Турските избиратели нанесоха драматичен удар на президента Реджеп Ердоган и на неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР), след като той загуби абсолютното си мнозинство в парламента. Освен това за пръв път в историята на страната партия, която е доминирана от етнически кюрди, успя да влезе във Великата национална асамблея в Анкара, което е нов момент в еволюцията на демокрацията в Турция. Както и директно предизвикателство към амбициите на Ердоган да консолидира цялата власт като държавен глава. "Това е ядрена експлозия в турската политика", заяви Бюлент Алириза, който е експерт по Турция в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Реджеп Ердоган искаше да получи супермнозинство с помощта на конституционни промени, но според последните изборни данни неговата десноцентристка партия получава около 40.8%, при преброени 99 на сто от бюлетините. Независимо че ПСР остава най-голямата партия в страната, тя обаче постигна



най-лошия си резултат от 2002 г.



Тя ще загуби своя тотален контрол върху парламента, което е голям удар за нея, след като доминира в турската политика през последното десетилетие. Партията няма да има достатъчно гласове, а и вероятно няма да успее да събере достатъчно, за да свика национален референдум. Такъв беше планът на Ердоган, за да зачеркне досегашната парламентарна структура в страната в полза на президентска система начело с него. "Решението на нацията е най-доброто решение. Не се безпокойте", заяви от своя страна турският премиер Ахмет Давутоглу след края на изборите.

Решаващият фактор бе триумфът на прокюрдската Народнодемократична партия (НДП), която взе 13.1% и прескочи за пръв път бариерата от 10 на сто, за да влезе с гръм и трясък в турската политика. Тя ще получи приблизително 80 депутати в 550-местния парламент, като това ще е най-вече за сметка на управляващата ПСР. Това е невероятно постижение за партия, която беше създадена едва преди три години и има директни връзки с насилието, което от три десетилетия се вихри в Югоизточна Турция - заради стремежа на кюрдските сепаратисти в лицето на Кюрдската работническа партия (ПКК) да създадат собствена държава. Досега тази война, която започна в началото на 80-те години на миналия век, е струвала живота на 40 000 души.

"Отсега нататък НДП е турска партия. НДП е Турция и Турция е НДП", заяви харизматичният лидер на формацията Селахатин Демирташ след края на вота. Тази партия определя себе си като



ляво движение за всички турци



и предложи голям брой разнородни кандидати за депутати, които обхванаха буквално всички етнически групи в страната и голям брой жени, както и първия открит кандидат гей. Успешната кампания на НДП привлече голям брой противници на ПСР, които не можеха да се идентифицират с другите опозиционни партии, като Народно-републиканската партия (НРП). Тя се смята за най-старата светска политическа формация в страната, която бе създадена от основателя на модерна Турция - Мустафа Кемал Ататюрк. Другата партия, която влиза в парламента, е Партията на националистическото действия (ПНД), която "е на един хвърлей камък от фашистите", коментира Арон Щайн, сътрудник в Лондонския кралски институт на обединените служби.

Успехът на кюрдската формация говори много за успеха на турската демокрация. Сред депутатите им има също така роднини на загинали или затворени членове на ПКК, която все още се смята за терористична организация от ЕС и САЩ. Дори се смята, че един от братята на Демирташ е сред действащите в момента бунтовническите бойци. От десетилетия кюрдската идентичност на тези хора бе подлагана на репресии от турската държава. Ироничното в случая е, че именно по време на управлението на Ердоган и неговата ПСР кюрдите получиха повече културни права, включително правото свободно



да пишат и говорят на собствения си език



Сега обаче не е ясно какво може да последва. Трите основни политически партии от опозицията отказаха да се коалират с управлявалата досега ПСР, която може да заложи на правителство на малцинството или дори да свика нови предсрочни избори. Повечето анализатори смятат, че желанието на Ердоган да получи още правомощия като президент може да рикошират срещу него. "Ердоган може би направи политическата грешка на своя живот, като се устреми към президентството", смята Алириза, вместо да остане премиер, на чийто пост бе от 2003 г. до м.г. "Ако не беше решил да става президент, ние сега щяхме да обсъждаме четвъртата му абсолютна победа като министър-председател", допълва той. По време на неговото управление Турция се промени драматично. Предприетите реформи създадоха нова средна класа и помогнаха за налагането на изцяло нова прослойка на населението в западната крайбрежна част на страната, което не е светски настроено. В квартала "Касъмпаша" в Истанбул, където е роден самият Ердоган, и се смята за крепост на ПСР, навсякъде може да се чуят само хвалби за него и управлението му.

Редица управляващи обаче бяха замесени в много корупционни скандали и недоволството от все повечето власт в техните ръце, както и авторитарният начин на управление на Ердоган, му създадоха голям брой врагове. Партията изгуби много гласоподаватели в централните и източните части на Анадола, които преди подкрепяха традиционно ПСР. Когато лидерът на кюрдската НДП Селахатин Демирташ отиде да гласува в Истанбул, колата му бе заобиколена от множество приветстващи го мъже, жени и деца, като повечето от тях развяваха флагове на Кюрдистан.