Панелка в ромския квартал "Кармен" в Казанлък е готова за саниране. Тази новина набързо обиколи медиите наскоро. Собствениците на блока са постигнали 100 процента съгласие за ремонта. Подписан е и договор с Българската банка за развитие (ББР). Блокът ще е един от първите изцяло обновени соцпанелки по програмата на правителството за безплатно саниране.

Неочаквано, но е факт, че българите бързо се ориентираха в предлаганата възможност за обновяване на домовете им. Заявленията от цялата страна за участие в широко рекламираната правителствена програма валят. За пръв път сме свидетели как започва да се чупи и преодолява традиционното недоверие - особено към общо начинание със съседите. Щом дори и жителите на "Кармен" се сдружиха - дето документацията е десетки страници със сложни изисквания, значи няма непреодолими препятствия пред санирането на частната собственост у нас. В някои общини тръгнаха първите поръчки за енергийно и за конструктивно обследване, а очаквано от строителния бранш вече предупреждават за очертаващ се дъмпинг при офертите и за некачествено изпълнение на работите.

Иначе в ползите от обновяването на сградния фонд вече не е нужно да се убеждаваме. Както и в необходимостта от мерките за енергийна ефективност. Но все пак не са без значение някои основни числа. Както припомни тези дни регионалният министър Лиляна Павлова, санирането е ключов приоритет, защото страната ни е на първо място в Европа по енергийно неефективни сгради, а в същото време повече от 90% от тях са частни.

Според данните 35% от сградния фонд в ЕС е остарял и амортизиран. В България обаче процентът е значително по-висок. Поради тази причина трябва да се повиши както интересът, така и отговорността на собствениците, защото по-голяма част от жилищата са в лошо състояние, а някои от сградите са дори с опасни фасади. Общо 1 120 000 домакинства, или около 3 милиона българи, живеят в многофамилни жилищни сгради. От тях 700 хиляди жилища са панелни. "Целта ни е да направим така, че тези сгради да са конструктивно устойчиви, красиви, безопасни и най-важното - енергийно ефективни. След мерките за саниране ще се намалят значително разходите за отопление, защото в момента губим много от това", каза още Павлова.

Широко разгърнатата информационна кампания по всички общини очевидно даде резултат - само за 3-4 месеца



вече има подписани над 1000 договора



с Българската банка за развитие за жилищни сгради, в които е постигнато съгласие за прилагане на мерките по енергийна ефективност. Многократно всички по веригата - от министър през кмет до обикновен експерт в регионалното министерство, обясняваха, че санирането е безплатно за самите собственици. Плаща държавата. Това беше и разковничето на успеха, лакмусът на химическата формула за привличане на желаещи за участие в програмата.

Но тъй като всички знаем, че безплатен обяд няма, без отговор все още остава много важен въпрос - къде са парите? Още в началото на кампанията имаше много неизвестни, които постепенно бяха преодолени. Стана ясно, че реално санирането далеч не е безплатно. Че държавата ще тегли заеми, които през следващите няколко години ще се изплащат - от всички, дори и от тези, които няма да се санират, защото живеят в къща или в нова кооперация. Приет беше и фактът, че се започва с най-големите и трудни 18 - 20-етажни ЕПК-та и панелки с по 100 и повече апартамента. На опашката остават блокчетата с по 20 - 30 апартамента. В тях на собствениците по-нататък може да се наложи и да платят част от сметката.

Първоначално от Банката за развитие обясниха, че има свободен финансов ресурс от други кредитни линии, с който ще стартира програмата за саниране, за да не се губи време. А планираният 1 милиард лева като бюджет на програмата ще се търси тепърва. Според плана ББР участва в договарянето на споразуменията за предоставяне на финансов ресурс по програмата. След окончателното финализиране на условията по заемите техните параметри ще бъдат предоставени за одобрение от Министерския съвет и ще бъдат публично оповестени, съобщиха през февруари от банката.

Преговорите са за това



да вземем изгодно пари назаем от чужди банки и фондове



Според предварителната информация това може да е само една или повече финансови институции за получаване на отделни траншове според условията, които се предлагат. Но докато бурно вървяха инфотуровете по места за разгласяване на условията за участие в програмата, намирането на финансов ресурс потъна в мълчание.

Първият лъч на надеждата проблясна от Доха, столицата на Катар, при скорошното посещение на премиера Бойко Борисов и куп още министри. По време на работна среща на финансовия министър Владислав Горанов с колегата му Али Шериф ал Емади стана ясно, че Катар имал готовност да инвестира във финансови инструменти, емитирани от ББР. Така "при много добри за България условия" може да се финансира програмата за енергийни мерки на многофамилни жилищни сгради. Най-общо съобщението от Министерството на финансите гласеше, че има интерес към инвестиции от страна на Катар в българската финансова система, енергетиката, земеделието и инфраструктурата. Конкретно за програмата за саниране все още няма подробна информация. Надеждата остава. Но остава и въпросът има ли план Б, ако идеята с емитирането на облигации, чрез които Катар да инвестира в нашето безплатно саниране. С арабската страна от години се договарят най-разнообразни планове, но досега у нас не е инвестиран и един долар.

Добре е да си спомним, че при предишното управление на Борисов България предложи друг конкретен проект в Доха - участие в изграждането на пътя Русе-Свиленград. Тогава се разбра, че катарската страна има очаквания за висока доходност от инвестицията. Тъй като това не можа да бъде доказано, съвместното изграждане на трасето беше замразено като проект. Сега не е особено ясна логиката да се надяваме на финансиране по проект, който има



по-скоро социални, отколкото бизнес параметри



Освен това от ББР ясно заявиха, че ще търсят евтин финансов ресурс - т.е. с по-малка лихва, а очевидно катарците искат да дадат парите си назаем за по-голяма. Дотук интересите ни сякаш по-скоро се разминават. Дали този засега единствен лъч на надежда ще изгрее на нашата улица, предстои да разберем.

Впрочем вариант за финансиране на програмата е и планът "Юнкер". Това действително е една потенциална възможност за набиране на заемни средства за санирането. Но засега и в този тунел не се вижда светлина.

Иначе желаещите да се включат в програмата у нас се множат. Неотдавна и френският посланик у нас Ксавие дьо Кабан коментира мерките за енергийна ефективност и каза, че опитът на самите собственици ще е заразителен - че е важно да виждат резултатите един от друг. И това вече е факт. Опитът от успешния проект на ПРООН "Обновен дом", по който бяха санирани над 50 многофамилни жилищни сгради, действително се оказа показателен. Дори в новата програма се включиха блокове, които не успяха да се санират по "Обновен дом", но бяха започнали подготовка за това.

Сериозен начален тласък получиха много сдружения на етажната собственост и от паралелно развивания проект по оперативната програма "Регионално развитие". За съжаление резултатите по европейския проект не са завидни. Напротив, дотук има само 2 напълно готови блока. А сроковете за довършване на одобрените и инвестирането на европейските пари изтичат в края на годината.

Още в началото на кампанията от Банката за развитие предупредиха, че не могат да дават информация по време на и за хода на преговорите с международните финансови институции. Не знаем и с какви средства разполага банката за старта на строителните дейности. Процедурите по избор на строители изискват време, през което преговорите продължават. Но министър Лиляна Павлова продължава да уверява, че това лято ще започне обновяването на първите сгради. Така че връщане назад няма. Да се надяваме, че скоро ще се осигури поне първият транш от нужния финансов ресурс.