|
Да, ама не. При пресаташета с чиновнически манталитет, които използват закона за параван на своята некомпетентност и нежелание за работа, информационният достъп може да стане направо като по Кафка.
Масова практика напоследък е, когато журналист поиска от дадена пресслужба някаква информация, да му отвърнат - напишете заявление по Закона за достъп до информация. И журналистите или махват ядно с ръка, или сядат и пишат: до еди-кого си, заявление от еди-кого си, адрес еди-какъв си. Моля на основание еди-кое си да получа информация за това и това на еди-какъв си носител - хартия, дискета, имейл. С (или без) уважение, подпис и дата. После журналистът занася заявлението в приемната на съответното ведомство. Там му удрят печат с входящ номер. В приемната на Министерския съвет пък не дават номер, а едно листче с телефони, на които между 15 и 17 ч. на следващия ден заявителят да се обади, та да му кажат номерчето. Което според юристи е абсолютно незаконно. А и на практика заявлението може да се изгуби. Както се е и случвало - с едно от заявленията на журналиста от в. "Капитал" Алексей Лазаров, който осъди кабинета тъкмо за отказ на информация. В МС го затрили и искали от неправителствената организация "Програма Достъп до информация" да им го пратят повторно. Щом в правителството губят заявления, какво да си помислим за министерства, агенции, областни управи, общини?
След входящия номер започва чакането - до 14 дни, както е по закона. Той дава и 10 дни отгоре, ако поисканата информация е огромна и трябва повече време за подготовката й. Ако пък тя се отнася до трето лице и трябва да се вземе съгласието му, се отпускат още 14 дни. Т.е. в най-лошия случай може да се чака 38 дни. Толкова горе-долу блуждае и душата на мъртвеца. А дотогава исканата информация, особено ако е новинарска стока, не само ще е възкръснала, ами и ще се е преродила в дезинформация.
Да речем, че се чака не 38, а "само" 14-дни. Но в този срок институцията е длъжна да отговори, а не непременно да даде информация. И отговорът може да е отказ. Или пък да е неудовлетворителен.
Често обаче е пълно безсмислие да се пишат заявления, да се завеждат в регистрите и да се чака отговор 14 дни за елементарни въпроси - като например каква е заплатата на премиера и на министрите, какъвто случай имаше неотдавна. Или - само българско гражданство ли има премиерът. Или - колко дела се водят срещу МС...
Разбира се, исканата информация може да изисква и справки, за които трябва да се впрегнат различни служители, това да им отнеме доста време, после данните да се сверяват и обобщават. Тогава е оправдано да се чака. Нищо, че пак не е ясно дали работата все пак не може да се свърши за 3 дни вместо за 14. Като например кой министър колко пъти е бил командировка в чужбина, каквато справка преди Нова година поиска "24 часа". Или пък информациите, които "Сега" още чака: от МВР - за лицензираните охранителни фирми; от агенцията за детето - за броя на настанените в домове деца, от които родителите не са се отказали официално; от МС - за подадените досега заявления за достъп до информация.
Някои институции - като военното министерство например, не изискват запитванията да са по Закона за достъп до информация, но пък държат въпросите да са писмени. Същото е и в парламента. В други - като Министерството на регионалното развитие и Столичната община, се работи в пряк контакт с журналистите, без всякакви формалности. В президентството - и при Стоянов, и при Първанов, всяка справка спокойно може да се поиска само с разговор по телефона.
Министерският съвет напоследък се очертава челник измежду институциите, налагащи на журналистите да пишат заявления по закона за щяло и нещяло. Но и това не стига. Оказва се, че на "Дондуков" 1 не спазват, а и не знаят сроковете по този закон. Правителственият репортер на "Труд" например получи в края на миналата година близо 2 седмици след законовия срок отговор, който 25-годишната парламентарна секретарка на кабинета и евентуална депутатка Гадар Хачикян би трябвало да може да даде за 15 минути - по елементарното питане колко законопроекта от законодателната програма на кабинета са били приети и колко са внесени в парламента. А за това, че в МС не познават законовите срокове, свидетелства друг случай със същия репортер. На 2 януари тази година той отправил запитване и след като се поинтересувал след 14-дневния срок защо няма отговор, му писали, че ще го получи след месец!
Писането на заявления по Закона за достъп до информация е чудесно улеснение за гражданите. А и не е сложна работа. Някои ведомства - като Агенцията за детето например, дори са си приготвили формуляр за това и човек трябва само да попълни няколко реда. В някои случаи искането на информация чрез писмено заявление от журналисти е също полезно - най-вече когато иде реч за по-тежки справки. С подобно заявление те имат законова гаранция срещу обичайното за пресцентровете разтакаване и измъкване с несвършена по веригата от чиновниците от различни дирекции работа. Когато журналистите заплашат, че ще последва съд за нарушеното право на информация, чиновниците се стряскат. Те обаче се плашат не толкова от самото дело, а от публичното му огласяване - медията веднага ще извести, че съди ведомството им за недаване на информация, дължима по закон. Пък и подлежат на глоба от минимум 20 лв. Макар че въпросът с глобите стои като въпроса със спазването на срока. Пресдиректорката на МС Цветелина Узунова например трябваше да бъде глобена между 20 и 50 лв. заради мълчалив отказ да даде или откаже писмено исканата от Алексей Лазаров стенограма от 1-ото заседание на кабинета.
Проблемът със зловредната употреба от институциите на Закона за достъп до обществена информация спрямо медиите има и друг аспект. Стотици души се препитават в десетки пресцентрове на институции. За сметка на данъкоплатеца, разбира се. Мнозина от тях съвестно си вършат работата - и в МС, и в парламента, и в президентството, и в общините. Десетки други обаче, голяма част от които началници на пресслужби, изобщо не е ясно за какво получават заплата.
ФАВОРИТИ
Просветното министерство е типичен пример за ведомство, което фаворизира едни и неглижира други медии. Последният пример за това е от миналата седмица. Близо 3 часа прекараха в МОН ресорните репортери на 14 януари, чакайки да завърши среща на тристранния съвет. През това време важна новина бе дадена на избрани медии. "24 часа", "Труд" и "Стандарт" съобщиха на другия ден, че министър Атанасов е подписал изпитната програма по български език и литература за училищата с прием след 7-и клас.
На въпрос защо не е уведомила и останалите медии новото пресаташе Петя Гергова отвърна, че било разпоредено програмата да се даде само на "24 часа" и "Труд". ("Стандарт", който се печата по-късно вечерта, преписал новината от първите тиражи на вацовите издания). Гергова не знаеше кой е издал заповедта и обеща да провери. Повече от седмица след случката тя още не знаеше.