ВИЗИТКА: Инж. Пламен Дилков е роден в София, завършва висшето си образование в техническия университет Трентино - Мезиано, Италия. Той участва в изграждането на петролопроводи в Бахар, Русия. Дилков е изпълнителен директор на ВЕЦ "Своге" АД и на "Петролвила България"- "ПВБ Пауър България" АД. През м.г. е ръководител на работна група на консорциум "Трактебел България Инженеринг", в изпълнение на два договора по проект на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за "Повишаване на институционалния капацитет на АУЕР, с цел предоставяне на повече и по-качествени услуги в областта на енергийната ефективност", по който в. "Сега" е медиен партньор.



- Г-н Дилков, България е с "постоянно присъствие" в класациите за енергийни прахосници. Дори последните данни по програмата за саниране показват, че едва 1.5% от тези, които имат право, са проявили интерес. Какво е Вашето обяснение?

- За съжаление, сте напълно права. Нашата икономика изразходва 3-4 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП. Все още българският потребител живее с идеята, че енергията трябва да бъде доставена на ниска цена, докато през последните години понятието енергийна ефективност придоби изключителна важност в световен мащаб. Трябва да се търсят алтернативни източници на енергия и да се разработват програми за спестявания.

Не е тайна, че по-малкото потребление на енергия пести големи разходи на домакинствата. А ако говорим за фирми, това пряко се отразява на цената на тяхната продукция. Eфектът от такива мерки би бил много голям и ще се усети от всички. Българските потребители обаче все още не са достатъчно информирани и дори при такава безплатна програма като санирането не могат да се възползват от нея, защото не оценяват рационално ползите.

- Фирмите може би са по-осъзнати за енергийните икономии, защото става въпрос за по-голям разход и имат интерес да пестят.

- Не бих делил сектора в България на фирмени потребители и битови потребители, а по-скоро на запознати и незапознати с аргумента и световната практика. Естествено, по-големите предприятия, които реализират и по-голяма продукция, са по-чувствителни към темата за енергийната ефективност.

- Новият Закон за енергийната ефективност въвежда ново понятие - "бели сертификати". Как ще се работи с тях?

- Една от целите на ЕС е да намали потреблението си на енергия в размер на 20% до 2020 г. и 27% до 2030 г. За да се постигне това, всяка държава има определени цели, които трябва да постига годишно. За България тези цели ще бъдат определени в разпоредбите на Закона за енергийната ефективност.

Белите сертификати са счетоводен инструмент - ценни книжа, който доказва, че в рамките на определен период от време ние сме постигнали определена икономия. Те могат и да се търгуват. Първоначално тези сертификати са на този, който реализира определени спестявания - например дадено предприятие. Такъв документ може и да се купи, ако например фирмата не е успяла да направи нужната икономия. Тогава, за да отговори на годишното изискване за спестявания, тя трябва да купи такъв сертификат от някой, който вече е направил подобрения в сградата и се е сдобил с белия сертификат.

Казано по-достъпно - схемата за търговия с бели сертификати гарантира, че общото спестяване на енергия се постига с възможно най-малко разходи, а документите удостоверяват, че общата цел за спестяване на енергия е изпълнена.

- Битовите потребители също ще могат да търгуват с бели сертификати, така ли?

- Всеки, който изпълнява мерки за енергийна ефективност, може да се регистрира в Агенцията за устойчиво енергийно развитие и да получи или да търгува с бели сертификати. Самата търговия ще става на фондовата борса. Този пазар ще стимулира фирмите да обновяват производствата си, а домакинствата - да стават все икономични в разходите си за енергия.

- Как гледате на това финансовата инспекция да проверява частните соларни панели на къщите? Такава възможност залегна с последните промени в закона. Покривните инсталации ли са най-големият проблем?

- Противно на наложеното мнение в обществото, ВЕИ инсталациите, част от които са и соларните панели на покривите, представляват най-прозрачният и напълно регламентиран сектор в българската енергетика. Не виждам проблеми, произтичащи от допълнителен контрол. Но се надявам той да бъде приложен и относно конвенционалната енергетика.

- Казвате, че сте оптимист, че енергийният пазар ще се либерализира, но не и че ще се справим със сроковете.

- Либерализацията на енергийния пазар в страната е необратим процес, който ще доведе до същите ползи, каквито наблюдаваме в телекомуникационния сектор. Спомнете си само какво представляваше държавният монопол при мобилните оператори и как днес избираме доставчик в страната, а утре и от цяла Eвропа, на база на най-подходящата услуга на конкурентна цена.

Разпадането на монопола и създаването на конкурентна среда за търговците на електрическа енергия води до намаляване на цената на енергията и повишаване на качеството на обслужването. Така клиентът има възможност сам да избира търговеца, от когото купува енергия, да договаря условия по договора и фактурирането, както и допълнителни услуги, свързани с обслужването.

- Но отсега новият шеф на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов дава заявка, че ще се опита да задържи цените.

- Популистки изказвания от този тип подхождат повече на политиците, отколкото на експерти от КЕВР. От ниската цена на електроенергията за всички се възползват предимно богатите с по-голяма индивидуална консумация. Ефектът за енергийно бедните е минимален спрямо общото потребление в страната. Би трябвало да се упражни индивидуална социална политика за подпомагане на енергийно бедните домакинства. Точно такава политика е предвидена и в проекта за въвеждане на бели сертификати, както и да се либерализира напълно секторът за всички останали.