На 25 април 1945 г. Втората световна война в Европа изглежда вече завършила, остава само превземането Берлин и преодоляването на безсмислената съпротива на нацистите тук-там в Чехословакия, Унгария, Австрия и Германия. Наистина е незначително това, което предстои до края на войната в Европа, в сравнение с кървавите битки от септември 1939 г. до началото на завършващия етап на Берлинската настъпателна операция на Червената армия. Единствено за десетките хиляди воини, които ще загинат до пълната и безусловна капитулация на Германия на 9 май (вж. подробно текста следващия четвъртък) оставащите две седмици от войната са съдбоносни - за съветските войници и офицери настъпващи към Райхстага на 1 и 2 май 1945 г. най-тягостната гледка са загиналите им току-що бойни другари в околностите и по етажите на сградата. Вероятно няма нищо по-злощастно от съдбата на тези воини, недоживели до великата си победа едва няколко часа.

Макар Берлинската настъпателна операция на съветските войски (16 април-8 май 1945 г.) да се разгръща нашироко по цяла Източна Германия, в завършващия й етап нейна главна цел е завладяването на столицата на Третия райх (25 април-2 май 1945 г.) е. Очакванията на Хитлер и неговите сподвижници, че Берлин ще бъде превърнат във втора Москва или във втори Сталинград (вж. по-долу) няма как да се сбъднат. Събраните отвсякъде останки от редовните военни части на някога непобедимата германска войска са обезсърчени и отчаяни и представляват не повече от половината от защитниците на града. В боевете, наред с редовната войска, участват набързо скалъпени военни части, съставени от неопитни възрастни или от непълнолетни подрастващи, както и от необучено градско опълчение. Истината е, че Берлин може да се смята за превзет още преди началото на щурма на града. Това съждение не е в сила, както по-горе стана ясно, единствено за тези 78291 убити в Берлинската настъпателна операция, от които поне 23 хиляди при превземането на самия град (Г. Ф. Кривошеев, В. М. Андроников, П. Д. Буриков, 1993). Също толкова тъжна е съдбата и на онези поне 400 хиляди немски войници, повярвали на Гьобелсовата пропаганда, които загиват в същото това време от другата страна на фронта в града (сб. "Руский архив: Великая Отечественная, т. 15, 1995), те също за малко не успяват да доживеят до края на войната.

Към началото на април столицата на Третия райх е вече свръхукрепен град, в който смазващото съветско превъзходство в танкове, оръдия и оръдейни системи не е от кой знае каква полза - в условията на улични боеве танковете се превръщат в чудесни мишени, които могат да бъдат нападани от кой да е прозорец или пролука в безбройните околни сгради (вж. Извори).

Последните дни в Берлин хитлеристката върхушка е събрана в нарочно създаденото свръхукрепено скривалище под Райхсканцеларията и събитията от това време са широко известни. Няколко сведения са показателни за всеобщия разпад. Посетителите установяват с почуда, че след 26 април малцината обитатели на скривалището под Райхсканцеларията съвсем са променили навиците си - те нито стават, когато техният фюрер влиза в помещението, нито даже поглеждат към него, и това изглежда не му прави никакво впечатление. В същото време нацистката пропаганда, която е в основата на водената от Германия война след септември 1939 г., не спира да излъчва до последния час от съществуването на Третия райх напълно непроменени своите пропагандни послания. След самоубийството на Хитлер в 15. 15 ч. на 30 април, малко след като е обядвал макарони със сос, Берлинското радио съобщава, че "фюрерът загина в боевете край Берлин". До последния час, в който германската войска разполага със самолети, т. е. преди превземането от съветските войски на летищата в Темпелхоф и Гатов окончателно на 28 април, те се използват включително и за да разпръскват позиви над съветските военни части, в един от тях, датиран приблизително преди 25 април, пише: "Ние също стигнахме до Москва и Сталинград . . . и вие не ще превземете Берлин, а тук ще получите такъв удар, че и костите няма да можете да си съберете . . ." Както е известно, последвалите събития не се развиха точно така.

Превземането на Берлин западните съюзници също определят като своя главна цел още през лятото на 1944 г. след успешния десант в Нормандия. (Уинстън Чърчил, Втората световна война, 1948-1953 г.), но както е известно по-сетнешните им военни планове не са твърде добри и те са принудени да се откажат от десант в Берлин. Историческите и военните факти никак не пречат на днешната западна историография и публицистика денонощно и жално да оплакват това решение на командването на западните съюзници. Именно разположението на силите през април-май 1945 г., а не каквото и да било волево решение прави да изглеждат напълно фантастични плановете на западните съюзници, за оплакване е вече късно.

* * *

Символ на превземането на Берлин и на капитулацията на Германия, а и на края на Втората световна война в Европа, е издигането на Знамето на победата над Райхстага (вж. Извори и изображенията). И до ден днешен широко се обсъждат снимките от това събитие, трите най-известни са дадени като изображения, търсят се несъответствия и пропагандни грешки. Писмените извори са категорични, че Знамето на победата за пръв път е издигнато в 14.25 ч. на 30 април 1945 г. на купола на Райхстага и остава там малко повече от денонощие, изпепелено от възникналия по това време пожар. След стихването на огъня знамето отново е закрепено върху купола следобед на 2 май. Що се отнася до снимката на Виктор Тьомин, то нея ще трябва да признаем за най-ранна от известните изображения на това събитие, а и за най-достоверна. Запознаването с изворите ще ни разколебае в опитите да обвиняваме когото и да било в недобросъвестност. Единствената намеса в изображението, освен оцветяването на знамето, която можах да открия при 8-кратно увеличение и нагоре до 16-кратно, е удължаването на дървената дръжка на знамето от 4, 2 м. до 7, 2 м. - следите от "извисяването" на знамето са измерени с помощта на най-употребяваната програма за архитектурно изчертаване. Не е съвсем ясно от кога е тази намеса в снимката на Тьомин, но тя всъщност не променя абсолютно нищо. И за никого.



Извори



"Цялата отбрана на противника бе построена най-вече на принципа на укрепените съоръжения и възловите отбранителни места. Всички стратегически пътища и населени места се преобразуваха в противотанкови райони . . .

На подстъпите към Берлин и в самия град отбраната бе построена най-вече на улиците и на кръстовищата, строяха се барикади, а някъде и противотанкови ровове, бариери и др[уги] препятствия . . .

Почти всички улици в централната част на Берлин бяха преградени с барикади и бяха защитавани от зенитни оръдия, които се използваха [в случая] като противотанкови . . .

С пристигането на нашите войски в покрайнините на Берлин, противникът всекидневно изпращаше в бой набързо събрани батальони от фолксщурма [градско опълчение в Германия, създадено в последните месеци на Втората световна война в Европа] и [от] отрядите на полицията, въоръжени предимно с винтовки, ръчни картечници и фаустпатрони [еднократни противотанкови гранатомети].

След 25 април т[ази] г[одина] противникът започна да използва във военните действия цялото мъжко население [на Берлин], включително и всички, които се намираха в болниците и затворите. Предвид недостига на въоръжение, отрядите на фолкщурма получаваха [по една] винтовка или ръчна картечница на 2-3 души . . ."

Из Доклад на генерал-полковник С. Богданов, командващ 2-ра гвардейска танкова войска, до маршал Г. К. Жуков, командващ 1-ви Белоруски фронт; 15 май 1945 г.



"Знамето [на победата] представлява червено платнище с размери 188 на 82 см., прикрепено към дървена дръжка; Вляво горе са изобразени петоъгълна звезда, сърп и чук, а в долния край при дръжката - "№5" . . .

На 30 април на разсъмване започна едновременен щурм срещу Райхстага . . .

На . . . 30 април 1945 г. в 14. 25 ч. воините от ротата на старши сержант Сянов с бой си проправиха път по стълбата към покрива на сградата и достигнаха купола на Райхстага. Смелите воини комунистът лейтенант Берест, комсомолецът червеноармеец Егоров и безпартийният младши сержант Кантария закрепиха знамето, над сградата на германския парламент се развя гордият флаг на Съветския съюз - символ на нашата велика победа . . ."

Из Донесение на генерал-полковник Кузнецов, командващ 3-а ударна войска, до началника на Главното политическо управление; 2 юли 1945 г.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=747285

(Българската войска е посрещната сдържано в Македония)

http://www.segabg.com/article.php?id=746480

("Бляскави победи на българското оръжие")

http://www.segabg.com/article.php?id=734140

("Последното настъпление на Хитлер")

http://www.segabg.com/article.php?id=738562

("Поляците искат да получат нещо за да не загубят престижа си")

http://www.segabg.com/article.php?id=737550

(Ялтенската конференция влияе върху световните дела до днес)