|
| Илияна Йотова |
- Г-жо Йотова, как така БСП и ГЕРБ застанаха на еднаква позиция за отпадане на механизма за наблюдение върху съдебната система? Такова единомислие между вас е рядко.
- Тази моя позиция не е отсега. Начинът, по който Европейската комисия (ЕК) представя докладите за България и Румъния, изискванията, реакциите в държавите членки, резултатите след докладите показаха едно-единствено нещо - в първите години този механизъм е дал добри резултати. От един момент нататък обаче започна да буксува. Резултатите в България не са такива, каквито ни се иска. Показателен е фактът, че напоследък от докладите все по-малко се интересуват и журналистите, и обществеността. Всяко правителство, след като получи доклада, излиза с план или мерки - всичко това е за три дни, след което никой не проверява какво се е случило. На осмата година от членството ни сами трябва да се справим с проблемите, които посочва ЕК. Проблемът с борбата с корупцията, организираната престъпност и съдебната реформа не се решава с доклади и наблюдения. Макар и не толкова остро, докладите се използват и в България, и в Румъния за политически пререкания и битки, а не като реален инструмент за постигане на резултати в наблюдаваните области. С колегите от ГЕРБ работим в комисията по вътрешна сигурност. Имаме възможност да слушаме различни информации, да следим за нивата на корупция на общоевропейско ниво, да се убеждаваме, без да звучи успокоително, че България и Румъния не са дори сред най-застрашените от корупция и организирана престъпност. Пътят не е в наблюдение, а в ново общностно законодателство с две цели - да приближи максимално наказателното производство между държавите членки, за да не могат престъпниците да използват вратичките, които имат различните национални законодателства, и да се уеднаквят наказателните норми. Трябва да се знае какво е конфликт на интереси във всичките 28 страни, конфискация на имущество, борбата с корупцията в администрацията, прането на пари.
- Ако кажете у нас, че България не е най-корумпираната страна, никой няма да ви повярва.
- Това го показват изследванията, но аз не смятам, че има значение в коя част на класацията се намираме. Корупцията е проблем, с който всяка страна трябва да се бори. Важно е усещането на хората, че се сблъскват с рекет, изнудване, подкупи, и смятат, че е навсякъде. Необходими са категорични закони и още по-категоричното им спазване.
- Не говорите ли за по-далечно бъдеще? Националните законодателства си имат особености и не могат да се адаптират толкова лесно в общо европейско законодателство.
- Затова говорим за сближаване. Идеята не е далеч. ЕК обеща, че в най-скоро време ще излезе със законодателен пакет за сближаване на националните законодателства. Ние имаме проблем дори на понятийно ниво. Дълго време се спореше какво точно се разбира под "корупция". Искаме там, където е възможно това сближаване, например конфликт на интереси, отнемане имущество, пране на пари. Нормално е да бъдат сближени законодателствата като рамка. Естествено, спецификите ще се отчитат.
- Много пъти сте казвали, че България ще получи най-малко пари за справяне с бежанската криза. Защо се стигна дотам да получим само 10.5 млн. евро?
- За съжаление, това е факт. Основната грешка е направена през 2011 - 2012 г., тогава е взето решение на каква база ще бъдат отпускани парите за миграция и убежище в следващия финансов период от 2014 - 2020 г. Тези суми се изчисляват по една сложна формула, но едно от нещата е какъв е имигрантският поток в съответната страна. През 2011 г. нещата са били съвсем нормални за България. Когато обаче става този шок през есента на 2012 г. и началото на 2013 г., изведнъж в страната се изсипват над 10 хил. човека. Тогава правителството е трябвало бързо да постави въпроса за промяната на тази база, защото тя отразява невярно съдържание, тъй като у нас имигрантите и бежанците са много повече. Този шанс е пропилян, в резултат на което стигаме до тези 10.5 млн. евро. Опитахме се, когато тук се гласуваше финансовата рамка, да го променим, беше абсолютно невъзможно, всички казаха, че ако такава възможност има за една страна, всички ще поискат още средства. Италия получи 310 млн. евро. Натискът и мащабите са други, безспорно, но проблемите са същите. Аз твърдя, че България може да си извоюва допълнително финансиране. Тези хора искат грижи, здравеопазване, образование, място за живеене, да не говорим, че се предвижда съвсем скоро нови 10 хил. човека да преминат през българо-турската граница.
- На база на какви данни казвате това?
- Това са данни, с които разполагат европейските служби. Ние получаваме всеки месец справка къде е миграционният натиск.
- Т.е. със затоплянето на времето очакваме засилване на бежанския поток.
- Да. Вижте какво става в Средиземно море. Със затоплянето на времето всеки ден се появяват кораби, пълни с хора, които бягат към Европа, лесна плячка в ръцете на трафикантите. Същите рискове има и на границата с Турция. И при нас действа добре създадена система от каналджии, които превеждат емигрантите от двете страни на границата. Борбата с каналджийството е много трудна, не достигат ресурси. Има сигнали и за рискове пред източната ни граница, през Черно море заради конфликта в Украйна. Засили се потокът и от афганистанци след изтеглянето на силите за сигурност в края на 2014 г. Предизвикателствата пред нас са много, няма да се справим сами. Така че на всички нива, буквално на принципа на китайската капка, България трябва да доказва защо е необходимо отпускането на още пари.
- Как оценявате решенията на извънредната среща на върха за бежанците?
- Нито едно от тези решения не дава отговор как ще се справим с хуманитарната катастрофа с бежанците в Европа. Увеличаването на парите за операциите в Средиземно море е само спешна мярка, но какво ще правим, ако, не дай боже, се случи нов инцидент там, пак ли ще увеличаваме средствата?! Очаквах повече и за борбата с каналджийството и трафика на бежанците. Европа не може да действа като пожарна команда.
- Наскоро споменахте, че ще има нова обща законодателна рамка в близко бъдеще точно за миграцията и бежанците. Какво очаквате?
- В началото на май комисарят по миграция, вътрешни работи и гражданство Димитрис Аврамопулос обеща да внесе за разглеждане законодателен пакет за т.нар. цялостна политика в областта на миграцията. В предишния мандат приехме пакет, който целеше изравняване на стандартите за убежище. Сега искаме цялостен подход, при това сме формирали нещо като неформална коалиция от представителите на по-малките държави, говоря за България, Малта, Гърция. Защото целият интерес на европейските институции, всички финанси, всички ресурси, ако щете, дори дискусии, са насочени към ставащото в Средиземноморието. Останалата част, която също е важна граница, е оставена настрани. Когато към теб няма внимание, много по-трудно можеш да предявиш претенции за финансиране и допълнителна помощ. Аврампулос обеща цялостна политика, т.е. ние ще настояваме вътре черно на бяло да бъде записано на какво страни като България могат да разчитат, да има ясен текст, който ще обезсили онази част от Дъблинското споразумение, която дава право на страните да връщат бежанци в първите страни, където са влезли, да има квоти според възможностите на държавите, защото не може да се сравнява България с Германия. Искаме да видим какво ще предложи комисията по отношение на легални и нелегални имигранти. И веднъж завинаги да смекчим текстовете по отношение на оградите, защото тази ограда ни е необходима. Обяснявала съм го десетки пъти, това не е пречка за хората, търсещи убежище, да влязат у нас, но да влизат през пунктовете, за да станат част от легалната миграция. Не можеш да кажеш, че си сигурна граница за собствените си граждани и ЕС, ако те минават отвсякъде.
