Много фактори се отразяват върху цената на воденето на война. По данни от доклада на изследователската служба на Конгреса на САЩ "Уолстрийт джърнъл" прави преглед на най-скъпите войни в историята на САЩ. Докато Мексиканско-американската война е струвала едва 2,4 млрд. долара, или 1.4 на сто от БВП през 1847 г., разходите на Втората световна война стигат близо 36 на сто от БВП през 1945 г., или 4.1 трилиона долара.

Много ранни войни в американската история завършват с придобиването на територия. Мексиканско-американската война през ХIХ век завършва с присъединяването на земи, които днес са американският Югозапад. По подобен начин и Испанско-американската война в навечерието на ХХ век завършва с установяването на контрола на САЩ върху Гуам, Пуерто Рико и Филипините.

Във всеки конфликт преди Втората световна война почти целият бюджет за отбрана на страната отива за прекия конфликт и се квалифицира като военновременен разход. Например САЩ харчат 1.1 на сто от БВП през 1899 г. за Испанско-американската война, като общо 1.5 на сто от БВП е бил отделен за отбрана.

Тази тенденция



рязко се променя



с началото на Студената война. Постоянната заплаха от военен конфликт кара САЩ да бъдат готови за война във всяко време, ядреното въоръжаване и космическата надпревара са национални приоритети и за САЩ, и за СССР по това време. В резултат на това разходите за отбрана и военните разходи започват да се различават като числа. По време на Корейската война например военните разходи са едва 4.2 на сто от БВП през 1952 г., докато всички разходи за отбрана през същата година са повече от 13 на сто от БВП.

Трудно е да се сравняват военните разходи за период от 235 г. В доклада е направен опит за корекция според инфлацията в изчисленията на цената на всяка от водените войни спрямо курса на долара през 2011 г. Твърде възможно е войните да са поскъпвали през годините заради стойността и развитието на използваните технологии. В изчисленията не са отчетени надбавките за ветераните, лихвите по заемите за финансиране на войните, помощта за съюзниците, както и разходите за поддържане на боеспособна армия в мирно време.

Според изчисленията в цитирания доклад най-скъпата война в историята на САЩ е Втората световна война. Когато САЩ излизат от изолационистката си обвивка, те похарчват над 4 млрд. долара за участието си в битките през Втората световна война, в която губят над 400 000 войници. Участието на САЩ официално започва на 8 декември 1941 г., ден след като японците бомбардират Пърл Харбър. Америка официално обявява война на Германия и Италия три дни по-късно.

Американски военни експерти пресмятат, че в тихоокеанския регион евентуална инвазия в Япония



би довела до много жертви



Президентът Хари Труман разпорежда атомна бомба да бъде пусната над Хирошима на 6 август 1945 г. Месеци по-рано, на конференцията в Ялта през 1945 г., Сталин обещава да влезе на тихоокеанския фронт в рамките на 3 месеца след края на войната в Европа. Ако Съветският съюз се бе намесил за разгромяването на японците, той вероятно би искал репарации. За да предотврати това, за да гарантира надмощие на САЩ над Сталин и за да гарантира капитулация на Япония, Труман разпорежда втора атомна бомбардировка на Нагасаки на 9 август, ден след като СССР обявява война на Япония. До края на войната нейните жертви надвишават 50 млн. души според най-консервативните изчисления.

На второ място по разходи в историята на САЩ е войната срещу тероризма. Конфликтите в Ирак и Афганистан след атентатите от 11 септември 2001 г. струват на САЩ повече от 1.6 трилиона долара до 2010 г. САЩ влизат в Афганистан през октомври 2001 г. в издирване на Осама бин Ладен, смятан за мозък на атентатите, и с цел да свалят правителството на талибаните, за които се подозира, че приютяват терористи. Американски войски нахлуват в Ирак и свалят от власт Саддам Хюсеин през 2003 г. заради убеждението, че той притежава оръжия за масово поразяване. Изборите в Ирак и Афганистан, както и обучението на военния персонал във всяка от страните с цел стабилизиране на региона се отчитат като успех. Въпреки това и двете страни продължават да бъдат раздирани от конфликти.

Войната във Виетнам струва на САЩ 738 млрд. долара, или



едва 2.3 на сто от БВП



през 1968 г., с което се нарежда на трето място в класацията. В края на войната имената на над 58 000 загинали войници са изписани на Мемориала на ветераните от Виетнамската война във Вашингтон. След като армията на Северен Виетнам изтласква французите от региона през 1954 г., слагайки край на брутална ера на колониализъм, Женевските споразумения предвиждат провеждане на избори в юга на страната на следващата година. Решени да не позволят разпространяването на комунизма, САЩ предоставят подкрепата си на Нго Дин Дием, обучен във Франция католик, който става премиер на Южен Виетнам. През 1965 г. Дием е убит и подкрепата сред хората за новото южновиетнамско правителство започва да залязва. С подкрепата на Китай и СССР, Северен Виетнам започва да прилага партизанска тактика спрямо американските бази и части. Към края на десетилетието обществената подкрепа за войната в САЩ започва да отслабва. Американските войски официално се оттеглят от региона през 1973 г.

На десето място по разходи е Мексиканската война, водена между 1846 и 1848 г. Тексас, който получава независимост от Мексико десетилетие по-рано, все още не е със статут на част от САЩ. Анексирането на Тексас би нарушило равновесието между робовладелските и свободните щати, установено с Компромиса за Мисури от 1820 г. Мексико се надява да извлече полза от липсата на решителност в САЩ, когато армията й прекосява Рио Гранде, за да атакува силите на САЩ в битката при Пало Алто. Войната приключва на 2 февруари 1848 г. с Договора от Гуадалупе-Идалго, който установява р. Рио Гранде като южна граница на Тексас и урежда придобиването на териториите на днешните Калифорния, Юта, Невада, Аризона и Ню Мексико за 15 млн. долара.