Миналата седмица се получи странен задочен сблъсък по важен въпрос - защо икономиката ни вече доста години не може да се пребори с гравитацията и какво да се прави, та да спрем да орем дъното на всевъзможни класации. Изненадващо (а може би не) търсенето на отговори докара два български мозъчни тръста до атака срещу плоския данък.

Първо икономистите от БАН "разлаяха кучетата". Доц. Виктор Йоцов обяви, че е назряла голяма нужда от дискусия за бъдещето на ниските подоходни данъци. После и ръководителят на Лабораторията за анализ на риска Иван Костов продължи щурма, като изнесе доклад за приходите в държавния бюджет и стигна до извода, че е по-добре България да се върне към прогресивното облагане, да вдигне пенсионните осигуровки и евентуално да намали ДДС. Костов изрично подчерта, че



не говори за данъчна справедливост,



а за осигуряване на повече приходи. В Института за икономически изследвания на БАН пък са убедени, че е въпрос тъкмо на по-справедливо разпределение на данъчната тежест. Какво предлагат освен обсъждания, не се разбра, макар че от "академиците" се очаква да покажат алтернативен модел, който смятат за по-добър, а не просто да отварят дискусии.

На фона на атаката срещу "десятъка" се появи новият Годишник на световната конкурентоспособност 2015 - глобално проучване на швейцарския Институт за развитие на управлението (Institute for Management Development, IMD). От 1989 г. насам IMD оценява най-развитите и бързо развиващи се икономики на планетата по над 300 различни показателя, за да изчисли Индекса на конкурентоспособност на всяка страна. Годишникът е насочен към инвеститорите, но е безценно четиво и за политици и експерти, защото показва къде изостава страната, къде печели предимство, какво може и какво трябва да се подобри. Тази година България заема 55-о място сред 61 страни. За сравнение Дания, Швеция и Германия са в челната десятка, а сродни нам държави като Литва, Чехия, Естония, Полша заемат между 28-о и 33-то място. От европейските държави след нас са само Хърватия и Украйна.

Да видим какво ни тегли към дъното

Оценките за качеството на образованието са трагични - последно място по университетско образование и 60-о за образователната система като цяло. Забележително е, че по разходи за средните училища и по брой на учители спрямо населението сме сравнително добре - малко над средното ниво. На България се пада последното място в дисциплината "подготовка на инженери". Логично и по "квалифицирани инженери" сме на 57-о място - нищо, че се смятаме за "нация техническа". Дали нормативната база насърчава научните изследвания у нас - очевидно не, ако съдим по 58-ото място по този показател. Същите срамни позиции "печели" България по критериите "лична сигурност" и "защита на собствеността".



Правосъдието ни е сред най-лошите в модерния свят



- 59-о от 61 места. "Кръгла двойка" получаваме за банковото законодателство, лоши одиторски и счетоводни практики, за рисковете във финансовия сектор - по всички тези критерии страната ни е последна. Специално политиката на централната ни банка е донесла на България аутсайдерското 58-о място. В категорията "етични практики" страната ни е съвсем последна, също както и по "обучение на персонала" и "законодателство за защита на конкуренцията".

На фона на всичко дотук не е изненада и предпредпоследното място на България (59) по комплексния показател "качество на живот". Че сме зле, си го знаем и без изследвания. На фона на всички тези дефекти на бизнес климата цяло чудо е, че все пак у нас има някакви инвестиции. Докладът включва повече от 300 измерителя, а България има едно-единствено първо място. Дължим го на плоския данък и по-точно на това, че ставката за облагане на корпоративната печалба е само 10%. Като цяло по облагане на фирмите България е трета. А реалната данъчна тежест върху личните доходи е такава, че страната ни е под №5 - значи пак в авангарда. И какво излиза от Годишника за глобалната конкурентоспособност? Същото, като в много други проучвания, анализи, доклади, които оценяват доколко България е място, подходящо за инвестиции и бизнес, с произтичащите последствия - създаване на нови работни места, ръст на БВП, модернизация на икономиката и в крайна сметка по-високи доходи на българите. Изводът е, че



плоският данък е най-отчетливо и трайно предимство



Също миналата седмица Българската агенция за инвестиции събра на кръгла маса инвеститори - местни и чуждестранни, т.е. тези, които създават икономиката и от които зависи благосъстоянието на всички ни. БАИ ги покани да споделят какво смущава работата им в България и какво им помага. Бизнесмените за хиляден път обясниха, че плоският данък е огромно предимство, но странностите на българската стопанска среда - подкупна администрация, чудовищна бумащина, производство на некачествени закони и непрестанен ремонт на правилата, все повече засенчват това предимство.

Световната банка току-що публикува новия си доклад за глобалната икономика. В частта, посветена на България, няма и дума за данъчни ставки, но пише, че износът и преките чужди инвестиции са много важни и че ако искаме да ги тласнем нагоре, трябва да "подновим" структурните реформи. Да "подновим" реформите е дипломатично подсещане на СБ, че сме ги блокирали, спрели, замразили. И в този доклад четем познатите упреци - за враждебната бюрокрация, за неефективните институции и дефектите на образованието, което не захранва кадрово икономиката.

Тези критики се съдържат и в последния доклад на ЕК с препоръки за България - наред с темите за пенсионната система, здравеопазването, определянето на минималната заплата "на око", лошите закони. За данъчната сфера има забележки, но за събираемостта, укриването и точенето на данъци, не за ставките.

Десятъкът не привлече инвестиции и не доведе до икономически бум България, твърдят учените от БАН (и не само те). А може ли БАН и риск анализаторите да кажат колко щяха да са инвестициите в България, ако го нямаше плоският данък? Не, защото те такива изчисления не са правили.

Българската икономика не е конкурентоспособна, но вината не е на ниските данъци. Напротив, точно те крепят интереса на инвеститорите към заблатената ни от корупция и бюрокрация бедна държава с бедно население. Ще бъде много полезно, ако уважаемите учени и независими анализатори престанат да се упражняват на гърба на невинния плосък данък и дадат принос за решаване на най-горещите проблеми - например как да се преборим с псевдоинвалидните пенсии, може ли да се намери разумна формула за осъвременяване на минималната заплата и как по-бързо да станем държава с е-управление.