|
- Откритостта е въпрос на поведение, не на законодателство. В нашия закон пише, че информация се дава веднага, но не по-късно от 14 дни, което означава, че принципът е веднага. - Може ли гражданите и журналистите да получават информация по различни режими?
- Да, така е в румънския закон. Но това не значи непременно по-добра практика. Смятам, че в нашия закон подходът е по-правилен - да няма разлика между граждани и медии. Очевидно е обаче, че пресцентровете трябва да откликват незабавно на медиите, защото чрез тях се информират огромен брой граждани.
- В два нашумели казуса - за стенограмата от заседанието на МС за АЕЦ и стенограмата от първото заседание на кабинета на 26 юли 2001, поискана от Алексей Лазаров, МС твърдеше, че това не са официални документи, а само служебна информация, и отказваше да ги даде. В закона не е ли ясно кое какво е?
- Казано е недвусмислено. Това, че информацията е служебна, не значи, че достъпът до нея е ограничен. В първото дело на Алексей Лазаров пък 5-членен състав на ВАС заяви изрично, че стенограма може да бъде отказана само ако е държавна или служебна тайна. Освен това според философията на достъпа до информация не само крайният продукт - официалните документи, но и процесът на тяхното създаване е открит за обществото. Така гражданинът може да си създаде мнение как и защо се е стигнало до дадено законодателно или административно решение - не само дали то е законосъобразно и целесъобразно, а и дали е морално допустимо. И така си прави преценка как да гласува на следващите избори.
- Тоест хората трябва да знаят не само какво са приели министрите, но и кой каква позиция е отстоявал. А това се вижда от стенограмите.
- Точно така. Само при откритост в целия процес по писането и приемането на закони и управленски решения гражданите ще могат пълноценно да участват в обществената дискусия.
- Какви са слабостите на закона и как той трябва да се промени?
- По-важното е законът реално да се прилага. В края на 2001 депутатите Борислав Цеков, Емил Кошлуков и др. внесоха в НС проектопромени, които и до днес не са влезли на 1-о четене. Програма "Достъп до информация" ги подкрепихме, но липсват и някои важни изменения. Първото е създаването на комисия, омбудсман или комисар по защита на правото на информация. Защото защитата в съда на това право се оказва доста неефективна - поне 2 г. минават, за да мине такова дело на 2 инстанции. А това често обезсмисля получаването на исканата информация. Другото необходимо изменение е, че всяко ограничение на достъп до информация трябва да съответства на тройния тест, залегнал в препоръка на Съвета на Европа от миналата година. И само ако се отговаря и на 3-те условия, ограничението може да е валидно. Те са: 1) ограничението да е предвидено в закона; 2) то да цели защитата на законните интереси на гражданите или държавата, посочени в чл. 41 на конституцията; 3) ограничението трябва да е необходимо в едно демократично общество, т.е.: а) едно ограничение не може да бъде признато за ограничение, ако разкриването на информацията не би довело до вреда на защитения интерес; б) дори ако защитеният интерес търпи вреда, например. националната сигурност, ако ползата на обществото от узнаването на информацията е по-голяма от вредата, тя трябва да се даде.