Лидерите на държавите от Г-7 призоваха за "декарбонизация на глобалната икономика" и заявиха, че са необходими големи съкращения в емисиите на парникови газове през настоящия век. Това стана след широко рекламираната им среща в двореца "Елмау" в германската провинция Бавария. Преди срещата на ООН за климата, която ще се проведе в края на тази година в Париж, групата на седемте най-развити индустриални държави потвърди своята цел да се ограничи глобалното затопляне с до два градуса по Целзий в рамките на този век. Това се очаква да бъде постигнато, като се ограничат парниковите газове, които причиняват глобалното затопляне и последствията от него като разтапяне на ледените шапки, глетчерите, както и увеличаването на морските равнища, наводненията и сушата. Страните от Г-7 също така заявиха, че поемат ангажимент да обединят сили, за да осигурят заедно договорените по-рано 100 млрд. долара от публични и частни източници, които да финансират усилията за справяне с климатичните промени и в по-бедните държави от 2020 г. Дотук добре. Проблемът обаче е, че подобни обещания се чуват всеки път при тези срещи, а реален резултат почти никога няма.

Войната в Украйна, борбата с тероризма и дотегналата вече на всички драма с евентуалния изход на Гърция от еврозоната също бяха сред основните теми на седемте най-могъщи държави в света. Бяха дадени редица гръмки заявления, които обаче бяха толкова очаквани, че дори не бяха включени като "гореща новина" от повечето медии, които отразяваха форума. Редица медии в Германия обявиха още преди началото на срещата, че става дума за



поредното "празно шоу",



което освен че е безкрайно скъпо (360 млн. евро), е и напълно неефективно, с погрешно избрани теми, изолирано от обществеността и представителите на гражданското общество. А и без присъствието на руския президент Владимир Путин, заради кризата в Донбас, разговорите били направо безсмислени, коментираха много от анализаторите и наблюдателите. На срещата в "Елмау" се чуха редица обещания, които е малко вероятно да бъдат спазени, за пореден път. Най-вече бе съобщена "общата и ясна позиция" на Г-7 по отношение на Русия и нейната политика в Украйна. По този начин към ЕС беше отправен ясен сигнал - още в края на юни да удължи срока на санкциите срещу Москва. Нещо, което не изненада никого. Повечето наблюдатели дори са единодушни, че независимо че Путин не присъстваше на форума, той на практика бе централна тема на него. Този път обаче тонът задаваше бившият полски премиер Доналд Туск, който в момента е председател на Европейския съвет. Още преди началото на срещата той припомни, че продължаването на санкциите е свързано със спазването на условията на договореното в Беларус примирие между Киев и бунтовниците в Донбас. То беше постигнато с помощта на участието на Путин, германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд през февруари. Интересното в случая е, че западните лидери постоянно обвиняват Кремъл, че нарушава споразумението, при положение че Русия не е страна в конфликта, а единият от тримата посредници, които помогнаха за изковаването на примирието в Минск. Западът и Киев постоянно обвиняват Москва, че нейни войски се сражават в Донбас на страната на опълченците, но освен няколко пленени руснаци, засега не са предоставили преки доказателства за това. Продължаването на санкциите всъщност е



една малка победа за президента на САЩ



Барак Обама, който е доста критикуван у дома, че не се намесва достатъчно активно в кризата в Украйна, както направиха Берлин и Париж.

За Гърция отново бе споменато, че времето й изтича. Бежанската вълна в Средиземно море, като следствие от гражданските войни в Африка, също бе засегната, но и тук не бяха дадени ясни решения на проблеми и че се "работи върху въпроса". Особено след като предложението на Еврокомисията за разпределяне на квотите за бежанците между страните-членки на ЕС срещна яростна съпротива още преди срещата в Бавария. Малко конкретни решения бяха взети по време на срещата и по други теми. Например бе решено да се създаде специален фонд с привличането на държавни и частни средства, което да помогне за повишаване на безопасността на труда в развиващите се страни. Никой обаче не сподели колко пари ще бъдат вложени във фонда. Дори природата и времето бяха повече от благоприятни към форума. Редица организации обещаха да съберат над 10 000 участници в различни демонстрации срещу срещата, но вечерта преди нейното начало в района се разрази лятна буря с градушка. Последвалият дъжд охлади страстите на повечето антиглобалисти и доста измокрени демонстранти се отказаха от намеренията си да протестират. Полицията, която беше около 17 000 души, остана. Така, към края на форума на всеки противник на срещата



се падаха минимум по петима полицаи



Журналистите, които пък се бяха подготвили да пишат за грандиозни сблъсъци между демонстранти и органите на реда, бяха принудени да запълнят материалите си със странични теми. Като например менюта за обяд на високопоставените гости в понеделник - пилешка супа по тайландски, филе форели с гарнитура от картофи със зелен лук и сос, както и десерт от желе с кайсии. Какво са пили гостите не се съобщи. Но още в неделя президентът на САЩ и канцлерът на Германия закусиха усмихнати в местна баварска кръчма и изпиха по половин литър бира местно производство. Тя обаче се оказа безалкохолна.

Групата на Г-7 спокойно би могла в бъдеще да даде пример за намаляване на разходите, което със сигурност ще удиви дори онези, които първоначално смятат, че няма с какво да бъдат изненадани от подобни разточителни форуми. Или лидерите могат просто да проведат конферентен разговор и после да съобщят своите декларации и обещания, без да са изхарчили стотици милиони евро. Подобни срещи все повече напомнят за сбирките на Световния икономически форум в Давос, които не засягат съдбата на обикновените хора. За политиците обаче те са добра възможност да си направят поредния позитивен пиар, или пък богатите предприемачи да проучат нови възможности за забогатяване.