Сега много се говори как с мащабните промени в Закона за съдебната власт ще се задълбочат проверките за конфликт на интереси и несъвместимост при магистратите. "Интегритет", "етика" и "морал" се повтарят като мантри, включително и от членовете на Висшия съдебен съвет. Всичко обаче приключва със заклинанията. От години има трайна тенденция хората с власт в съдебната власт да имат роднини в нея. Съпрузи, конкубини или деца - може да са обикновени деловодители или секретари. Може да са стигнали до това да трупат юридически стаж като съдебни или прокурорски помощници, или пък направо да са магистрати. От една страна, в това няма нищо лошо. Правото е наследствена професия, а много от семейните двойки са се събрали като студенти в юридическите факултети. Всеки е свободен да търси подходящата за себе си работа. Твърде съмнително е обаче, когато някой шеметно порасне в кариерата, докато негов близък е на висш пост в системата. Или пък как за точно определени хора се намират временни позиции без конкурс, които след това точно те заемат като титуляри. Тогава намирисва на така популярната по тези ширини шуробаджанащина.

Кадровият орган на системата обаче - Висшият съдебен съвет, открай време си затваря очите за тези порочни практики. И дори говоренето за тях става повод за разправии. Преди по-малко от месец например в съвета се разрази сериозен скандал между главния прокурор Сотир Цацаров и члена на съвета Галина Карагьозова. Цацаров избухна, след като Карагьозова отвори темата, че за един от двамата кандидати за председател на Апелативния съд във Велико Търново - Янко Янев, има анонимен сигнал (проблем с анонимните сигнали не би трябвало да има, стига фактите в тях да са проверими, както е в конкретния случай, б.а.).

Цацаров реагира остро:



"Дотук ли стигнахме?



Айде да стигнем до данъчните му оценки... Нямам никакво съмнение в подхода ви към хората и в подхода ви на тази маса. Това е срамно. Ние избираме председател на апелативен съд, а вие ровите сестри, баби, Районен съд-Дряново... Този подход ме кара да се срамувам, че съм на тази маса. Тук трябва да сме принципни." Карагьозова репликира, че съветът не може да не се съобразява с решенията на комисията за конфликт на интереси. Но Цацаров я прекъсна: "Трябва да ги оцапаме тия хора тука ли? Докладвайте факти, становището на комисията, а не анонимни сигнали. Това е срамно. Срамно е!" Карагьозова му отговори: "Наша задача е да проверяваме интегритета на магистратите. Това са факти. Затваряме си очите ли, това ли е политиката?" Всъщност да, точно това е политиката на съвета.

Интересното е, че до скандала дискусията във ВСС беше в полза на претендента на Янев. След острия спор Янев събра 14 гласа "за". В анонимния сигнал срещу Янев се припомня решение на комисията за конфликта на интереси от 2013 г. С него е прието, че жената, с която съдия Янев живее, и нейната сестра са били в конфликт на интереси. Янев ръководи Районния съд в Дряново от 15 май 2001 г. до май 2008 г. През декември 2000 г. Наташа Христова е назначена за съдебен архивар в съда. С трудов договор, подписан през юни 2001 г., когато Янев вече е председател, договорът й става постоянен, а през ноември 2005 г. със заповед на съдия Янев е преназначена за "административен секретар" - шеф на съдебната администрация. През 2003-та след конкурс, организиран от Янев и Христова, сестра й става деловодител в същия съд. И сестрата шеф подписва протокола за много добрата атестация на сестрата деловодител и я предлага за бонус към заплатата през 2010-а, когато Янев вече не е шеф на съда. През 2012 г. сестрата деловодител е прехвърлена в Окръжната прокуратура във Велико Търново като статистик.



Тази случка е само върхът на айсберга,



който проблясна по време на заседание на съвета. Както "Сега" писа неотдавна, дъщерята на члена на съвета Ясен Тодоров - Теодора, която няма друг професионален опит, е назначена на временен договор като "младши експерт - протокол" в отдел "Връзки с обществеността и протокол". Конкурсът за титуляр на длъжността беше обявен в деня, когато от прокуратурата изпратиха отговорите си за Тодорова до "Сега" по Закона за достъп до информация. (Реакцията на публикацията също е показателна - авторът й спря да получава прессъобщенията на прокуратурата, а когато постави проблема пред комисията "Публична комуникация" на ВСС, тя реши да прати казуса по компетентност на Цацаров. Развръзката там вероятно предстои.) Може да се предполага с голяма доза сигурност, че Тодорова ще спечели конкурса. А нищо чудно след време с вътрешно прехвърляне да се окаже прокурорски помощник. Това няма да е първият случай, в който служителка на пресслужбата се озовава на длъжност, на която се трупа юридически стаж.

Младши експертът не е единственото дете на член на ВСС, чието име се чу напоследък. Цялото класиране за титулярни места за окръжни прокурори например беше пренаредено така, че да може синът на Незабравка Стоева - Радослав Стоев, да спечели заветното място в Софийската градска прокуратурата, където дотогава беше командирован, т.е. повишен без конкурс. Наложи се Върховният административен съд да отменя новото класиране.

Сега законът може и да предвижда конкурси за назначенията в системата, но



картината изобщо не се е променила



През 2006-а например на члена на ВСС проф. Александър Воденичаров, по това време и декан на правния факултет на ЮЗУ, му се наложи да обяснява колко добър съдия е синът му Асен и как заслужава с по-малко от година стаж в районния съд да правораздава в градския. След това пък професорът невъзмутимо пропусна да сподели, че Мирослава Ангелова е асистент в ЮЗУ. Тя бе назначена по заместване в Районния съд-Благоевград, а след това за нея се отвори и постоянен щат.

През октомври 2014 г. съветът назначи Татяна Неделчева, сестра на друг кадровик - Каролина Неделчева, за зам.-председател на Окръжния съд- Търговище. Според "Правен свят" това е станало тихомълком, без Каролина Неделчева открито да заяви, че си прави отвод от гласуването и защо. Членът на ВСС просто е излязла от залата, докато колегите й гласуват за сестра й, без да каже нищо.

Децата на 1/5 от членовете на предишния Висш съдебен съвет например са съдебни помощници във Върховния административен съд. Там работи и синът на съдия от същия този съд. Въпросът за съдебните и прокурорските помощници беше поставен на вниманието на съвета преди повече от година. След като "Сега" изнесе смущаващата информация за съдебните помощници през октомври 2013 г., Калин Калпакчиев от ВСС предложи на колегите си да изследват броя им, дали се взема предвид натовареността на звената на съдебна власт, в които са, как се провеждат конкурсите за назначаването им и какви функции им се възлагат. От ВСС обаче така и не анализираха проблема, нито показват намерение да го решат. Вероятно остават вратата отворена за самите себе си.

Уредбата на функциите на помощниците в момента е твърде бедна. В закона се казва само, че те подпомагат магистратите и могат да изпълняват и други задачи, възложени им от шефа. С проекта на Министерството на правосъдието за корекции в Закона за съдебната власт се прави опит задачите им да бъдат разписани по-добре и по-ясно. Конкурсите за назначаването им обаче не се регламентират и така остават в зависимост от персоналните решения на всеки ръководител в системата, в чието звено има помощници.

Порочното кадруване е сред големите проблеми на системата. То води след себе си не само зависимости, но и правораздаване със съмнително качество и обществено недоверие. Но пък винаги ще се намерят поддръжници на тези практики. Роднини много. Като че ли излизане от порочния кръг няма.