Две години по-късно за Едуард Сноудън почти нищо не се е променило - той все още живее с временно политическо убежище в Русия, срещу него в САЩ е повдигнато обвинение за шпионаж и няма изгледи той скоро да се върне в родината си.

По отношение на разкритите програми за масово следене обаче има леко развитие - малка част от тях бяха признати за незаконни от съда, а седмици по-късно забранени от новия Акт за свободата, който бе гласуван от Сената след изтичането на срока на действие на Патриотичния акт. Става въпрос, разбира се, за минимална корекция - службите просто няма да имат право да събират масово записи на телефонните разговори на цивилни американци, незаподозрени в нищо.

Контролът над тази информация ще се върне в ръцете на телекомуникационните компании, а разузнаването ще има достъп до тях след съдебна заповед. Освен това в огромните бази данни службите ще трябва да въвеждат определени термини за търсене. За сметка на това общуването на американците с хора извън САЩ, както и досега,



няма да бъде защитено



от тайните служби.

Най-важната последица е изтичането на срока на действие на чл. 215 от Патриотичния акт. Той целеше да позволи на властите достъп до специфични бизнес данни, които да помогнат в антитерористичните операции. Вместо това обаче АНС го използва пред тайния съд на агенцията, който дава разрешения за операциите й, за да оправдае масовото събиране на информация за цивилни граждани, коментира Дан Фромкин от "Интерсепт".

Седмици преди изтичането на срока на действие на Патриотичния акт апелативен съд в Манхатън постанови, че Агенцията за национална сигурност незаконно е интерпретирала тази част от закона като позволение да събира телефонните данни на американци.

"Това е много малък ход в правилната посока", каза пред в. "Гардиън" Даниъл Елсбърг - разобличителят, който изнесе от Пентагона над 7000 страници документи за Виетнамската война. "Някой в пресата го описа като



"исторически бебешки стъпки",



съгласен съм с това." Елсбърг, който е твърд защитник на Сноудън от разкритията му насам, допълва: "Актът за свободата не е много по-добър от Патриотичния акт, той все още нарушава много от конституционните ни права. Но трябва да благодарим на Сноудън, че постави началото на този дебат, дори ако той никога не успее да се върне у дома си."

Междувременно десет организации, начело с Американския съюз за граждански свободи (ACLU), подадоха съдебен иск срещу АНС и Министерството на правосъдието. Те са фондация "Уикимедия", Националната асоциация на адвокатите по наказателно право, "Хюман райтс уоч", "Амнести интернешънъл - САЩ", центърът ПЕН, Глобалният фонд за жените, списание "Нейшън", Институтът "Ръдърфорд" и Вашингтонският офис за Латинска Америка.

Те оспорват позволението за следене на интернет комуникациите между американци и граждани на други държави, разкрито от Едуард Сноудън през 2013 г., което е извършвано в рамките на поправките от 2008 г. на Закона за външното разузнаване (FISA). Според иска АНС нарушава Първата и Четвъртата поправка на конституцията, които защитават свободата на словото и гарантират, че гражданите няма да бъдат претърсвани без причина.

Искът е насочен и срещу тайния съд, който дава разрешения за действията на АНС - Съда за наблюдение на разузнаването в чужбина (FISC). Те се мотивират, че съществуването на подобна съдебна институция



противоречи на чл. 3 от конституцията,



който гласи, че съдилищата трябва да решават само съдебни спорове.

През 2013 г. Върховният съд на САЩ отхвърли жалба на "Амнести интернешънъл" по същата тема, защото организацията не можеше да докаже, че е жертва на действията на властите. Сега обаче от "Уикимедия" твърдят, че имат мотив. Логото и името на компанията присъстват сред целите на наблюдение, разкрити от Сноудън.

По време на управлението на президента Обама срещу девет души са повдигнати обвинения по Акта за шпионажа. За сравнение, делата срещу изобличители, започнати от други администрации от Втората световна война насам, са три. За сметка на това дори комисията, създадена от самия него за оценка на дейността на разузнаването, заключи, че масовото събиране на данни за цивилни не е оправдано от мотива за превенцията на терористични нападения. Впрочем, до същото заключение достигна и доклад на генералния инспектор на Министерството на правосъдието.

Макар че Белият дом обяви с гордост не особено големите реформи, въведени от Акта за свободата, той категорично



отказа да свали обвиненията срещу Сноудън



Според говорител на Обама бившият сътрудник на ЦРУ дори няма право на традиционната защита на разобличителите. "Да разкриваш чувствителни детайли от програмите за национална сигурност в интернет, така че всеки да може да ги види, не е част от протоколите за защита на информаторите", заяви Джош Ърнест. Той обаче добави, че що се отнася до политическото наследство на Обама, е много вероятно историците да заключат, че именно той е сложил край на някои от тези програми.

Междувременно над главата на Сноудън са надвиснали обвинения в кражба на правителствена собственост, неоторизирано разпространение на информация за националната отбрана и споделяне на класифицирана информация от разузнаването с неоторизирани личности.