Напоследък е модерно да се коментира, че скоростта на реформите не е задоволителна. Че се случвала по-бавно, отколкото се очаквало. Според мен има по-лоша новина - че реформи въобще няма. А да се обсъжда скоростта на придвижване на автомобил с изваден двигател, е някак доста абсурдно.

Любимата напоследък пенсионна реформа не сменя с нищо философията на пенсионната система. Пипат се само параметри, без въобще да се стига до огромни проблеми като сивия пазар на труда. Или драмата с т.нар. инвалидни пенсии, които са над 900 хиляди и за всички е ясно, че са резултат не от току-що завършил военен конфликт с участието на България, а от неефективността на освидетелстването и наличието на т.нар. фиктивни инвалиди.

Държавата отново извади себе си пред скоби и продължава да не внася осигуровки на служителите в държавната администрация, военните, полицаите и т.н. Единствените "наказани" от гръмката "реформа" на Калфин са хората от бизнеса, защото ще трябва да плащат повече за осигуряване. И така кабинетът на реформаторите осигури



не социална, а социалистическа реформа



Със здравната реформа нещата са още по-драматични. Като изключим пиар пируетите на г-н Москов, в системата, нуждаеща се наистина от дълбоки промени, се предлага просто една централизация. Във всичко. И лекарите бързо разбраха - а мисля, че и пациентите - колко е безсмислено да се прехласват по антиромската риторика на един скромен анестезиолог, когато пациенти намират смъртта си заради липса на батерии в дефибрилатор. Протестите, залели цялата страна, показаха, че лекарите са интелигентни хора и бързо схванаха, че това, което им се е стоварило върху главите, не е реформа.

Формално погледнато, обединяването на администрации с цел спестяване на средства не е лоша стъпка. Стига да се прави по разумен и логичен начин. Но ние така и не разбрахме колко пари ще бъдат икономисани от съкращение на управители и счетоводители. Цифри няма. При положение че част от болниците например са бенефициенти по европейски проекти, където общините имат финансово съучастие, промяната на юридическото лице ще доведе до загуба на тези средства. Например, общината в Стара Загора съучаства с 400 000 лв. в такъв проект, а тази във Велико Търново - с 4 милиона. Някой пресмятал ли е тези загуби и как смята министър Москов да ги възстанови? По-големи ли ще бъдат икономиите, като се има предвид, че съкратените ще се наредят пак пред държавното гише за вземане на пари, но в съседство, където е борсата за безработни?



Въобще как се прави реформа без точни разчети?



Какво значи намаляване на средствата за някои от клиничните пътеки? Кои някои и на какво основание са избрани? Какво означава, че има корупция при снабдяването на болниците с лекарства и нима решението е корупцията да се централизира в министерството? Апропо за борба с корупцията си има органи и те не са в Министерството на здравеопазването.

Наличието на листа на чакащи развива логиката, че се лекуваш, когато има пари за дадена болница, а не когато имаш здравословен проблем. Това довежда нещата до абсурд, а не до реформа. Блесналият поглед на хлевоустия министър отдалечава все повече пациентите от шанса здравето им да бъде опазено с помощта на здравното ведомство.

Потресаващата реформа на съдебната система накрая се превърна в разговор за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. Но никой не може смислено да обясни каква ще бъде ползата от това за българските данъкоплатци освен избирането на още няколко души. Остават, разбира се, приказките за независим разследващ антикорупционен орган, които вече са на път да надминат тези на Шехерезада по своята дължина, но не и по красота.

Очевидно трудно ще се стигне и до конституционни промени, а още по-трудно до Велико народно събрание. Набързо бяха разсеяни мераците на някои от по-зелените реформатори, че ще докоснат правомощията на главния прокурор. Накрая всички разбрахме, че реформата, която претенциозно беше наречена "ключ към промяната в цялото общество", щяла да се случва в продължение на години. А министърът, който ентусиазирано по време на протестите наричаше Борисов и Цветанов мутри, със сигурност успя да реформира себе си.



И вече не ги нарича така



Не можем да подминем и енергичните "реформи", провеждани от министъра на отбраната Ненчев, който първо обяви, че е време да преминем към натовските стандарти и да се въоръжим със съюзническо оръжие; после се оплака, че му бил предлаган подкуп, за който случайно пропуснал да уведоми прокуратурата; накрая се стигна до героичната вест, че можем сами да ремонтираме руските МИГ-ове, докато провеждаме търг за многоцелеви изтребители от пето поколение. Разбира се, никой не му повярва, че е изпратил български войски на македонската граница. С две думи, положението в това министерство можем да наречем по-скоро забавно, отколкото реформирано.

Венец на реформаторските усилия, разбира се, е изказването на министър-председателя Бойко Борисов, че най-голямата реформа в България я прави той - чрез строителството на шосета. Това ме кара да си мисля, че раздаването на хляб в Сомалия също е реформа, а достъпът до интернет е направо технологично чудо, плъзнало по българските земи. Добре, че не се осъществиха заявките на Реформаторския блок за реформи в медиите. Защото се чудя как щяха да изглеждат те, след като всичко си върви постарому. Комуникационните бюджети на министерствата симетрично захранват любовта към властта, както беше по време на първия мандат на Борисов. Да живеят реформите!