Депутатите имат лошия навик да действат кампанийно. Когато ножът на общественото недоволство опре до кокал, много често санкциите в Наказателния кодекс се увеличават с лека ръка. Тъй като никакви мерки не намаляват чувствително броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия, погледите пак се насочиха към законодателни ремонти. Без изобщо да се анализира съдебната практика по делата за катастрофи, качествата на вещите лица, които правят експертизи по тях, продължителността на разследванията и процесите, колко са условно осъдените и колко лежат в затворите за престъпления по транспорта, какъв е процентът на рецидивистите.

Санкциите са ефективна превенция, когато са неизбежни и предвидими, а не когато са сурови. А сега само с проследяване на новините може да се направи изводът, че за едно и също престъпление



едни магистрати пращат задълго в затвора, а други "помилват"



с условни присъди. Това е фактор, който развращава повече от ниските санкции, предвидени в НК. Все пак за определени ситуации той предвижда присъди до 15 и 20 години, както и доживотен затвор. Практиката показва, че "шанс" за по-голямо наказание има по делата, които са попаднали в медиите и са разтърсили общественото мнение. Преди дни на първа инстанция бившият граничен полицай, прегазил бебе на тротоара, получи 11 години затвор.

Най-актуалният отчет на Върховния касационен съд (ВКС) - този за 2013 г., сочи, че във висшата инстанция делата за престъпленията по транспорта са на трето място по брой - след процесите за престъпления против собствеността и личността. През 2013 г. във ВКС са стигнали 200 такива дела. Най-много - 56, са тези за шофиране след употреба на алкохол. 45 са за причиняване на смърт в катастрофа след употреба на алкохол. 35 са за причиняване на смърт на пътя. А тези за телесни повреди и имуществени щети при катастрофи са 17. В отчета на ВКС няма данни за какво са останалите 47 транспортни дела.

"Сега" прегледа произволно избрани решения на върховните съдии по тези дела. Ето на какви случаи попадна:

На 21 април т.г. върховните съдии гледат делото на Г.И. На две инстанции той е признат за виновен за това, че на 19 ноември 2013 г. е блъснал пресичащ на зебра пешеходец и причинил смъртта му по непредпазливост. Затова след съкратен процес градският съд му дава



3 години условно и 5 години без книжка



Върховните съдии отчитат, че до катастрофата Г.И. е безупречен като шофьор и това им дава основание да намалят до възможния минимум периода, в който той ще остане без книжка - от 5 на 3 години.

Друг казус за причиняване на смърт на пешеходна пътека, който стига до ВКС, е приключил с ефективна присъда от 4 години и 8 месеца и лишаване от книжка за 5 г. Наказанието е определено от Апелативния съд във Велико Търново, а върховните магистрати се съгласяват с него.

На 25 февруари т.г. върховните съдии потвърждават наказание "пробация" на К.Д. за убийство по непредпазливост. За това мъжът има наложени две мерки за половин година - задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Абсолютно същото наказание е наложено и за шофиране в нетрезво състояние - с 2.2. промила алкохол в кръвта. Казусът стига до ВКС по искане на главния прокурор, който настоява да бъде възобновено дело на Плевенския районен съд. То е приключило само на една инстанция със споразумение. Прокуратурата и подсъдимият са се споразумели той да не остава без книжка. Главният прокурор иска възобновяване на делото с аргумента, че винаги за шофиране след употреба на алкохол се отнема и книжката. ВКС обаче не се съгласява, а обяснява, че със споразумението е постигната сделка за налагане на наказание под минимума и затова



можело да бъде спестено оставането без книжка



Друг състав на ВКС обаче възобновява дело по искане на главния прокурор. Пак става дума за процес, приключил със споразумение. Районният съд в Поморие е одобрил сделка между прокуратурата и подсъдим, карал с 2.43 промила алкохол в кръвта. В резултат на това осъденият, макар и много пъти санкциониран, че кара пиян, не е бил лишен от книжка. Наказан е с 3 месеца ефективен затвор. Върховните съдии решават, че щом наказанието не е определено под законовия минимум, то няма законова възможност той да не остане без свидетелството си за управление.

Сред делата има и такова за катастрофа, причинена от шофьор с 2.3 промила алкохол в кръвта, довела до смъртта на 27-годишен мъж. При това извършителят, който е осъждан и по други дела, е избягал от мястото на инцидента. За всичко това е получил 4-годишна присъда и също толкова време без книжка от градския съд и апелативния съд в София. ВКС веднъж връща делото за ново гледане, но то пак приключва така пред апелативните магистрати. Върховният съд за втори път връща казуса за преразглеждане от апелативния. Дали и как е приключил този път, няма данни.

С. А. е осъден от Окръжния съд в Добрич на 4 години затвор и 6 години без книжка за това, че пиян, с 1.9 промила алкохол в кръвта, в катастрофа е причинил смъртта на човек. Апелативният съд във Варна



намалява престоя му в затвора на 3 години и 2 месеца.



ВКС оставя присъдата в сила.

А.С. пък обжалва пред ВКС ефективната си присъда от 3 години и 4 месеца за това, че с 2 промила алкохол в кръвта и със скорост два пъти над разрешената е причинил катастрофа, при която е загинал човек. Долните инстанции са го оставили и без книжка за 5 години. А.С. има и стари провинения - санкциониран е за превишаване на скоростта и за шофиране след употреба на алкохол. ВКС обаче приема, че тъй като подсъдимият е с влошено здравословно състояние, присъдата му трябва да бъде редуцирана на 2 години, но я оставят ефективна и не намаляват времето, през което извършителят е оставен без книжка.