Наскоро президентът Росен Плевнелиев изложи идеята за референдум за промяна на изборните правила. От трите предложени въпроса един заслужава особено внимание - искаме ли да се въведе задължителното гласуване?

Първият момент, който трябва да се отбележи, е, че такъв въпрос има много общ характер и гражданите реално не знаят за какво точно гласуват - кой и как ще контролира задължителното гласуване, какви ще бъдат санкциите, позитивен ли ще бъде стимулът (данъчно облекчение) или негативен (глоба), за всички избори ли ще важи, за всички граждани ли ще важи по еднакъв начин, ще има ли възрастова граница (като в Люксембург и Гърция), какви биха били "уважителните" причини за негласуване? Тези въпроси нямат еднозначен отговор и референдумът в случая



се явява своеобразен празен чек,



с който управляващите могат да постъпят по начин, който да се окаже изненадващ за мнозинството, което е гласувало "за".

Да оставим настрана формалната формулировка на въпроса и изпълнението му и да се съсредоточим над казуса: трябва или не трябва гласуването да бъде задължително?

Дори сега действащата Конституция на България дава отговор. В чл. 42 ясно и недвусмислено е написано, че гражданите "имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа". Опитът чрез референдум правото да се трансформира в задължение очевидно е противоконституционен и е притеснително, че такова решение изобщо се обсъжда.

А как е в други страни? В Европа задължително гласуване има в Белгия, Гърция и Люксембург. Тези три страни са изключително различни като устройство, стандарт на живот и икономическо развитие, което идва да покаже, че задължителното гласуване само по себе си не е панацея. Добре е да отбележим и факта, че избирателната активност на "изборите" в Северна Корея през 2014 е 99.97%.

От голямо значение е има ли и какви са санкциите за негласуване в тези страни. В Белгия, например, има ефективни санкции, като избирателната активност там в последните 25 години е около 90%, докато липсата на ефективни санкции в Гърция е довела до спад на активността от 83% на 63%. За сравнение - избирателната активност на парламентарните избори в България през 1991 г. е 84%, докато на последните такива е 51%. От тези числа следват два важни извода. Първо, избирателната активност (чието повишаване има за цел задължителното гласуване) сама по себе си няма никаква стойност - тя не води до повишаване стандарта на живот, забогатяване на населението, ефективна борба с корупцията и т.н. Второ, за последните 25 години драстично се е увеличил процентът на българските граждани, решили да не участват в изборния процес. Последната констатация е особено важна. Тя показва растящото недоверие на хората към политическия елит и нежеланието им да подкрепят нито една от партиите. Мнозинството от гражданите, които избират да не гласуват, го правят не толкова защото са безотговорни (сякаш задължителното гласуване ще ги направи отговорни?), а защото не виждат кандидат, който заслужава техния глас. В този ред на мисли, отказът от глас е ефективен инструмент, чрез който мнозина заявяват на политиците: никой от вас не защитава моите идеи и аз отказвам да участвам в процеса, узаконяващ овластяването на индивиди, които считам за неморални и/или изповядващи погрешна философия.

Опитът на властта да задължи избирателите да гласуват влиза в



остро противоречиe с идеята за свобода и свободен избор



Против всякаква логика е виновниците за ниската избирателна активност (политиците) да прехвърлят вината върху потърпевшите (гражданите), вместо първите да коригират своите идеи и практики. Въвеждането на "задължението" да се гласува е ход, характерен за тоталитарни държави като Венецуела и Северна Корея и буди мрачен спомен от недалечното ни минало.

Какво цели задължителното гласуване? Различни мнения се прокрадват в публичното пространство. Те варират от съвсем конкретни (да се намали парламентарното представителство на партиите с "твърд електорат") до изключително неясни и абстрактни (като идеята, че гласуването е дълг към обществото и така ще заздравим демократичните традиции у нас). Реалният поглед върху ситуацията показва няколко неща. Първо, задължителното гласуване няма да доведе нов играч на политическия терен, а само повече гласове и евентуално по-различно преразпределение за добре познатите партии. Задължителното гласуване няма да предизвика промяна в политиките на днешните партии - напротив, уверени в това, че за тях ще се гласува задължително поради липса на алтернатива, те ще продължават да следват поетия от тях курс. Финансовият аспект от задължителното гласуване ще бъде следният - държавните субсидии за партиите (от 11 лв. за получен глас) ще станат по-големи - т.е.



партиите ще получат повече незаслужени с нищо пари



от данъкоплатците. 35.6 млн лв. на година ни струват политическите партии след последните избори, при активност 51%. Калкулацията при активност 90% не е особено трудна - 62.8 млн лв. годишно. Нещо повече - ако има парична санкция за негласуване, това би означавало нова доза финансов рекет от страна на държавата към гражданите й.

Задължителното гласуване ще изкриви процеса на предаване на информация - вместо политиците да получат важния сигнал, че никоя платформа не е адекватна за голям брой хора, както би се случило, ако имаме право да се въздържим от гласуване, този сигнал ще бъде елиминиран, тъй като всички ще ходят до урните. Това потенциално би означавало още повече популизъм, тотално преустановяване на малкото положителни реформи и по-слаба вероятност да се появи партия, обръщаща внимание именно на възгледите на хората, които не гласуват.

Ако властимащите толкова държат да въведат задължителен вот, не е зле да се замислят над следното предложение: не би било лошо в бюлетината да фигурира опцията "Нито едно от посочените". Тъй като демокрацията е форма на управление, при която мнозинството има крайната дума, би следвало мнозинството да има право да каже, че не подкрепя нито един от кандидатите поради изтъкнатите по-горе причини. Защото морално не е правилно човек да бъде принуден



да избира между неприемливи за него алтернативи



Все пак, когато влезем в магазина и стоката там не ни харесва, не си купуваме задължително най-малко лошия продукт, а просто си тръгваме. Защото това е най-естествената реакция. Няма разумна причина в демократичния изборен процес да има друга логика.

Задължителното гласуване няма да направи гражданите по-отговорни, "по-демократично настроени" или по-богати. То няма да намали корупцията, няма да увеличи пенсиите, няма да привлече инвеститори. Съвсем други са политиките, които биха довели до такива резултати. Нещо повече - принудителният вот е неморален, тъй като принуждава насила индивидите да извършат действие, което не желаят, и да защитават възгледи, които не биха защитавали. Защото, както гласи старата българска мъдрост - "Насила хубост не става!"