"Многократно сме били свидетели как пациентските организации, представени в надзорния съвет на здравната каса, лобират за конкретен препарат, за конкретна дейност. Т.е. те са едно изявено лоби на фирми, от които касата закупува конкретни стоки", обяви през февруари вицепрезидентът на КНСБ и член на надзора на касата Иван Кокалов. С което най-сетне каза публично това, което целият здравен сектор мърмори под нос от години - че голяма част от т.нар. пациентски организации - и най-вече тези, които по един или друг начин са се добрали до различни механизми за влияние при вземане на политически и експертни решения - представляват всеки друг, но не и пациентите.

Понеже сме в България, подобно паразитиране не прави особено впечатление, защото в общи линии целият обществен сектор - от депутати и министри, през чиновници, медии до различните формални и неформални представители на гражданите - рядко са това, за което се представят и най-обичайната практика е с публичния интерес на уста всеки да си урежда собствените дела и благоденствие. Напоследък обаче пациентските организации минаха всякакви граници.

Понеже България следва европейските практики и поне на хартия дава широко представителство на населението при вземане на решения, от години в надзорния съвет на здравната каса има една квота за национално представените пациентски организации. В момента те са 4 - Конфедерация за защита на здравето, Федерация "Български пациентски форум", Национална пациентска организация и Българска асоциация за закрила на пациентите, които на ротационен принцип излъчват своя представител. Различните организации участват и в работни групи в здравното министерство за промени на законодателството и дори по проекти. Което, естествено, е логично и справедливо, защото от пациентските организации се очаква да представляват пациентските интереси.



Какво се случва на практика обаче



През януари в надзорния съвет на НЗОК се гласува методиката, по която здравната каса ще финансира болниците и която предвижда твърди лимити за всички болници, при това в размер не повече от 95% от парите, платени през миналата година. Ясно е до какво ще доведе това - напрежение, протести, листи на чакащи и разтакаване на болни хора. Представителят на пациентите обаче гласува "за". През март, според вече приетата методика, надзорът гласува и конкретните намалени бюджети на всяка болница. Пациентите отново са "за", при това техният глас е решаващ - за да мине едно решение в НС по закон, трябва да бъде прието от поне 5 души от 9-членния надзор. Представителите на държавата обаче са едва 4, а при това гласуване синдикати и работодатели гласуват "въздържал се". Петият, пациентският глас, е решаващ и именно с него на лечебната мрежа са спуснати по-малко пари. Подобно поведение от страна на пациентските организации е неприемливо и възмутително, но лесно обяснимо - ако не подкрепят решенията на държавата, същата тази държава има редица механизми да им отнеме представителството в касата, МЗ и навсякъде, където то им е осигурено. От това гласуване става ясно и защо държавата дава на тези организации представителство. Защото те са далеч по-послушни от синдикати и работодатели и осигуряват необходимата легитимност за всяко безумие, което може да хрумне на МЗ, НЗОК, чиновниците и администрацията, както чисто технически - с един глас, така и принципно - щом дадена глупост е обсъдена и одобрена от "пациентите", значи държавата си е измила ръцете, не е взела решение еднолично и може да превърне живота на хиляди истински пациенти в ад. Пациентските организации пък си искат представителството, защото то е



идеалната почва за малка, но сладка търговийка



Те, естествено, яростно отричат, че защитават интереси на фармацевтични компании или на частни болници, но е факт, че когато има проблем с някое скъпо лекарство, те започват активно и упорито да "страдат публично" (по министър Петър Москов). Същите тези организации реагират напълно безучастно, когато се вземат решения, които със сигурност касаят болните хора. Например, когато в парламента беше представен проектът за промени в Закона за здравното осигуряване, който предвижда за част от заболяванията у нас (при това неясно колко голяма) да се отпускат по-малко пари (при това неясно колко по-малко) с което да се стимулират листите на чакащи, пациентските организации не се възпротивиха. Единственото им възражение по закона беше, че се предвижда мнозинство на държавата в надзора на касата (очевидно за да не зависи тя от променливите настроения на "пациентите"). От федерация "Български пациентски форум" най-сериозно поискаха пациентите да имат двама представители и за тях това беше най-проблемният текст в закона.

Тези "пациенти" обаче минаха границата на гьонсуратлъка преди няколко дни, когато 3 от 4-те представени в касата организации се появиха редом до сдружението на частните болници и в общ хор се обявиха срещу методиката за финансиране на лечебните заведения. Дори се оплакаха от създалите се листи на чакащи, срещу които доскоро не даваха вид да имат нещо против. За капак се включиха и в апел към надзорния съвет на здравната каса методиката да бъде отменена! Към същия този надзор, в който участват и в който те собственоръчно одобриха същата тази методика!?!

Появата на истинско представителство на пациентите и болните хора е пряко свързано с появата на истинско гражданско общество, което не просто не се заражда у нас, но и изглежда все по-далечно. То не зависи от държавата, институциите и политиците, а от всички нас. Защо в България все не се появява достатъчно голяма и силна гражданска организация, чиято цел не е да бъде купена и да си живурка доволно на нечий гръб, е въпрос, чийто отговор е от огромна трудност. От държавата обаче зависи да отнеме представителството на шепата хора, яхнали пациентите. И без тях ще останат предостатъчно хрантутници за издържане.