Мога ли да обжалвам уволнението си от държавна служба, защото го считам за незаконно? Ако да, то къде и по каква процедура трябва да го направя?

Ф.К., София



Когато става дума за незаконни уволнения и тяхното атакуване при трудовите правоотношения, то нещата са ясни и описани подробно в Кодекса на труда, а и в дългогодишната съдебна практика. При държавната служба, в която нещата са отделени и уредени като служебни правоотношения, нещата са подобни, но има и специфика - както по линия на закона, в който се третира тази материя, така и по процедурата и подсъдността. Освен това сравнително отскоро, само от няколко години, има и закон за администрацията, и закон за държавния служител. И на практика нещо като отделен правен раздел, посветен на този род отношения.

Така в закона за държавния служител има специални правила, които защитават служителя срещу незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Там му е дадено право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването. Това означава, че той може директно да сезира съда с твърдението, че е освободен неправомерно. И в случая, когато оспорва пред органа по назначаването, и тогава, когато атакува неправомерното освобождаване пред съда, той може да иска няколко определени неща. Едното от тях е да настоява за отмяна на акта, с който е било прекратено служебното му правоотношение. Може да иска и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. Освен това служителят може да претендира за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.

Законът дава възможност органът по назначаването и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По правило обаче такива случаи са голяма рядкост. Затова и винаги се стига до съд. Тук е важно да се отбележи, че при държавните служители атакуването на прекратяването на служебното правоотношение като незаконно не е пред районните съдилища, както при трудовите правоотношения. При държавните служители се прави пред административните съдилища. И то или пред 28-те административни съдилища в страната, или пред Върховния административен съд. За избора на подсъдността е важното кой е органът по назначаването. Така ако такъв е министър, то тогава делото ще се гледа пред Върховния административен съд. Ако обаче става дума за кмет и държавен служител от общината, то тогава делото ще се гледа в съответния административен съд. Тези 28 съдилища са самостоятелни и бяха създадени с Административнопроцесуалния кодекс.

Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение. Така ако някой е неправомерно уволнен и атакува освобождаването си пред съда, то последният не го връща на работа, преди да се е произнесъл окончателно. Така или иначе, ако се стигне до решение на съда в полза на незаконно уволнения, то тогава се отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По закон това означава, че органът по назначаването е длъжен да възстанови държавния служител на предишната длъжност. За целта обаче незаконно освободеният трябва да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение.

Както при трудовите правоотношения, и тук, при тези дела, не се събират държавни такси.