Посред двусмисленото, а на места и съвсем противоречиво отбелязване на седемдесетгодишнината от Деня на победата над хитлеризма, някои народи в Европа, които не бяха между страните на големия сблъсък, просто припомниха своето избавление от нещастията и изпитанията, стоварени върху тях от експлозията на идеологии и геополитика, замислена да унищожи света. Има и такива народи, които не са обявявали война и които не са пресичали граници, нито са забивали знамена в чужда пръст. Всъщност значението на този ден на победата с десетилетията вероятно все повече ще замира и ще се слива с други дати, някога паметни, а с течение на времето позабравени и оставени главно на историците. Самата дата девети или осми май, както ви се харесва, съвсем не е краят на Втората световна война. Онази война завършва на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония на борда на линейния кораб "Мисури". А за много народи това са датите, на които кошмарът и пожарите на битките се оттеглят от техните земи.



(1)

За многострадалния остров Малта такава дата би могла да бъде 12 май 1943 г., когато съюзниците довършват разгрома на германските и италианските сили в Северна Африка и въздушната война срещу непревземаемата средиземноморска страна угасва. Тя не се отбелязва, но именно с войната в Северна Африка са свързани и страданията, и мъжеството на Малта през онази война. Модерният днес термин "непотопяем самолетоносач" приляга на този остров повече, отколкото на всичко друго в тогавашния свят.

Този малък къс земя, широк петнайсетина и дълъг двайсет и седем километра, тази незначителна територия от около 245 кв. км е само на 90 км от Сицилия и само на 250 от Африка! Във военен смисъл това означава ключ и към единия континент, и към другия. От неговите летища и пристанища британските въздушни и морски сили надвисват над корабните кервани на италианци и германци, които снабдяват своите войски в Африка. Доставките от въоръжение, боеприпаси и особено петрол диктуват ритъма на военните действия в пясъците на Либия и Тунис. Впечатляващите пълководчески проблясъци на фелдмаршал Ромел зависят изцяло от успехите или провала на морските му комуникации. Основна част от неговите снабдителни конвои потъва по пътя към африканския бряг. Бомбите и торпедата на силите от малтийската база буквално заключват достъпа до него. Затова и италианските ВВС, и "Луфтвафе" хвърлят огромни по численост въздушни ескадри, за да изтрият от лицето на земята (или на морето!) непревземаемия остров. За това как е изглеждала войната през онези месеци разказва лаконичната статистика...

Когато се говори за 14 000 бомби, хвърлени върху острова, не бива да забравяме, че те са се изсипали на площ горе-долу колкото София. Падат се по повече от три въздушни атаки дневно, разрушени са 37 хиляди сгради. Имало е безброй кошмарни дни. Такъв е 7 февруари 1941 г., когато са "свирени" 16 въздушни тревоги. През март същата година в нападенията са участвали по 70-80 бомбардировача. През април излитанията срещу Малта достигат до 220 дневно.

Как островът оцелява и остава боеспособен - тази тайна се крие в неговата многовековна военна история. Природната му непристъпност е подсилвана и доизпипвана от всички, които са го владели през столетията. Основната идея и стратегия на това изграждане принадлежи безспорно на рицарите от малтийския орден (йоанити, хоспиталиери), които се установяват там през 1530 г. и незабавно се заемат с фортификация. Само трийсетина години по-късно те успешно отблъскват армадата на Сюлейман Великолепни, който прави опит да стовари 40-хилядна сила на острова, но след няколко месеца безславно се оттегля. Три столетия орденът доизгражда отбранителните съоръжения, после с това се заема британската корона.

Към началото на Втората световна война Малта е напълно непревземаема. Островът е изцяло каменен и това го прави уникален във военно-инженерно отношение. Не само противовъздушните скривалища, но и военните обекти са издълбани в камъка: погреби, каземати, съобщителни ходове са под няколко метра скала - това може да се види и днес. Като се прибавят и километрите тунели под малтийските градове, наследство от рицари, пирати и контрабандисти, става понятно защо три години гарнизонът и жителите са успели да оцелеят в онези повече от три хиляди въздушни нападения с четиринайсет хиляди бомби, за които вече стана дума.

Има и нещо друго. То не е нито каменно, нито въобще материално. На 20 април 1942 година, в четири часа и четири минути в голямата катедрала насред градчето Моста пада самолетна бомба. Тя пробива купола на храма (третия по големина висящ купол в Европа) и пада вътре. По това време в катедралата има повече от триста души. Какво са правили там по време на въздушна тревога, вместо да се укрият в каменните подземия и тунели под градчето, днес не е ясно. Говори се, че са се поставили под закрилата на Бога. Ако е било така, то вярата им се е оправдала - бомбата не избухва. (Там е и сега, мръсницата. Видях я с очите си.) Това всички в католическа Малта смятат за едно от Божиите чудеса. С изключение на малцината скептици, които подозират, че избавлението се дължи на фабричен дефект, разпространен при немските, а още повече при италианските боеприпаси.

Прочее, духът и вярата са другото оръжие на Малта. След като не успяват да изпепелят острова, германци и италианци затягат около него непробиваема морска блокада. Ресурсите на защитниците стремително намаляват, бойна техника, самолети, резервни части и продоволствие се изчерпват неумолимо. Героизмът на пилотите в небето над Малта е предмет на национална гордост на няколко страни. Защото в кабините на британските изтребители седят летци от Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Родезия, ЮАР. Герой във въздушните боеве за Малта е канадецът Джордж Бьорлинг, свалил между юли и октомври 1942 г. 26 вражески самолета.

Върху висока колона насред Валета свети една златна птица. Повечето чужденци си мислят, че това е статуята на Малтийския сокол, но това е паметник на загиналите в битката за Малта летци. Това не са неизвестни мъже и младежи, имената и снимките им могат да се видят в грижливо, а бих казал, и прочувствено подредените малтийски музеи. Тяхното въздействие може да се сравни само с руините на националната опера във Валета, оставени невъзстановени като паметник на онези мъжествени и жестоки дни. Тези спомени бяха възкресени в скромната официална церемония на 8 май и неофициално от местното гражданство, цели семейства оставиха цветя на военното гробище край Калкара. В него са погребани и защитници, и врагове от последната война. Там почиват и падналите в сраженията за острова пилоти от Кралските ВВС, чиято памет на това парче земя е свещена.



(2)

А иначе Малта си има свой Ден на победата. Празнува го на 8 септември, когато през 1565 г.армадата на Сюлейман Великолепни е прогонена от нейните брегове...