Кеворкян и Филчев си говориха на "ти". Това май е най-запомнящото се от интервюто на главния прокурор, който трябваше да даде отговори на редица сериозни въпроси. Между другото е по-уместно да забравим думата сериозно. Особено след този разговор тя няма място в описанията на ставащото в България. Нищо сериозно не се случва в родината. Тече някаква пошлост, която се нарича политически живот, и тя няма алтернатива. Гражданите ги няма. Много бързо се отвращават, изтощават, разочароват и много рядко се гневят. Затова е възможна и споменатата случка по телевизията. Тя е образ на публичния разпад, за който толкова много се говори. Струва ми се, че обръщението на "ти" в случая е важно.



Фамилиарността се настанява

там, където няма уважение



Така е в ежедневния контакт. Що се отнася до институциите и хората, които ги представляват, това важи с двойна сила. Няма начин журналист да приказва на главния прокурор на "ти". Независимо колко са си близки в частния живот. Няма и уважаващ себе си прокурор, който да се съгласи на такова унижение. И без много размишления това звучи грозно. Впрочем Кеворкян се държа така и на интервюто с председателя на конституционния съд Христо Данов. Тогава и Данов не се взе много на сериозно...

Искам да кажа, че не става дума само за лош вкус. Посланието на такъв разговор е: "Ние сме истинските господари на положението." Предполагам, че се досещате кого имам предвид под "ние". Това е просташки, но адекватен на ситуацията маниер. В България няма ред, няма йерархия, няма правила на взаимоотношенията, няма уважение, защото няма какво да се уважава.



Всичко е изтърбушено от смисъл



Ако влезете в парламента, имате чувството, че влизате в бардак, ако слушате премиера, чувате брътвеж, ако пуснете телевизора, се натъквате на доносник...

Интервюто с Филчев е по някакъв начин триумф на разпада. В него няма смисъл, има само кадесарски недомлъвки, намигвания, подмятания, подпръцквания и какви ли още не прийоми от кеворкянските маниери през 80-те - например особеното повдигане на веждите или мустака, което е признак на няколко подтекста...

Няма смисъл да се правят повече анализи. По-добре е да пием от извора. Предлагам ви моя хит от това, което вече нарекохме интервю. Хубаво е да го прочетете няколко пъти с ясното съзнание, че четете думите на главния прокурор на Република България. Какво ли не бих дал да присъствам на разговор между него и Кобурга....

Думите на Филчев са поздрав за всички, които го избраха, както и за всички, които го крепят. Да не забравяме и онези, които се правят, че го няма. Пък защо не и



поздрав за нас, които

търпим това безобразие



Въпрос: А коя е голямата ти грешка за тези 4 години?

Никола Филчев: Много грешки имам, пълен съм с грешки, ще кажа, както казваше дядо ми, но сетих се, като говорим за тези убийства, за тази смърт, има хора, на които... в един момент бяхме малко асистенти в Юридическия факултет, а само той подготвяше юристи. На една голяма част от юристите съм им водил упражнения по наказателно право, на други съм чел лекции след това в друг факултет. И по повод на най-... вижте колко парадоксално е, една трагична смърт на колежка, за която съм чувал, че сестра й е също колежка, съдия в Ямбол или в Сливен...

Въпрос: Ямболската адвокатка имаш предвид?

Никола Филчев: Да, говоря за нея, но знам, че сестрата е също... сестрата на тази, на покойната колежка, е също юрист, на когото съм преподавал, и е съдия, но това преди години. Разнасят се твърдения, едно или друго лице е получило категорични данни, че вече съм за съд, защото лично с двете си ръце, със сатъра съм я убил. И ако не беше вестник "Труд" да открие, че по това време съм бил в Либия на официална делегация по повод на българските медици, заедно с тогавашния министър на правосъдието Теодосий Симеонов и още един зам.-министър на здравеопазването, никога нямаше да се сетя. Аз самият никога не си водя... да не говорим, че поначало малко пътувам, но още по-малко от случаите, в които пътувам, се знаят от медиите. Ако медиите не го бяха установили това, това може ли да бъде едно сериозно.... сериозна ситуация. И един...

Въпрос: Не искаш ли да кажеш общество?

Филчев: Не, в никой случай, обществото не се приема, това е тесен кръг от хора... (тук гласовете постепенно стихват...).

-------

Цитирам по-голям откъс, за да не ме обвини някой, че вадя от контекста. И с контекст, и без контекст положението е трагично.