|
| Димитри Иванов |
- Глупаво заглавие - казаха двамата. - Но пиесата е хубава - въздъхнах аз, защото въпреки че си разменяхме безцеремонни грубости като едно време, бяха минали много години, пътищата ни се бяха разделили и ние не бяхме някогашните момчета. - Глупаво беше, когато по идея на държавния секретар във Вашингтон преименуваха френч фраиз на фрийдъм фраиз, Freedom fries. Да накажели франсетата, че не играят по свирката на Вашингтон всички заедно да нападнат Ирак. Лондон игра по свирката на Вашингтон и Тони Блеър го запомниха като Пудела на Буш. Франсетата правят и Pommes de terre en paille, картофи, настъргани ситничко като сламки за гарнитура. Всичко пържено, всичко deep fried е вредно, ама франсетата имат и здравословни рецепти. Les pommes de terre en robe des champs, ou pommes de terre en robe de chambre - картофи, както са си облечени на нивата, или картофи по домашна роба. Небелени, казано с една дума на български. На другите езици го казват с много думи. Велик е нашият език. Родна реч, омайна, сладка. На никой друг език не можеш да кажеш тъй сбито - пийнахме, разпихме се, изпонапихме се и отидохме да си допием. Виж к'во, ти тези френски и английски измишльони не ги брой. Картофи, компютри - все са от Америка. Испанците ги донесли първи, както са сега първи по футбол. Казват patatas fritas или papas fritas, забравих как беше. Ама езиците, езиците... - Какво езиците? - Езиците разголват европейските души, напук на приказките, че искаме съзвучие в европейския оркестър. На английски казват "он-ъ-френч-лийв", когато не се явиш на работа. Казват "екскюз май френч", когато псуват, и "френч летър" за презерватив. Пък на френски "ла малади англез, английската болест" се отнася за педерарас'ите. В България казвали на сифилиса "френската болест", понеже ни я донесли кръстоносците. Пазете езика. Само той ни остана. Русчуклията Канети получи "Нобел" за книгата "Спасеният език". А пък картофите най-хубаво ги правеше Николай Хайтов. В неговата къща в Яврово наклаждахме огън на двора, под стената с бръшляна. Като изтлееше жарта, заравяхме картофите в горещата пепел. После един юмрук - и те казват "пук". После с прясно масълце и шарена сол. Заврете си ги отзад ваш'те чипс и френч фраиз, и фрийдъм фраиз.
- Тоя Александър Хайтов, дето направи статуята на цар Самуил, да не е син на Николай Хайтов. - Да бе, Сашо. - Какво ще кажеш за статуята. - Ще кажа, че е хубава. Много даже. - Е, що тогава таз гюрултия? - Щото има едни като вас чужбинци, дето прекарахте живота си в чужда чужбина и сте чужбинци. - Що казваш чужбинци? - Щото приятелят ми, преводачът Тодор Вълчев и аз един час обяснявахме на бруклинската американка Полин, майката на Георги Пирински, що се казва чужбина, пък не се казва чужбинци, а чужденци, и тримата се смеехме, понеже тя ни обичаше и ние я обичахме. Новата българска емиграция в чужбина са готини хора, бачкат в чужбина, понеже по-добре им плащат. Нормално да има сред тях и отрепки. Като не могат да пробият на място, дават ни акъл дистанционно или идват тук да ни поучават. Един ще каже феодални старци, друг, че статуята на Самуил е кич.
- Джимо си плямпа и пише така, че никой да не го разбере - спогледаха се двамата. - Ама и аз не разбирам какво казвам - съгласих се с тях, за да станем трима срещу мен. - Помните ли филма "Един мъж и една жена". Мъжът беше автомобилен състезател. Преди ралито в Монте Карло трима пилоти разговаряха и двамата казаха, че разбират английски, но не го говорят, а англичанинът каза: "Говоря, но не разбирам." - Какво стана после? - Не помня. Само музиката помня, още ми е в ушите. - Искаш да кажеш... - Анджак. Това искам да кажа: Ние сме като онзи англичанин. Говорим си езика, но не го разбираме. - Вярно - съгласи се единият. - Пише "Охраняем паркинг" и "Неохраняем плаж". А трябва охраняван и неохраняван. - Ти нищо не знаеш - спрях го аз. - На английски сме още по-зян. Куцо и сляпо казва, че английският е език, който сега много хора "владеят перфектно". Това го казват млади хора, които нищо не владеят, нито английски, нито български. И не могат да мислят. Линее нашто поколение. - Ти го каза. - Не аз. Вазов го казал в едно свое стихотворение. Те сигурно и Вазов не са чели. Те като англичанина. Говорят си езика, без да разбират какво казват. Езикът и мисленето са свързани. Който езика си не знае, и да мисли не може. - Значи само Шекспир знаел английски? - Според Бен Джонсън дори Шекспир не го знаел много добре. - Никой ли тогава? - Не мога да пиша оценки на по-знаещите от мен. Споменавани са двама-трима. Датчанинът Ото Йесперсен, полякът Джозеф Конрад, американецът Даниел Уебстър. Както виждате, нито един англичанин. Речникът "Уебстър" е върхът. Уебстър бил и държавен секретар. Какви велики личности има в политическата история на САЩ! - Ама ти нали беше антиамериканец бе, Джимо? - Само простаците казват, че съм антиамериканец. Unamerican activity e лаф на Джо Макарти, ловеца на вещици. - Кажи още за Уебстър. - Има една достъпна за простаците историйка. Жената на Даниел Уебстър го сварила на кълъп с друга и казала "Дани, изненадана съм, Danny I'm surprised". Той казал: "Скъпа, изненаданият съм аз, а ти си смаяна, My dear, I аm surprised and You are astounded." Възхитителна езикова точност. А след 200 години езикова простотия - бушизмите на Буш. И простотиите, които той извърши. И Клинтън извърши, макар да беше по-речовит. Абе що тъй изпростя форумът, бе. Онзи ден гръмнало нещо на полигон край Сопот, пострадали хора, канадци ли, американци ли, българи ли - няма значение, хора са. И едни форумни простаци злорадстват. Бива ли така? Набожник ли си, или си безбожник - няма значение, кажи едно Бог да прости и замълчи, простако прост... - Не се дразни от тъпите простаци, Джимо, разказвай за смешни простотии. - Добре. На табелите на "Балкантурист" край Черно море не пишеше Baywatch, пишеше The Beach is saved. - Ти там беше спасител, нали? - Не. Там бяха варненци, бургазлии, гларуси, късметлии копелета. Седят си, гледат с бинокъла. Ако се дави някой, влизат в прозрачна черноморска вода. Понякога момиче чехкинче, полякинче, германче, рускинче, шведче, друго сладурче. Ако е глътнало вода - дишане уста в уста. Пък аз на циганския плаж в Коньовица. Всички пикаят в басейна. Хвърляха хлорна вар с лопати, водата мътна като боза. Като се гмуркаш да извадиш удавника, гледаш с отворени очи, австралийците не правеха спидо. Как какво спидо? Speedo са просто очила за плуване. Остана ми хроничен конюнктивит за спомен. А пък сега от БЧК, Българският червен кръст, казаха, че нямало достатъчно желаещи за водноспасителната служба. Линее нашто поколение, казал Вазов. Пък аз казвам: да ме убиеха нямаше да му правя уста в уста на онзи простак, дето миришеше на мастика. Два пъти го вадих от басейна. Втория път по-бавно, че да глътне вода. После с колене го натисках в диафрагмата да повърне водата. Като дойде на себе си, каза: Кой си ти, бе, че ще ме газиш ти мене, бе, и както се бях надвесил над него, халоса ме с юмрук, свитки видях. Как защо се бях хванал на тази работа? Защото от БЧК като ти издадат бележка, че си на работа, изклинчваш от ученическата лятна бригада, пък вие, тъпунгерите, под строй. Сега сте чужбинци. По плажовете имаше лаф орел с ориз. Бенджамин Фраклин, тоя от 100-доларовата банкнота искал пуйка на US герба, щото дивите пуйки спасили от глад пилигримите, но US си турили орел гръмовержец на герба. С ориз ще го сготвят китайците, ама де да видим... Не, нищо няма да пия. Вкъщи си имам един кашон Wild Turkey Rare Breed. - Ти т'ва за Франклин вече го написа в едно твое есе. - Аз не пиша есета. Пиша писаници. Монтен пишел Essays. Във френския колеж пишехме compositions. В българското училище пишехме съчинения. Еднакво омразни ми бяха. Първото ми съчинение беше на тема "Как прекарах лятната ваканция". Написах: Прекарах лятната ваканция много хубаво, понеже не ходех на училище, цял ден играех на улицата в махалата в София, на село ловях в реката рибки за моите гъски и те долитаха при мен, когато ги виках: Па-па-па! Кратко, ясно, искрено. А получих двойка, слаб. Вярно, не бяха патки, а гъски. Ама вместо Па-па-па, Гъс-гъс-гъс ли да викам. Вие чужбинците още не ни бяхте пробутали педерас'ката мода.
В тази писаница допълвам: Молитвата "Отче наш" мисионерите я превеждали: вместо хлеб наш насущний - ориз наш насущний. В Арабия го правят хубав с шафран и кълцани фурми, по на изток, в Кавказ, също хубав със запържен лук и стафиди, в Индия и Китай го варят и пържат с други работи, също е хубав, после Индонезия, Тайланд, също вкусен и стигаш до Япония, където на пара без никакви работи също вкусен и се чудиш - гигантски магазин, всичко има, а ориз няма. Понеже има специални магазини за ориз. В България имали сме, още имаме оризища. Имаме и Захари Стоянов, който написал как турци, уморени от път, отиват в българска къща. Младите турци искат пилаф. Стойте, спира ги старият, опитен турчин. Гяурите не са му майстори. Нацепете дърва, накладете пещта, стопанката да разточи баница, стопанинът да откъсне главите на двете най-тлъсти кокошки, ситната челяд да ги попари и оскубе, щерките му да донесат ракия. Яваш - яваш. Ей така яваш - яваш 500 години, докато се намерили луди глави като Ботев и Левски. Бахчи, бостани, овошки, ориз, рози, от турците сме ги научили. Преди тях просеник от просо и хляб от лимец, бащата на пшеницата, който я превъзхожда, както кафявият пълнозърнест ориз превъзхожда белия бланширан ориз. Проектът "Хляб на мира" стартира през 2013 г., когато в 12 страни от Централна и Източна Европа бе засята ръж с идеята чрез замесването на хляб от получената реколта да бъде символично отбелязана 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена. Проектът се реализира под патронажа на германския министър на прехраната и земеделието Кристиан Шмид и стана ежегоден с приетата през есента на 2014 г. обща декларация между държавите партньорки за продължаване на инициативата. Разрушаването на Берлинската стена символизира отпадането на междудържавните политически и икономически граници и разделението на континента; разширяването на ЕС на изток води до най-голямото постижение на ЕС - запазването на мира. Бла-бла. Дрън-дрън. Г-Л-У-П-О-С-Т-И.
DI copyright
утре заран - втори прочит. за едното удоволствие.
