Софийската градска прокуратура направи опит да оневини основния обвиняем по делото за рухналата сграда на столичната ул. "Алабин" 39 Георги Кирчев. Сградата се срути през 2006 г. и затрупа две момичета - Деница Ченишева (26 г.) и Петрина Христова (24 г.), които починаха. Вече девет години делото не може да стигне до съд. Преди няколко дни наблюдаващият прокурор Милко Момчев е прекратил делото срещу Кирчев. Близките на загиналите обаче са обжалвали и постановлението на Момчев е отменено от съдия Атанас Атанасов от Софийския градски съд.
Според прокуратурата на Кирчев не трябва да му се търси отговорност, тъй като не е имал "целия комплекс от знания" за извършването на ремонти. Той е собственик на фирмата "Хрисома" ООД, чиято собственост бе рухналата сграда. Заедно с него обвиняем е и ръководителят на ремонта инж. Петър Петров. Според показания на работници в сградата той им давал разпореждания какво да правят. Николай Александров твърди, че Кирчев им е наредил да изкъртят носещи колони на сградата, като им обещал по 50 лв. допълнително към надницата.
Според съда обаче изводите на прокуратурата са грешни. За пореден път държавното обвинение е критикувано заради нежелание да разследва делото. "Особено впечатление на настоящия съдебен състав прави пасивността на органите на разследване, останала извън вниманието на наблюдаващия прокурор, да съберат изключително важни доказателства, от които е могло да се установи обективното състояние на сградата, непосредствено преди срутването й, а по този начин и да се изясни по категоричен начин дали е имало разрушени при ремонтните работи вътрешни стени", пише в определението си съдия Атанасов.
Това е вторият опит на прокуратурата да прекрати делото. Първият бе направен от прокурор Първолета Никова през 2010 г. Решението й бе обжалвано пред апелативния съд, който го отмени с унищожителна критика за работата на прокурорите.
Вече девет години делото не може да стигне до съд.
Горките момичета! Да загинат толкова млади и толкова нелепо, без абсолютно никаква вина!... И още по-горките им близки, подложени 9 години на садистична гавра, сякаш им е малко човешката мъка! Каква всъщност е целта на подобни публикации? Да убедят хората да не търсят справедливо възмездие ли? Да им вменят робско примирение? Нищо не може да се направи, така ли? А защо да не може?