След оправдателната присъда (макар и на първа инстанция) на бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев на държавната администрация й се падна "солунската митница". Тикна й я в ръцете доскорошната зам.-шефка на Софийския градски съд Петя Крънчева. Тя оправда някогашния началник за сключването на 8 договора за обществени поръчки за 120 млн. лв. с фирми, от което се облагодетелствали братята му, които били в управата им. Мотивът е, че Георгиев не е възлагал лично поръчките, а само ги е одобрявал. Сключвали ги областните подразделения на пътния фонд. "Не мога да знам в 27 области какво правят нашите директори", казва бившият шеф за радост на съда. Не по врат, а по шия...

Ако и останалите инстанции заемат тази интересна позиция, на всички началници и началничета от всякакъв ранг в държавната администрация ще им се отвори голям парашут - роднините им официално ще бъдат реабилитирани като възможни бенефициенти на всякакви сладки договорчета. Защо дори да не бъдат привилегировани? "Заради мен брат ми без работа ли да стои?", питаше Георгиев след скандала. "Роднините ми да не работят ли?" - казваше като подсъдима Емилия Масларова, бивш министър пак от времето на тройната коалиция -



този златен век на шуробаджанаците и на консумацията без свян



на публични ресурси от частни субекти.

Много време мина и сигурно се забрави, че първо Сметната палата разкри драстични нарушения в пътния фонд преди 7 години. Ставаше дума за липса на декларации за конфликт на интереси, записване на основни ремонти на пътища като текущи, огромен брой договори без гаранции за поддръжка на настилките, липса на информация какви неустойки се удържат за лошо изпълнение, липса на дължина на отсечките, за които е определена цената, липса на контрол и отчетност, повишаване на цената на договорите с анекси, липса на актуализирани инструкции за поддръжка и ремонт.

Някой да не се чуди защо пътищата ни са толкова трагични и особено така наречените магистрали, по ключови участъци на които вече се пътува в колона по един или със скорост като за междуселски път. Някой спомня ли си колко лета беше затворен проходът Хаинбоаз? Трябва ли да припомняме кой го ремонтираше? А кой изкупуваше ниви, стопански сгради и дори цяло село до магистрала "Тракия", преди да бъде обявено официално трасето й? Ех, златни години на безнаказаното обогатяване за сметка на лапащите мухи...

Точно заради скандала с Веселин Георгиев през 2008 г.



Европейската комисия спря парите за България



- 115.4 млн. евро по програма ИСПА и 50 млн. евро по ФАР. Самият министър по европейските въпроси на тройната коалиция Гергана Паси заяви в съда, че случаят с пътния фонд е станал гвоздей в няколко поредни доклада на Брюксел, а делото срещу Георгиев минало на директно наблюдение от европейските експерти. "Гледам на случая с Веселин Георгиев като на част от нашето израстване", обясни Паси и припомни, че заради роднинския казус най-накрая бе написан закон за конфликта на интереси. Не че проработи...

Даже Пламен Орешарски, финансов министър на тройната коалиция, си спомни пред съда, че Брюксел е критикувал България за слабости в системата на финансов контрол, а за пример е даван случаят с Веселин Георгиев и двама служители на фонда, осъдени за корупция. И инспекторатът на Министерския съвет впрочем установи, че в случая има условия за потенциален конфликт на интереси. А шефът на пътния фонд невинно питаше медиите: "Посочете ми в кой закон и нормативен акт на България е разписан конфликт на интереси?". И всичко това ще остане без последствия?

А като стана дума за израстване - расте се, няма спор. Само че ръстът не е на обществените блага, а на частните, придърпани за сметка на данъкоплатците. Нищо не е мръднало нито в обществените поръчки, нито в разпределянето на европейските порции, както много точно и цинично го формулира Ахмед Доган. Казусът с пътния фонд беше много поучителен и в друго отношение - вече никой не облагодетелства директно роднините си,



за целта се ползват подставени лица и работата е съвсем чиста



След европейския резил за България, който не означава нищо пред преките загуби на данъкоплатците, прокуратурата най-после се заинтересува защо фирмата на "батко" е увеличила близо 20 пъти за една година обема на обществените поръчки, които печели, част от тях без конкурс, както показа разследване на "Капитал".

Заради всички това Софийският градски съд и Окръжният съд в Сливен наложиха възбрани и запори върху имоти, вещи, акции, дялове и банкови сметки на подсъдимия и неговата съпруга по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Благата, които послужиха за обезпечение, се оказаха на стойност над 4 млн. лв. И това ли ще приключи безславно?

Вярно е, че в България през последните 70 години личното облагодетелстване от властта, както и това на роднините е по-скоро морално приемливо, отколкото укоримо. Може би и заради това дела за подобни престъпления обикновено катастрофират челно в съда, ако изобщо стигнат дотам. Точно затова обаче животът на съвестните данъкоплатци е толкова мизерен, а публичните финанси все се оказват опоскани. Печеленето на обществени поръчки от години е гарантирано най-вече от



негласното условие за близост на кандидата до властта



Прокуратурата обаче никога не разрови надълбоко в тези практики, за да изкара наяве цялата порочна схема и някой да бъде наказан. Тук-там се мярка по някоя осъдителна присъда, но това е по-скоро случайност, отколкото закономерност. Цял БОРКОР ни баламосва над 4 години, че се рови в това, и вместо да бъде закрит със замах, сега ще се назначават нови хора и ще се отделят още куп ресурси.

Случаят срещу Георгиев може би нямаше никога да излезе наяве и през изминалите 7 години той щеше да си живее като уважаван гражданин, може би щеше да направи главоломна кариера и в държавната власт, както в частния бизнес, ако не беше непочистеният сняг на Петолъчката на Нова година през 2008 г. Там почти денонощие бедстваха стотици хора, затънали в преспите с колите си, докато бодро се тръбеше, че всичко е изринато, а пътищата - отворени.

Шест години първоинстанционният съд не можа да сколаса да се произнесе по обвинението, а докато делото приключи, Георгиев ще събере цяла камара аргументи за спечелване на обезщетение в Страсбург, независимо какъв е крайният изход. Ето това е цинизмът на така нареченото правосъдие, който идеално се връзва с шуробаджанащината на всички нива в държавата.