За да сме наясно какво се случва в БСП около странното искане за изключване на Георги Кадиев, трябва да погледнем първо други две партии.

Едната се казва СДС. Тя беше първо коалиция от 15 организации, които бяха слети в един юмрук от Костов. Не й липсваше демокрация, имаше си НИС, имаше си син пленум, плющяха знамена, имаше победи. Първа победа, Втора победа и т.н. Но имаше и хора. Тези хора се организираха на групички по интереси. Разцепиха се на 2, после на 4, после на 8, изключваха се, докато накрая никой не остана в това СДС и то бе превзето от абсолютно случайни хора. Като Божо Лукарски.

След тази изчерпателна хронология на синята идея нека да ви напомня за една друга партия - тя се казва ДПС. Това е етническа партия с добавка от Данчо Цонев. Това не е революционна партия! Това е партия, която расте бавно и уверено, като нейната цел не е да отлюспва, а да приобщава. Тя завзема територии - от парламента, от ефира, от икономиката, но планомерно, спокойно.

Та ето какво става в БСП.

"БСП тръгна по седесарските пътеки на разпада" - това е заглавие от преди година и половина. Тогава Първанов се отцепи от столетницата, повлече доста хора със себе си, вкара след това новообразуваната си партия в парламента, че даже успя да залепи лявото АБВ до дясната власт. Разбира се, процесите на гниене и разпадане започнаха в БСП години преди това.

След библейския изход на Първанов БСП не се изчисти. В партийната политика няма термин "окончателно изчистване" - като тръгне да се разпада, едно нещо може да се разпада дълго време, но краят му е предопределен. "Оздравителни процеси" - това е евфемизъм.

Та БСП не се изчисти - останаха си крилца - хора на този, хора на онзи, по-леви, по-десни.... Георги Кадиев е един от различните - човек, който никога не се е вписвал в канона. В един момент - около големите протести срещу модела Кой, Кадиев бе червеното лице, което бе по-добре прието извън партията, отколкото в нея. Прекрасните му преференциални резултати, с които той не спря да се хвали, бяха трън в очите на съпартийците му. Тези резултати очевидно бяха вятърът в платната на Кадиев - той заемаше все по-разнообразни позиции, с все по-разнообразни послания. В партиите на тази самодейност не се гледа с добро око.

Тогава се стигна до актуалната драма.

Кадиев вкара в НС проектозакон от едно изречение - като има предизборна проява - примерно митинг, речите могат да са на чужд език, но да има преводач на български.

Този законопроект обслужва тезата на ДПС, че в европейска България всеки има право да говори на майчиния си език, включително и на политически събития. Законът ни не поддържа тази теза - в него е казано, че на митинг трябва да се говори само на български. Лютви Местан бе глобен с 681 лв. за реч на турски. И тогава Кадиев написа закон, който да помогне на Местан...

В същото време БСП, която от около година не харесва ДПС (животът е пъстър, понякога БСП не харесва ДПС), почувства Кадиев като внедрен човек на постепенно разширяващото се ДПС и му поиска оставката. Звучи като тежък нонсенс - да искаш оставката на депутат, който си е позволил да напише проектозакон !?, и то проектозакон, който вкарва цивилизация в отношенията ни. Още повече - според българската конституция всеки депутат има свободен мандат - като влязат в парламента, не представляват избирателния си район, а всички нас.

Но дяволът е в детайлите. Кадиев е червен депутат и като такъв се очаква да действа заедно с червените депутати. В парламента няма партии, има парламентарни групи, които би трябвало да имат обща позиция. Иначе за какво са? БСП вероятно има приоритетни теми, които Кадиев би могъл да оформи в проектозакони, и само да си записва като послушен ученик болките на Местан.

Лека вметка. Драмата с езика е политическа инсценировка. Глобите бяха наложени като политическо наказание (ДПС лидерите от години си говорят на митинги на турски), а реакцията на Местан е чист политически ход. Всичко това е така, защото въпреки закона никой никога не е пречел на хората да говорят на майчиния си език. А законът е такъв, защото България е еднонационална държава, в която ученето на български език не е само право, а е и задължение (конституция чл.36, ал.1)

Та - Кадиев искаше преводач за хора, които са длъжни да знаят български.

Кадиев не бе изключен. Естествено, с това процесите на ерозия в БСП няма как да спрат. Неизключването на Кадиев не решава нито един проблем. Евентуалното му изключване също нямаше да реши нищо - леко щеше да забави падането на колата. Напрежението ще се засилва. Страхил Ангелов напусна партията. Бриго Аспарухов и Драгомир Стойнев заговориха за някакви невзети подкупи, хора от ръководството контрираха.

Разправия на правнуците около тялото на все още дишащата 124-годишна Партия... Накрая ще им дойде някой като Божо Лукарски и ние ще се питаме: "Каква е тая партия...?"