историци проследяват корените на етиопската държава от второто хилядолетие до наши дни. Историята на страната се основава на мита за цар Соломон и Савската царица. Етиопските ортодоксални християни твърдят, че ковчегът на завета се намира в Аксум; а първата хиджра, или преселението на мюсюлманите от Мека заради религиозни гонения, било в Етиопия. В продължение на векове етиопските владетели ръководят огромната си и разнородна империя, провеждайки политика на жестока вътрешна асимилация и външна експанзия.

Впечатлението за величието на Етиопия е



разбито от бунтовниците,



които достигат Адис Абеба през май 1991 г. и слагат край на диктаторския режим (подкрепян от бившия СССР) на Менгисту Хайле Мариам. Лявото освободително движение обещава да направи конституция, която ще даде право на самоопределение на почти 90-те етноса в Етиопия. Страната може да преодолее политическо-икономическото неравенство, но наблюдателите са скептични, че някогашната най-силна империя в Африканския рог ще се преобрази. След като през 1993 г. североизточната част на Еритрея обяви независимост, Етиопия остана без излаз на море, а и съществуваше риск от драстично нарастване на сепаратизма.

Четвърт век по-късно обстановката в Етиопия значително се е променила. В периода между 2001 г. и 2012-13 г. икономиката на Етиопия расте средногодишно с по над 7%. Това е единствената африканска държава, чийто темп на развитие може да се сравни с този на източноазиатските тигри. Икономическото чудо помага в борба с бедността и милиони хора са изведени от



порочния кръг



на нищета, глад и болести. Населението на страната се увеличава от 40 млн. души през 80-те години на ХХ век до почти 100 млн. души днес.

Икономическото възраждане на Етиопия е в основата на амбициозен проект за мащабно строителство на управляващия Революционно-демократичен фронт на етиопския народ (РДФЕН). Партията иска да създаде устойчив политически ред, на чиято база да се търси автономия от вътрешни и външни заплахи. Освен това се ангажира да изгради функциониращи институции и да установи контрол над политико-икономическия сектор. Развитието на икономиката е в ръцете държавни предприятия и бизнес елит, тясно свързани с РДФЕН. По време на последните парламентарни избори партията и съюзниците й изгубиха само две от 547-те места в парламента. Етиопия е в близко сътрудничество с Китайската комунистическа партия, която в периода 2005-2010 г. съветваше РДФЕН как да привлече 5 млн. нови членове. Няма друга държава в Африка, в която "китайският модел" да е толкова силно застъпен, както в Етиопия при управлението на РДФЕН.

За да укрепи властта си в страната, етиопското правителство възобновява сериозните си регионални амбиции по време на управлението на премиера Мелес Зенави, който бе начело на страната от 1991 г. до смъртта си през 2012 г. В основата е визията за Велика Етиопия, която трябва да осъществи историческата си мисия да се освободи от оковите на бедността, за да може



да поведе



Африка. В съзнанието на покойния премиер вътрешните и регионалните амбиции винаги са били тясно свързани. От една страна, Мелес разбира, че създаването на съюзи и добрата международна репутация ще тласне напред икономиката на Етиопия и ще укрепи властта на РДФЕН. От друга страна обаче, той вижда, че ако успее да реши вътрешните проблеми, Етиопия ще отърве Африка от лепнатото й клеймо "безнадежден континент".

За да реализира амбициите си, премиерът създава отлични връзки с много партньори. Мелес завързва лични приятелства с Тони Блеър и Бил Клинтън, с Бил Гейтс и Джоузеф Стиглиц. Посещава Южна Корея, за да се запознае отблизо с местното икономическо чудо, както и да обсъди големите инфраструктурни проекти с бившия китайски президент Ху Цзинтао. Мелес с ентусиазъм представлява Африка на срещата на страните от Г-20 и на тези за климатичните промени, където осъжда несправедливата глобалната икономика и маргинализацията на неговия континент. Развивайки институционални връзки с Китайската комунистическа партия, Мелес не смята, че има противопоставяне с ролята, която Адис Абеба изпълнява на регионален "зам.-шериф" на Вашингтон в глобалната война с тероризма. Етиопските дипломати, генерали и шпиони са много



важен съюзник



на САЩ в Африканския рог, Червено море и Аденския залив. Сега, когато американците не са доволни от старите си съюзници Египет, Кения и Саудитска Арабия, ролята на Етиопия в борбата с тероризма става съществена.

Мелес, наследникът му Хайлемариам Десален и влиятелното политбюро на партията виждат Велика Етиопия като регионален хегемон и се ръководят от принципа "Това, което е добро за Етиопия, е добро и за Африканския рог". Влиянието на Адис Абеба се увеличава чрез регионалните организации, в които страната има сериозен авторитет. В сферата на регионалната сигурност Етиопия се опитва да предотвратява конфликти (хиляди етиопски войници под егидата на ООН са изпратени в пограничния регион Абией между Судан и Южен Судан), да управлява конфликти (Етиопия е домакин на посредническите преговори за прекратяването на гражданската война в Южен Судан) и да се бори с тероризма (страната осъществява военни операции срещу сомалийската организация "Аш Шабаб"). Дългосрочната й стратегия е насочена към регионална интеграция чрез инфраструктура в енергийния и водния сектор. Планът е да се свърже региона с Етиопия чрез износ на хиляди мегавати електричество, генерирано от централите, изградени край язовирите по реките в Етиопия и по Нил.

Това е финансово изгодно както за Етиопия, така й за съседите й, които се нуждаят от електричество. Освен това така ще промени регионалния баланс на силите от Найроби, Хартум и Кайро към Адис Абеба. Изграждането на Великия язовир на етиопското възраждане е дързък опит с един мегапроект да се променят отношенията между страните по Нил. Язовирът е най-големият инфраструктурен проект в Африка. Огромният му обем ще позволи да се промени хидрополитическото статукво, което в продължение на десетилетия даваше на Египет непропорционално влияние в регионалната политика.

В станалото популярно напоследък Нилско споразумение от март т.г. между Египет, Етиопия и Судан се съдържа недоразвита идея за механизъм, чрез който да се решават местните спорове за вода, както и че държавите, разположени по течението на река Нил като Етиопия, имат право да превърнат в свой приоритет производството на електроенергия. По този начин де факто Кайро признава, че Етиопия, а не Египет, сега е най-влиятелната държава по реката Нил. Визията на Етиопия за регионална интеграция при набиращата сила етиопска хегемония все повече се превръща в



реалност



Превръщането на Етиопия в регионален хегемон, разбира се, не е неизбежно. Икономисти на Световната банка, посланици и неправителствени организации се притесняват за стабилността на финансовата система на страната, за продължаващата бедност в селските райони и за недоволството на милиони жителите на страната, които са изгубили гражданските си свободи. В международен аспект Етиопия се въздържа от конфликти с Южен Судан и Сомалия, но не успява да ги разреши - историческо недоверие към Адис Абеба дълбоко е вкоренено в региона и това ограничава възможностите на страната да действа като неутрален посредник. Отношенията "без война, но и без мир" с Еритрея си остават фикс идея за сигурността на страната, а "ястребите" не могат да предложат нищо освен продължаване на политиката на сдържаност.

Етиопия се възражда както във вътрешен, така и в международен план. Никога досега толкова много етиопци не са имали толкова много причини, за да бъдат оптимисти и да вярват в бъдещето. Широка подкрепа заслужава етиопският план, според който ресурсите в река Нил не трябва да бъдат обект на конкуренция и повод за жестоки войни, а трябва да станат основа за съвместна борба с бедността, безработицата и климатичните промени. Ръководителите на Етиопия знаят, че ще се изправят пред тежка битка, за да убеждават съседите си в добрите си намерения. Стратегията на Етиопия се натъква на сериозна опозиция в регион, където историческите взаимозависимости са смятани за политически проблем, а не за икономическа възможност. Дали страната успешно ще докаже мисията си, ще зависи от това да запази собствения й възход и по-доброто бъдеще на Африканския рог.