След данданията пред студиата на ТВ7, която си беше чисто полицейска направа, критичните размишления веднага се насочиха към частните съдебни изпълнители. И по стар навик повече упреци чухме срещу самия закон, а не към неговото изпълнение или изпълнителите. Имаше критици, които изначално отричат принудителното изпълнение; сякаш вечната омраза на Андрешко към бирника пак ни води към блатото. А и всички приказки по темата, дори разумните от тях, не успяха да подредят смислена рамка за изменения в режима на изпълнението. Но имаме пълен консенсус, че то се нуждае от сериозна реформа. Поне две парламентарни сили заявиха творчески планове да пишат "изцяло нов"



закон за частните съдебни изпълнители



Така поставената законодателна тема е откровен пример за плиткоумие. Защото ограничава бъдещата реформа на изпълнението до плацикане из същите плитчини, в които законодателят го закотви през 2005 г., когато бе приет тъкмо закон за частните съдебни изпълнители вместо закон за принудителното изпълнение изобщо. Половинчата работа, която остави реформата недовършена, а изпълнителната функция - нелогично парцелирана. Така наред с частните съдебни изпълнители имаме и държавни, а отгоре на всичко и публични изпълнители. Защо са ни три вида изпълнители, щом законите са едни за всички? Статутът на изпълнителите трябваше да се промени по същия радикален начин, който законодателят приложи към нотариусите, като изцяло



приватизира обществената функция



и я регламентира изчерпателно и последователно. Когато се обсъждаше приватизацията на изпълнението, единственият (почти) смислен аргумент за запазване на института на държавния съдебен изпълнител бе достъпът на бедните българи до принудително изпълнение: частният изпълнител щял да иска за услугите си пари, каквито бедният не можел да плати. Сякаш не беше по-логично с парите, отделени за издръжка на държавните съдебни изпълнители, да се набере фонд за правна помощ, откъдето да се плащат такси на (частните) съдебни изпълнители за взискателите, които наистина не могат да си ги позволят - както сега се плаща на служебните защитници. Появата на публичните изпълнители е още по-нелогично законотворчество - каприз на мощното финансово ведомство, да си имат данъчните власти "свои" изпълнители "под шапката". Ясно е, че публичните вземания могат да имат облекчен ред за изпълнение. Какво пречи на един и същ (частен) изпълнител да прилага различните режими - за публични и за частни вземания? Наистина



време е за чисто нов закон,



но добре обмислен, за да уреди логично и изчерпателно цялата материя на принудителното изпълнение. Този закон трябва да остави само един вид изпълнители за всички изпълнителни производства. За пример може да послужи статутът на английските "изпълнителни агенти" (certificated enforcement agents). Със същия закон могат да се преценят и преосмислят процедурите по изпълнението. Ще е логично да се опростят и уеднаквят, натрупан е достатъчно опит, който трябва да се отрази в закона. Обратно на андрешковските идеи как да спънем още повече принудителното изпълнение, логиката и практиката налагат



да се разшири дейността на изпълнителите



Ето примери: Законът за частните съдебни изпълнители сега изрично им забранява да извършват търговска дейност, а дейността им е твърде сходна с търговската. Не е ли по-логично изпълнението да се организира тъкмо като търговска дейност, макар с ограничен предмет и специални изисквания, подобно на специализираните одиторски предприятия? Логично е да се разреши на изпълнителите да събират вземания по договорен ред. Казват, че в Шотландия само лицензираните изпълнители имат право да събират вземания, независимо дали на договорно основание, или при принудително изпълнение. С какво сегашните "колектори" са по-добри от съдебните изпълнители? Какво пречи



изпълнителят да продава на търг и по договор



недвижимости и движими вещи. Работата на изпълнителя е да продава отнети имоти и вещи. Успешният изпълнител е този, който успява да намери купувачи за вещите, които продава - и то бързо. Ако съм решил да продавам имот, защо да не мога да възложа на частен съдебен изпълнител, който по цял ден прави това, да продаде имота ми, без да е обект на принудително изпълнение. Защо да не се определи пределна (максимална) тарифа за услугите по изпълнение, но изпълнителите да имат право да се конкурират и да предлагат по-ниски цени, например при обществени поръчки за принудително изпълнение на публични вземания? Всички тези идеи отдавна се обсъждат в целия Европейски съюз. Не е проблем да се обобщят и обсъдят, преди да се фабрикуват недоносени законопроекти, плод на партиен ентусиазъм.