|
Уви подробности за нашенския корен бразилската преса не съобщава. Може би защото екзотичният произход не е нищо изключително за тамошната публика, съставена именно от потомци на какви ли не преселници.
Много поводи за прехласване обаче дава личността на самата 54-годишна министърка, наричана - въпреки миловидната си и до днес външност - "желязната лейди" на новия кабинет. Нито една публикация за нея, нито едно интервю не минава без припомняне на буйната й младост. А тя е
достойна за приключенски филм
Дилма е едва на 18 години, когато през 1967 г. - годината на гибелта на легендарния Че Гевара в съседна Боливия - се включва в лявата групировка "Работническа политика" (ПОЛОП) в щата Минас Жераис. По онова време тя вече е омъжена и влиза в политиката заедно с мъжа си Клаудиу Галеану де Магаляиш Линяриш. Пак заедно с него малко по-късно напуска ПОЛОП и се прехвърля в още по-лявото, радикално и нелегално Командване за национално освобождение, в чието ръководство е избрана през април 1969 г.
Междувременно - през 1968 г. - в Бразилия е извършен военен преврат и е установен суров репресивен режим, който поставя извън закона всички партии. С особен хъс се преследват представителите на левицата. Развихрят се т. нар. "ескадрони на смъртта" - военизирани десни групировки, които под закрилата на властите избиват противниците на режима. Мнозина са отвлечени и изчезват безследно.
Отговорът отляво е още по-рязко радикализиране. Тенденцията е обща за цяла Латинска Америка и става типична за политическите настроения там в края на 60-те и началото на 70-те години, когато е и най-бурният възход на т. нар. "ултралеви".
Ярък епизод от този период е отвличането на американския посланик в Бразилия през септември 1969 г., за което повече от две десетилетия по-късно бе сниман излъчваният и у нас филм "Четири дни през септември".
Дилма Русеф по това време развихря бурна конспиративна дейност вече в редиците на Революционния въоръжен авангард "Палмариш". Сменя нелегални квартири и имена. Подвизава се ту като Естела, ту като Луиша, ту като Патрисия, ту като Ванда. Любим певец й е американският бунтар Боб Дилан.
При един вътрешен конфликт я отстраняват от участие във въоръжени акции, но на нейна страна застава видният революционер Карлуш Франклин Паишао ди Араужу. Тя заживява с него и двамата продължават борбата в друг щат - Риу Гранди ду Сул. После - в Сау Паулу. Но там ги застига провал.
На 16 януари 1970 г. 21-годишната
Дилма е арестувана и прекарва 22 дни в затвора в Сау Паулу,
където я подлагат на жестоки изтезания.
33 години по-късно - в едно неотдавнашно интервю - я питат как преживяното зад решетките е повлияло на характера й. "Мъченията ни научиха да преодоляваме слабостите си", отговаря днешната министърка.
Темпераментът й и сега е същият. Езикът й е остър, позициите - принципни. Тя продължава да мрази екстравагантните тоалети и да работи по 15 часа на ден. Заради твърдостта си е спечелила и прозвището "желязната лейди". С тази особеност, че всичката й настъпателност е подчинена на социалните ангажименти, които пое новият управляващ екип, дошъл на власт заедно с президента Лула на 1 януари т. г.
В Работническата партия на Лула - който с подвизите си на профсъюзния фронт също като Дилма е дете на революционния дух на 60-те и 70-те години - тя влиза преди 3 години. Бившата "градска партизанка" е и един от авторите на икономическата програма, с която Лула спечели изборите с 63% от гласовете през октомври м. г. Сега тя не само оглавява министерството на мините и енергетиката, но и координира инфраструктурните проекти на новия кабинет.
Днешната й роля е преди всичко на
социално ангажиран технократ
Бурната й революционна биография не й попречва навремето блестящо да завърши икономика във Федералния университет на Риу Гранди ду Сул. Има и докторат по теория на икономиката и финанси.
След падането на военните от власт през 1985 г. - от 1986 до 1988 г., Дилма работи като икономически секретар в общинския съвет на Порту Алегри. През 1991-1993 г. е председател на фондация за икономика и статистика в Риу Гранди ду Сул. Пак там от 1993 до 1994 г. и от 1999 до 2002 г. е секретар по енергетиката, мините и комуникациите в щатското правителство. Целия си революционен хъс тя хвърля в реализирането на социални проекти. Местните гаучоси дълго ще я благославят за усилията й да прокара ток до бараките им.
Какъв е приносът за това на българската кръв във вените на бразилската Пасионария никой не знае, но със сигурност за нас е ласкателно да знаем, че тъкмо нашенска издънка отървава милиони бразилци от познатия и нам режим на тока.
В Бразилия и днес има между 12 и 20 милиона души, които практически са лишени от електричество.
"Нашата цел е да ги въведем в цивилизацията,
като достъпът до електроенергията стане всеобщ", зарече се Дилма Русеф в дадено наскоро интервю за най-големия бразилски вестник "О Глобу". Звучи почти като прочутата Ленинова фраза: "Комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна." Прагматици се зачудиха за цената на един такъв експеримент на бразилска почва.
Публикацията в "О Глобу" беше с красноречивото заглавие "Огнената сила на една бивша партизанка". Кой знае обаче дали тази сила ще й е достатъчна, за да се пребори с изискваното от МВФ 30-процентно увеличение на тока в Бразилия, което ще удари тъкмо по най-бедните слоеве... Икономиката на страната е в тежка криза и само обещаният от МВФ 30-милиарден заем може да й помогне. Но ако рецептите на световните финансисти не се спазват, щедростта им може да пресъхне. А това ще е тежък удар за амбицираното да подобри живота на обикновените бразилци ново правителство,
закърмено с лявата романтика на 70-те
При встъпването си в длъжност Лула изрече прочувственото заклинание: "Ако до края на мандата си осигуря на всички бразилци възможността да закусват, обядват и вечерят, аз ще съм изпълнил мисията на своя живот." Същата емоция със сигурност зарежда живота и на Дилма, и на цялата плеяда други бивши борци с диктатурата, които днес са из министерските кресла и висшите държавни постове в Бразилия. Ако те успеят, може би това ще е реваншът на мечтите от барикадната им младост. Ако се провалят, може би това ще е поредното убийство на копнежа за един по-човечен свят.
|
|
|