При развод е ясно в общи линии какво става с имущество на съпрузите. Какво е положението с разпореждането с това имущество по време на брака?
В.Ю., София
Макар че преди няколко години Семейният кодекс (СК) предвиди още два режима на имуществени отношения между съпрузите - брачния договор и режима на разделност, то продължава преимуществено нещата да се уреждат чрез т.нар. съпружеска имуществена общност. Тя е преобладаваща, а и е валидна, ако съпрузите не изберат съответно изрично договора или разделността. Затова и именно на СИО ще бъде обърнато основно внимание.
Според чл. 21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Именно това е СИО. Тук са направени уговорките, че съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, както и че този принос се предполага до доказване на противното. Но като цяло всичко е общо и по-равно.
Законът изважда от това общо само няколко неща, които се водят лични вещи. Такива са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. Те принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са и вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Всичко останало обаче е общо. И СК урежда правилата за управление и разпореждане с това общо имущество. В чл. 24 от кодекса изрично е посочено, че съпрузите имат равни права върху общото имущество. Както и че докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. На практика, докато има брак, частите са равни, но те са идеални части. Чак когато се разделят при развода, стават реални и всеки може да се разпорежда с полученото.
Иначе по време на брака управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите. Разпореждането с общо имущество обаче се извършва съвместно от двамата съпрузи. Възможно е единият съпруг да се разпореди с вещно право върху обща недвижима вещ и сам. Ако това е извършено от единия съпруг обаче, то е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
Ако има разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, то третото лице придобива правото. Но само ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага гореописаното правило с възможността за оспорване от другия съпруг.
Иначе СК позволява всеки от съпрузите да може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Има обаче изрични правила за разпореждане на семейното жилище, когато то е лична собственост на единия. Този, последният, няма свободни права на разпореждане с това жилище, макар да е само негово.
Според чл.26 от СК действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Иначе СИО се прекратява с прекратяването на брака. СК позволява това да стане и по време на брака, ако важни причини налагат това. Прекратяването на СИО обаче става изрично по съдебен ред. Такова прекратяване по време на брака може да има и ако в хода на брака съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
|
|