Случаят "Наташа Кампуш", който през 2006 г. ужаси света, и днес продължава да вълнува Австрия. Тогава, след 8 г. плен, младата жена успя да избяга от дома на похитителя си. Сега вниманието не е насочено директно към Наташа Кампуш, а към бивш председател на Върховния съд в страната, който от години настоява, че истината по случая все още не е разкрита, а полицията и прокуратурата умишлено заблуждават обществото.
Пенсионираният съдия Йохан Резцут (74 г.), който неуморно критикува правосъдната система в страната и полицията за работата им по казуса "Наташа Кампуш", наскоро бе оправдан по обвиненията в лъжесвидетелстване по време на разпит, свързан с разплитането на мистериозното отвличане на момичето. Той твърди, че обвиненията срещу него са скалъпени, за да бъде принуден да млъкне. След като бе оневинен, Резцут заяви, че ще продължи да работи, за да докаже, че разследващите не са се справили с разкриването на случая "Кампуш" - пренебрегнали са две убийства и са игнорирали доказателства за участието на втори похитител. Заради откритите критики за работата на разследващите и прокурорите Йохан Резцут, който е начело на Върховния съд от 2003 до 2006 г., се сдоби с много врагове сред бившите си колеги. Той е убеден, че казусът "Наташа Кампуш" хвърля голяма сянка върху правосъдната система в Австрия и затова се опитва да покаже истината.
Резцут участва като правен експерт в парламентарна проверка на разследването, което полицията започва през 2008 г. Проверката дава основания за сериозни съмнения и води до ново повторно следствие, чиито заключения обаче потвърждават тези от първото - полицията и прокурорите не са се отнесли небрежно и не са допуснали грешки в хода на работата си по случая "Кампуш".
Йохан Резцут пак не е доволен от резултата и пише писмо от 25 страници до министъра на правосъдието и до депутатите, в което посочва грешките и слабостите в двете разследвания. "В 42-годишната ми практика в правосъдната система никога не съм виждал толкова големи разминавания", завършва писмото си юристът. Стартира нова проверка, в която вземат участие и петима назначени от държавата адвокати. Резултатите са същите както и при предишните две разследвания.
Общественият гняв се насочва към Резцут, който си навлича много влиятелни врагове и става обект на подигравки. Наричан е сенилен и психично болен. Той обаче държи на позицията си: полицията умишлено не е направила достатъчно за разплитането на случая; извършени са две все още неразкрити убийства и е имало втори похитител, който се е измъкнал. "Води се координирана кампания, за да се разрушат животът и репутацията ми", убеден е Резцут.
Прокуратурата твърди, че Йохан Резцут е лъжесвидетелствал по време на полицейски разпит относно връзките си с полицай, започнал собствено разследване по случая "Кампуш". Полицаят Йозеф Винклер използва незаконни методи в опита си да се сдобие с нова информация. Той е разследван и осъден за злоупотреба с власт. Според съобщения в медиите група от "следователи" доброволци, оглавявана от Резцут, е накарала Винклер "да действа без изрично разрешение".
Йохан Резцут също е разследван по подозрения в злоупотреба с власт, но проверката е прекратена заради липса на доказателства. Прокуратурата обаче го обвинява в лъжесвидетелстване на базата на записи на телефонни разговори, според които Резцут и Винклер са общували помежду си.
Случаят разтърси света преди почти 9 години, когато притеснена тийнейджърка чука на вратата на възрастна жена в австрийския град Щрасхоф и казва: "Моля ви, помогнете ми. Аз съм Наташа Кампуш". По това време тя е на 18 години. Кампуш е отвлечена през 1998 г., докато отива на училище. Тя е държана като сексробиня в продължение на 8 години. Похитителият - безработният радиотехник Волфганг Приклопил - се самоубива в деня на бягството на Наташа, като скача от жп мост. Разследването на смъртта му бързо стига до най-очевидното заключение: Приклопил е действал сам и никога с никого не е споделил как младото момиче е дошло да живее в малка специално пригодена стая под гаража му.
Наташа Кампуш потвърждава тази версия. И всичко изглежда наред, но продължават обвиненията, че полицията не си е свършила добре работата. Двигателят, разбира се, е бившият председател на Върховния съд. Резцут смята, че Волфганг Приклопил е имал помагач при отвличането на Наташа Кампуш - теория, подкрепена от показанията на свидетел, който твърди, че видял втори човек в колата, в която похитителят завлича Кампуш в деня на отвличането.
Резцут също така не вярва, че Приклопил се е самоубил на 23 август 2006 г., след като е научил, че Наташа Кампуш се е измъкнала, докато е извън дома. Според официалната версия той е скочил на жп релси и е бил сгазен от преминал влак. Снимки от местопроизшествието обаче показват рани, които не отговарят на обичайните от влак, твърди бившият съдия. "Откъдето и да погледнете, доказателствата не отговарят на самоубийство, каквото е описано", обяснява той и отказва да назове имената на хората, които според него стоят зад евентуалното убийство на Приклопил. "Вероятно има доста хора, които биха искали Приклопил да е мъртъв, за да са сигурни, че няма да ги замеси в случая, ако бъде заловен", смята Резцут.
Другата съмнителна смърт е на Франц Крьол, който оглавява второто разследване, предизвикано след парламентарната проверка, в която Резцут участва. През лятото на 2010 г. той е намерен мъртъв с огнестрелна рана в дома си във Виена. Крьол е направил последния доклад по разследването шест месеца по-рано и се е оттеглил от случая. Той умира от един-единствен изстрел в слепоочието. Смята се, че става въпрос за самоубийство - заключение, което Резцут изобщо не приема. Той е убеден, че Крьол е починал заради случая "Кампуш" и точно затова твърди, че не може да позволи мистерията да не бъде разгадана. "Младата жена, която успява да избяга от похитителя си, е жива и добре, но този случай съвсем не приключва до там. Налице са убийства, злоупотреба с власт, прикриване на факти и най-важното: става въпрос за смъртта на мой приятел и добър колега", казва Резцут. Той се надява случаят "Кампуш" да бъде разгледан още веднъж, но засега, 9 години по-късно, бавно губи вяра, че това ще се случи. "Изпратих някои от доказателствата в чужбина, за да бъдат анализирани от експерти. Ако от това не излезе нищо, губим всякакви други възможности. Аз обаче определено няма да се откажа", категоричен е Резцут.
Наташа Кампуш сега е на 25 г. и живее във Виена. Тя написа книга за изпитанията, през които е преминала, със заглавие "3096" - броят на дните, през които е била в плен в дома на Волфганг Приклопил. Книгата е филмирана, а премиерата на филма бе през есента на 2013 г.