Хиляди бежанци от Мианма и Бангладеш пристигат постоянно с лодки по бреговете на Тайланд и Индонезия. |
Рохинджа са тъмнокож мюсюлмански етнос, произхождащ от района на Мианма, която продължава да се управлява от военна хунта, и граничи с Бангладеш. Те са религиозно малцинство в страната с 90% будистко население. Много от тези 1.1 млн. души живеят в състояние на апартейд,
натъпкани в концентрационни лагери,
които нямат връзки с външния свят. Рохинджа почти нямат достъп до медицинска грижа или международни помощи, откри Николас Кристоф в 10-минутен документален филм, продуциран от в. "Ню Йорк таймс" миналата година. Изолацията доведе до хуманитарна катастрофа, чиито ужасяващи детайли се виждат във филма. Кристоф показва възрастен мъж, който е обезобразен, тъй като не е имало доктор, който да лекува счупената му дясна ръка. Бременна жена, която е раждала повече от 20 часа и не е била приета в претъпкана клиника. Тя оцелява като по чудо, но бебето - не.
Рохинджа са подложени на груби атаки от мианмарските будисти, които говорят за тях с омраза. Във филма Кристоф пита група млади будисти какво биха правили, ако видят рохинджа на тяхната възраст. "Ще го убия", казва, без да се замисля, момче на не повече от 10 години. Миналия януари будистка тълпа направи именно това с 22 рохинджа, от които пет деца. Правителството на Мианма отказва основни права на малцинството - хората от него нямат право да гласуват, нито да се движат свободно. Дори Аунг Сан Су Чи - известната нобелистка на страната, която сега е член на парламента, отказва да се занимава с каузата на рохинджа, тъй като се бои, че това ще намали шансовете на партията й в парламентарните изборите през октомври. Су Чи дори не използва думата "рохинджа" на обществени места.
Бежанците, напускащи Мианма, нямат голям избор къде да отидат. Много опитват да емигрират в Малайзия - мюсюлманска държава, чиято развита икономика се нуждае от неквалифицирани работници. Малайзия твърди, че е приютила вече над 120 000 рохинджа и че
не може да ги приема безкрай
"Какво очаквате да направим?", пита малайзийският зам.-министър на вътрешните работи Уан Джунайди Джафар във в. "Гардиън". "Добри сме с хората, които нарушават границите ни. Отнасяме се хуманно с тях. Не може обаче да наводняват бреговете ни по този начин", казва той.
Тайланд също не искат повече рохинджа. Страната е изправена пред бавно развиващ се мюсюлмански бунт в южните си провинции. Индонезия също не желае бежанците. И за разлика от Европа, където програмата "Тритон" включва мисии за откриване и спасяване на хора в Средиземно море, Югоизточна Азия не води такива действия. Ако пристанищата откажат да приемат лодките,
те просто се носят без посока
Америка също не защитава рохинджа. Президентът Барак Обама приветства мианмарската "перестройка" като едно от постиженията на външната си политика и през 2012 г. бе първият действащ американски държавен глава, посетил страната. В следващите години САЩ не направиха усилие да подложат Мианма на дипломатически натиск по въпроса за правата на малцинствата. В рутинно писмо до Конгреса Обама каза, че подкрепя санкциите срещу страната, но през май администрацията посрещна мианмарски политик, известен с антирохинджа възгледите си. В изявлението си за срещата Белият дом дори не използва името на малцинствоото, вероятно за да не обиди Мианма, писа "Ню Йорк таймс". Междувременно рохинджа - преследвани у дома си и изоставени в морето, продължават отчаяната си борба за оцеляване.