Първо трябва да декларирам конфликт на интереси по арменския въпрос, без да имам арменски произход. Преди 33 години бях на работа в Индокитай, където открих бюро на БТА, базирано в Ханой. Първата ми командировка в опустошената от геноцида на червените кхмери Камбоджа (тогава Кампучия) през януари 1982 г. премина тежко и се върнах в Ханой сериозно болен. За две седмици отслабнах с 10 кг, организмът ми отхвърляше не само храна, но и вода. Виетнамските лекари в примитивната си следвоенна Международна болница, скована от подръчни материали, свиваха рамене. Отидох в медицинската служба на тогавашното съветско посолство, където ме посрещна д-р Ашот (от тогавашната Арменска ССР). Погледна ме на какво приличам и без повече изследвания ми даде флакон със сто хапчета на едно шведско лекарство.

- Това е широкоспектърно. Вземете го. Имам две опаковки, но едната пазя за посланика, ако се наложи.

Много се изненадах, защото медицинската служба се грижеше за стотици съветски граждани, работещи тогава във Виетнам. Фактически тя оставаше без резерв от лекарството заради мен. Запитах го защо ми прави такъв жест. Вместо отговор д-р Ашот издекламира на руски първия стих от "Арменци" на Яворов.

- Ето защо.

Смаях се, защото не съм си представял, че съдбата на един българин на другия край на света може да зависи от наш поет, колкото и гениален да е. За д-р Ашот обаче бе важно, че съм българин, какъвто е бил Яворов, който е проявил преди много години разтърсващо състрадание към злочестината на арменския народ в тогавашната Османска империя. Разказах случката на наш дипломат в Ханой, но той за разлика от мен не се изненада. Оказа се, че корените му са арменски. Неговата баба му е разказвала, че е била дете, когато са бягали от Турция към България. През една река са преминали без мост, защото е била пълна с трупове и са можели да ходят по тях.

- Такива неща не се забравят.

Десетина хапчета от лекарството наистина ми помогнаха и след това го носех постоянно при многобройните си пътувания в Индокитай. Давах от него и на други закъсали. Не се срещнах повече с д-р Ашот, но го помня добре. За арменеца от нейде си непознатият българин бе свой и близък



заради стореното добро от едно далечно поколение



Годините заличават спомените, но най-важните понякога се връщат откъдето най-малко ги очакваш. Сетих се за тази случка, като видях реакцията на турското външно министерство срещу декларацията на българското Народно събрание по повод 100-годишнината от началото на "масовото изтребление" на арменци, което нашите депутати не посмяха да нарекат с думата "геноцид", за да не дразнят Анкара. "Няма съмнение, че това решение ще се отрази отрицателно върху турско-българските отношения", предупреди турското дипломатическо ведомство, което само към България не показа дипломатическа сдържаност. То имаше нервни реакции и по отношение на Русия, САЩ, Франция и Германия, но въпреки че те използваха думата "геноцид", Анкара не си позволи да ги заплашва с наказателни мерки. Към България обаче нямаше задръжки, защото някои в турските управленски среди още я мислят за заден двор на Османската империя. А и малодушието на българските управленски среди насърчи Анкара да се държи с тях като строга учителка, която може да ги нашляпа, че не внимават в нейните уроци по история.

България има достатъчно исторически основания да се отнася към Турция, както Аристотел се е отнасял към учителя си Платон: "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа". Не е обидно, че Анкара я поставя в компанията на такива държави като Русия, САЩ, Франция и Германия, но нито една от тях не може да се определи като



пряк свидетел на геноцида срещу арменците,



какъвто е била България. Масовото изтребване на българите от Одринска Тракия през 1913 г. е генералната репетиция за арменския геноцид през 1915 г. Какво очаква днешна Турция: да й благодарим, че не е преминала направо към геноцид над българите ли? Когато Анкара ни нарежда да си затваряме устата за арменците, фактически ни казва да не се обаждаме и за тракийските българи, чиито имуществени въпроси още не са уредени. Одрин пък скъса побратимяването си с Хасково, защото се осмели да нарече градския си парк "Арменци". Остава да ни забранят и думата "българи". Заплахата на Турция да влоши отношенията си с България е основание най-малкото да бъде повикан турският посланик в София за обяснения какво имат предвид неговите началници. Българският посланик в Анкара бе викан вече за обяснения защо България вижда историческите факти такива, каквито ги е видяла и преди сто години.

Турция реагира така непремерено, защото е в слаба позиция и си мисли, че с още по-големи слабаци като България няма защо да се церемони. Изводът се налага от някои турски констатации. Вестник "Хюриет" писа на 27 април: "Германският президент Йоахим Гаук и руският президент (Владимир Путин - бел. ред.) използваха думата "геноцид" на 24 април, отбелязвайки 100-годишнината от избиването на арменци в Отоманската империя. За Турция това представлява дипломатическо фиаско", смята либералното издание и продължава: "Дългогодишната агресивна кампания на арменската държава и арменската диаспора за признаване на геноцида от повече страни даде значителни резултати през 2015 г. ... Турция не успя да се противопостави дипломатически, политически и научно на арменската кампания ... Слабата и овехтяла кампания на Турция не произведе нищо друго освен засилена реторика срещу Запада, която насърчи повече държави да признаят геноцида ... Кампанията на Армения направи образа на Турция зад граница още по-лош и постави отношенията на Турция със западния свят в бедствено положение, което може да предизвика засилена изолация".



Колко жалки са усилията на Турция



да се противопостави на общественото мнение в света свидетелстват информации не от медии, а от страницата на самото външно министерство. Ден след отбелязването на 100-годишнината от геноцида срещу арменците то разпространи съобщение за демонстрация на 25 април в Анкара срещу ... арменския тероризъм. "Повече от 40 турски дипломати, правителствени служители и членове на техните семейства бяха безмилостно убити между 1973 и 1985 г. и никоя друга страна по света не е загубила толкова много дипломати и правителствени служители в резултат на терор за толкова кратко време". Пред паметника на Ататюрк групата положила венец с надпис на лентата: "Признателни сме, не сме забравили падналите, никога няма да позволим да бъдат забравени. От пенсионирани членове на Външно министерство".

Несъмнено тероризмът е отвратително нещо. Още по-отвратителен е масовият терор. Но за разлика от индивидуалния тероризъм турската държава предпочита да го забрави и дори настоява всички да го забравят. Нали на 40 души могат да се запомнят и изброят имената, а на 1.5 милиона няма как. България се подложи на много международни унижения през последните години заради своята корумпирана върхушка, но има предели, отвъд които ще загуби човешката си определеност. Когато става дума за престъпление срещу човечеството, разиграло се на собствения й праг, никой не би й простил подлостта да се престори на неразбрала. Днешна Турция държи да правим разлика между нея и Османската империя и точно затова трябва да й се отговори, че усилието й да заличи миналото заличава тъкмо тази разлика.