Позабравените в последните месеци поправки в Закона за защита на конкуренцията отново са на дневен ред и скоро предстои пореден сблъсък на коренно противоположни мнения и аргументи. Това би трябвало да стане съвсем скоро, защото вече изтече удълженият триседмичен срок, който депутатите си дадоха за нови предложения. След като отлежаваха няколко месеца и не бяха одобрени от водещите комисии, поправките изненадващо бяха внесени от БСП в пленарна зала и още по-изненадващо бяха одобрени на първо четене на 30 април. При това в най-острия си вариант. Той е на път да въведе свръхрегулация в един от най-конкурентните сектори - търговията на дребно, но би дал права на Комисията за защита на конкуренцията да се меси и в други, чисто търговски отношения.

Самите вносители наричат поправките "закон за търговските вериги" и обясняват, че защитават българските производители, особено малките и средните, от големите "чужди" хипермаркети. Вероятно умишлено се пропуска фактът, че не всички големи търговци са с чужда собственост. Яростните пледоарии срещу "диктатурата" на големите много напомнят друго подобно говорене - срещу чуждите ЕРП-та, които налагат високи цени и слагат големи сметки на клиентите си. Трябваше да минат около две години, преди обществото най-сетне да разбере, че енергоразпределителите имат най-малка вина за ситуацията в енергетиката и техният дял в цените е най-малък. Но тъй като те единствени контактуват с крайния клиент, бяха заклеймени като грешници и изедници.

Нито един от иначе верни аргументи, с които тогава ЕРП-тата се защитаваха, не бе приет. Същото се случва и сега. Обясненията на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което влизат повечето от големите вериги, че не свръхрегулацията, а саморегулацията е по-верен път за решаване на проблемите, просто се подминават. А стъпки в тази посока вече има. Сдружението подписа



споразумения за налагане на добри търговски практики



по цялата верига на доставки на стоки с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки, с работодателски организации. В резултат някои от най-големите критици на търговските вериги сега просто не участват в дебата.

Аргументът на търговците, че отпадането на всички такси ще доведе до вдигане на цените,също яростно се отхвърля. Според СМТ ръстът на цените е непредвидим, защото липсва анализ на ефектите от новите правила. Повишение с около 3 до 5% ще има само заради отпадане на такса "логистика", обясни изпълнителният директор на сдружението Йордан Матеев. В момента производителят кара стоката до един логистичен център на съответната верига, а тя сама организира транспорта до търговската си мрежа. Така разходите падат значително, а на производителя не му се налага да обикаля десетки магазини. Някои от големите доставчици обаче имат собствен транспорт и настояват за право на избор. Има обаче и други такси, например за реклама, които са въведени заради разходите, които се правят. Според СМТ опитът в някои страни показва, че прекомерната намеса в крайна сметка води до покачване на цените на хранителните стоки. И дават пример с Франция, където при въвеждането на регулация цените на стоките се покачили с 8%.

Много спорно е дали изобщо новият закон може да защити българските производители. Далеч по-вероятното е, че просто за да се избегнат санкции, се увеличава вносът на хранителни стоки. Това ще е



директен удар най-вече по големите производители,



които могат да поддържат количества и асортимент, с които да отговорят на търсенето на веригите. Средните и малките производители, особено на селскостопанска продукция, така или иначе трудно влизат там. И една от причините е, че от много години насам сдружаването на по-малките предприятия и ферми от един регион например е само пожелание. Все още сякаш не се осъзнава, че именно сдружаването дава възможност да се увеличат предлаганите количества и да се стигне по-лесно до пазара. Впрочем, някои от големите хипермаркети в съседни страни сами предлагат на производителите своя база за доставка, окрупняване на партидите, опаковка и етикетиране. За подобна практика у нас дори не се говори.

В дебатите не се говори и за добре известния факт, че след влизането на България в ЕС евросубсидиите, плащанията на единица площ, изкривиха цялата структура на селското ни стопанство. Затова в момента полетата в страната ни са жълто-зелени, на тях се сее основно пшеница, рапица, слънчоглед, царевица. По признания на търговци от последните седмици плодовете и зеленчуците на пазара са предимно от внос - оценките варират от 65 до 90%. Преобладаващата част от месото в магазините също е от внос. Много се говори за последиците от отпадането на квотите за мляко в ЕС, но се пропуска, че България никога не е успявала да изпълни и половината от своята квота. Всичко това няма как да се промени с регулации, а с промяна на цялата политика в производството на храни. Някакво разбиране за това има - през новия програмен период се увеличават плащанията за животновъдство и производство на плодове и зеленчуци, - но рязка промяна няма как да се случи.

Впрочем, над половината от стоките в големите магазини са български. Наши производители успяват през веригите да изнасят и навън. Допитване до потребителите, представено наскоро от БНТ, показва, че 58.5% от запитаните пазаруват предимно в хипермаркетите. Те формират между 35 и 37% от общия пазар на бързооборотни стоки, който се изчислява на около 10.3 милиарда лева годишно, и работят в остра конкуренция помежду си. Така както в остра конкуренция са и останалите търговци на храни, които заемат над 60% от пазара.

В поправките в сегашния им вид



има и други опасности



Като въвеждането на понятието "значителна пазарна сила". Колкото и вносителите от БСП да твърдят, че преследват веригите магазини, става дума за предприятия. Тоест то се отнася на практика за цялата икономика. Експерти, а и производители вече предупредиха, че това дава прекомерна власт за намеса на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). А нали бягството от свръхрегулации беше част от политиката на кабинета? Крайно мъгляво е и понятието "зависими доставчици или купувачи", написа тези дни икономистът Петър Ганев от ИПИ. То дава възможност за произволно тълкуване и за намеса в работата на компании, които не прилагат никакви нелоялни практики. Да отидем и по-далеч - представете си например предприятие, което единствено у нас произвежда даден продукт.

В проекта е предвидено компаниите с оборот над 50 млн. лв. за предходната година да изпращат проектите си за типови договори или общите си условия към своите доставчици за оценка от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Ако не сторят това, ще плащат глоба от 10% от оборота им за предишната година. Такава е санкцията и за открити нарушения.

Така на практика новият закон въвежда допълнителни рискове пред големите предприятия. Колкото до търговските вериги - проучване на CBRE от март тази година показа, че само 4% от големите световни вериги имат намерение да правят бизнес у нас. Повишената несигурност на бизнессредата само ще подсили убеждението им да избягват България (или да избягат). Това може и да е целта на социалистите, но тя няма да помогне за засилване на конкуренцията, а може да я доубие.

В този си вид законът вече мина през Народното събрание - по времето на Орешарски. Президентът наложи вето, парламентът се разпусна и темата остана висяща - до 30 април. От ГЕРБ и от РФ заявиха, че преди второто четене много от поправките ще бъдат "значително смекчени". Удивителната лекота, с която проектът мина на първо четене, почти без дебати,



буди обаче сериозни опасения и за резултата от второто четене



Мнозина може би са забравили, но в края на миналата година промени в облагането на доходите и въвеждането на прогресивна скала като едното нищо можеше да минат през парламента и се наложи ДПС да спасява положението. Този законопроект, за доходите, сега отново е в парламента и нищо чудно скоро да го видим в пленарната зала. Затова е по-добре депутатите овреме да се откажат от опита държавата да се меси в търговските отношения. Подобен популизъм на гърба на бизнеса е вреден. Като капак на всичко и досега няма анализ за ефекта от въвеждането на новите правила за веригите. Така най-много да установим, примерно след две години, че сме съсипали един от най-конкурентните сектори у нас, а производителите ни са станали още по-малко и по-малки.

Тези дни познати, които се занимават с животновъдство, ми разказаха за мандра, която няма животни и не изкупува мляко. На стреснатия ми въпрос какво тогава прави, ми бе отговорено: "Пакетира и препакетира". Ако това е производството, което ще защитаваме, пазарът ще се изкриви още повече. Но това е друга тема.