|
| --- |
Сега статистика за лекарските грешки няма. Не могат да бъдат открити и обобщени данни за наказателните дела срещу лекари, тъй като те влизат в общите данни на прокуратурата за причиняване на смърт по непредпазливост. "Сега" откри няколко граждански дела за обезщетение по ключова дума "лекарска грешка" в електронното деловодство на Върховния касационен съд. Става ясно, че пациентите не получават кой знае какви парични обезщетения за страданията си. Ето ги и историите от съдебните казуси.
Последният казус, по който върховните магистрати са се произнесли, е иск за 10 хил. лв. срещу пловдивската болница "Свети Пантелеймон". Първите две инстанции в Пловдив са отхвърлили изцяло претенциите срещу болницата на пациент, който твърди, че през 2004 г. при операция на жлъчката в тялото му е останал марлен компрес. Марлята е открита 2 години по-късно, докато човекът се оперира във ВМА със съмнения за киста в черния дроб. В исковата си молба пациентът разказва как след операцията на жлъчката поддържал висока температура и бил изписан с пневмония, като близо година и половина след интервенцията се чувствал отпаднал, имал затруднено дишане и постоянни болки. Така стигнал до ВМА, където на скенер било видяно кръгло образувание между черния дроб и диафрагмата, сметнато за киста.
Втората инстанция приема, че компресът е бил забравен 20 години по-рано при операция, с която е лекувана чревна непроходимост. Върховните съдии обаче пишат, че за да стигне до този извод, долната инстанция е преценила грешно доказателствата, като някои от тях са игнорирани немотивирано. А възможността марлята да е забравена при операцията на жлъчката е изключена единствено на базата на
показанията на лекар от съдената болница,
които противоречали на медицинските документи. Върховните магистрати пишат още, че експертите по делото "боравят с вероятности и стигат до противоречив краен извод", а двете назначени експертизи се разминават в изводите си кога е забравена марлята. За върховните съдии обаче е от значение, че оплакванията и възпалителните процеси при пациента са започнали след операцията от 2004-а, а не преди това.
"В случая приключването на операция, без да е отстранен използван компрес, е недопустимо от медицинските стандарти бездействие", пишат висшите магистрати и осъждат болницата да плати на пациента 8500 лв. обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от непозволеното увреждане при операцията, заедно с лихвата от октомври 2004 г. досега. Болницата дължи още 100 лв. с лихвите за лекарства и рехабилитация, както и 2038 лв. за съдебните разноски на пострадалия пациент.
Сходна е и ситуацията с друг пациент, само че на русенската болница. Неговият случай стига до ВКС средата на 2013 г. Русенският окръжен съд отхвърля иска за 200 хил. лв. на пациента срещу болницата, Апелативните съдии във Велико Търново обаче го признават и определят обезщетение от 30 хил. лв., които върховните магистрати увеличават на 50 хил. лв.
В делото се разказва как през 2006 г., тогава 19-годишен младеж, ищецът постъпва в русенската болница по спешност и е опериран от апандисит. Седмица по-късно оперативната рана е отворена отново заради възпаление, а ден след това е опериран повторно от перитонит. Момчето е изписано от болницата 24 дни след като влиза в нея.
Година по-късно момчето е на лечение в София от автоимунно заболяване на храносмилателната система, следват още няколко хоспитализации за лечение и операция. Докато гостува на брат си във Франция, младежът постъпва по спешност в болница. Скенерът на вътрешни органи показал, че между правото черво и пикочния мехур на пациента има чуждо тяло - марля, покрита с втвърдена маса. И е опериран във Франция, за да бъде извадена забравената марля.
За да се установи дали марлята е забравена при операциите в Русе или след това, по делото са приети заключенията на две тройни експертизи - извършени от по двама хирурзи и един гастроентеролог от Велико Търново и от "Пирогов".
Според първата експертиза няма лекарска грешка
при извършване на операцията в Русе през 2006 г. Според търновските експерти "не е възможно марля от извършената оперативна интервенция в Русе да мигрира и да влезе там, където е открита във Франция. При втората експертиза докторите от "Пирогов" дават обратното заключение - че "е възможно марлята да се придвижи от мястото на извършената операция в Русе до мястото, където е намерена" от френските специалисти. Вещите лица свидетелстват, че извършените последващи операции са повърхностни и независимо че отново са били използвани марли, те нито са от същия вид, нито са можели да стигнат до коремната кухина.
80 хил. лв. пък е обезщетението на жена от Пазарджик, която след лечение от полип в носа се оказва със сериозно мозъчно увреждане. На първа инстанция в Пазарджик болницата и опериращият лекар са осъдени да платят 30 хил.лв. на жертвата. Пловдивският апелативен съд обаче отхвърля иска. Така делото стига до Върховния касационен съд, който в края на 2011 г. отменя пловдивското решение и осъжда лечебното заведение и медика да платят на жената 80 хил. лв. за неимуществени вреди и 3500 лв. за имуществени, както и 3740 лв. такси и разноски по делото. Искът на пациентката е за 100 хил. лв.
Жената е оперирана от полипа през лятото на 2006-а. Тогава тя е на 21 години, студентка по история. Близките й свидетелстват, че в момента тя не може да чете, запаметява трудно, уморява се бързо, не може да се подлага на физическо и умствено натоварване. Освидетелствана е от ТЕЛК и е с 50% намалена работоспособност.
Пловдивският
съд не намира връзка между операцията и мозъчното увреждане
на момичето. Приема, че докторът не е проникнал в черепната кухина през носа и че е лекувал пациентката си адекватно. Освен това, когато след операцията се появил проблем, лекарят й предписал лекарства, назначил изследвания и я насочил към водещи специалисти в областта на ринологията. А усложненията били заради аномалия в носните кухини, която не е могла да се диагностицира при рутинното премахване на полипи.
Лекарят, към когото момичето е насочено, след като започват проблемите й, разказва пред съда, че пациентката дори не е имала полип, а мехуресто образувание в твърдата мозъчна обвивка. И докторът изобщо не е трябвало да прави въпросната интервенция. Това е можело да бъде установено, ако е бил направен скенер. Освен това е можело интервенцията да се извърши под визуален контрол и тогава е било възможно да се избегне настъпилото тежко усложнение. Трябвало е да се направи и хистологично изследване на извадения т.нар. полип. Според свидетеля при операцията "е щипната част от милиметъра от мозъчната обвивка, което е станало причина за последвалите трайни увреждания на пациентката".
Адекватните очаквания на пациентите са, че когато имат здравословен проблем и се обърнат за помощ към лекар, специалистът ще предложи и осъществи лечение, съобразено с медицинските стандарти и добрите практики, пишат върховните съдии. И отхвърлят тезата на апелативните, че усложнения в състоянието на момичето са резултат от неговото собствено поведение.
"Човек не се ражда с копринени конци в тялото, следователно конецът е бил поставен там оперативно." Това е цитат от друго решение на Върховния съд, с което е присъдено 10 хил. лв. обезщетение за лекарска грешка. Пациентката живее със забравен конец в тялото си 2 години, заради което е била на косъм да изгуби десния си бъбрек. Висшите магистрати отменят решенията на долните две инстанции, с които е отхвърлен иск на пациентката срещу лекар и болницата. Преди това експерти опитват да убедят съдиите, че трима хирурзи от "Пирогов", един от които завеждащ урологичното отделение, са се заблудили за това какво виждат в тялото на пациентката - т.е. не могат да различат копринен конец от органична тъкан при операцията. Проблемът е, че конецът не е запазен като доказателство, а само е описан от хирурзите.