В навечерието на 24 май през последните години винаги преживяваме поне две "страстни" образователни седмици, които завихрят и учениците, и учителите, и родителите, и медиите, а покрай тях цялото ни общество. Седмицата на изпращанията и седмицата на матурите - не броим седмицата на баловете, която се подхваща във вечерта на празника, пък и вече не е свързана с образованието и културата, а по-скоро с техния остър и хроничен недостиг дори на битово и купонджийско ниво.

Седмицата на изпращанията на зрелостниците предизвиква непредставимо разпищолване дори и сред мислещите и разумни млади хора, завършващи някои от най-престижните училища в столицата и страната. До дванайсет скандираха пияни младежи, голи до кръста и понесли факли с разноцветни пушеци, докато учител по физическо, сякаш изваден от нафталина на соца, раздаваше с прегракнал глас командите "Равнис" и "Мирно". Друг дванадесетокласник пък гърмя с пистолет във въздуха и бе арестуван, а един от съучениците му обясни нелепия израз на радост с думите: "Е, к`во, яко му е на момчето, 12 години учене свършват!"



Матури като карикатури



Интересен е въпросът защо образованието, науката и усвояването на знания се приемат като толкова страшна тегоба, като жестоко и ненужно безсмислие? Дали пък вече не дават резултат внушенията на новопровъзгласения български елит от политици, шоумени, разбогатели тъпаци и певачки, който парадира с тройкаджийството и безкнижието си? Или обществената норма, според чиито изкривени правила успехът е на страната на арогантността, беззаконието и алчния цинизъм, не си казва думата? Начинът, по който се проведоха матурите през втората "страстна" седмица, всъщност дава повече от един отговор. Всевиждащото око на хиляди камери, което трябваше да следи учениците по-зорко и от най-страшните престъпници в страната, не забеляза нито на 20, нито на 22 май кой изнася и продава предварително решените тестове. И само срещу 50 лева всеки можеше да се сдобие дори с прилична оценка на матурите, като по този начин буквално обезсмисля труда, същностното знание и положените усилия на останалите "балами". Затова и 12 години учене в държавата на тарикатите наистина изглеждат страшна тегоба, оглушаваме от разкрепостяващото им скандиране.



В подстъпите на зрелостта



Но има и добра новина: мнозина от "баламите" са решени да променят страната си, искат да продължат да учат тук или да учат другаде и да се върнат тук, отдавна са загърбили евтините съблазни, преизпълнени са с идеи и амбиции, с целенасочен и вдъхновен прагматизъм, въпреки че четат много. Тъкмо тези зрелостници, по-зрели от настоящето на България, ни изпълват с упованието да запеем както всеки път на големия си духовен празник "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви..."