Каква беше причината министър-председателят да престои един час в студиото на Нова телевизия в началото на седмицата? Високият зрителски интерес е ясен. Къде с ирония, къде със самоирония, част от въпросите бяха определяни като олигофренски от самите водещи. В такъв случай остава единственият извод, че човекът е отишъл в телевизията, за да даде определени отговори независимо от това какво го питат.

В рамките на едночасовата сесия стана ясно, че сме далеч пред румънците и да не му размахват някаква Маковей под носа, след като нашият главен прокурор е най-независимият сред независимите. На репликите, че в България няма нито един политик в затвора, разбрахме историческата истина, че тези преследвания на политици са отдавна отминал етап от нашето развитие и това си било чиста проба политически гонения. На това народът казва "Гарван гарвану око не вади!".

В по-стари героични времена, когато още се разхождаше с тужурка, Борисов казваше



"Ние ги хващаме, те ги пускат"



Днес явно не му прави впечатление, че в Румъния, като ги хванат, не ги пускат. Но, нейсе, запуши я... Очевидно с корупцията сме се преборили. После научихме, че громим контрабандата с някакви видеокамери по ГКПП-та. Чак ми е неудобно да си спомня, че видеокамерите не бяха засекли забележителния Петко Сертов да напуска страната в южна посока. Но явно контрабандата я ловим. Поне според премиера. И пак според негово неотдавнашно признание - ако през първия си мандат били ловили със Симеон Дянков контрабандата по този начин... Ама тогава не знаели, че трябва.

В това протяжно интервю дори асфалтовата приказка, която създава и "юфката", която е заварил Борисов, не бе толкова вълнуваща за публиката. Даже потоците от пари, които дежурно се изсипват през еврофондовете, щом зърнат Борисов, не изненадаха никого. Оказа се, че и инвестициите нараствали, както и събираемостта на данъците.

Най-интересно стана, когато в прав текст дисциплинира коалиционните си партньори от АБВ, Патриотичния фронт и реформаторите и им даде да разберат, че са на власт благодарение на Движението за права и свободи. Този реверанс към движението беше естествен за Борисов и доста груб за партньорите му, но хитрият управленец реши, че това е начинът да стабилизира властта си в страната, след като реформите така или иначе не се случват.

Лесно беше да се досетим, че поне половин година кабинетът ще изкара по гръб с оправданието, че Орешарски е виновен за всичко. И ето - в последната изява на министър-председателя най-после чухме премиерата на новото оправдание: наближавали местни избори и това бавело реформите (за сведение - догодина има президентски избори, а през по-следващата - парламентарни). Така по стълбицата на оправданията слизаме до онази мъртва точка, на която дори за слепците с големи букви пише:



Борисов реформи няма да прави



След това стабилизиращо вътрешната му власт изказване Борисов за първи път от толкова години си позволи да спомене Делян Пеевски като проблем. Заяви, че ДПС ще се превърне в партия, с която могат да се водят разговори чак когато отстранят Делян Пеевски от тялото на движението. За отбелязване е, че за първи път от юни 2013 г., когато избухна скандалът Пеевски в ДАНС, Борисов казва, че той е проблем. Не за нещо друго, а да се водят преговори с ДПС. Наличието на Пеевски не му попречи на демонстративното пиене на кафе през пролетта на миналата година с Местан в Кърджали. Разбира се, никой не вярва и в спонтанността на съвместните гласувания на ГЕРБ и ДПС. Та с това "Пеевски е проблем" Борисов каза всичко и нищо. В суматохата на тв интервюто допълни, че се виждал през годините с него няколко пъти, защото проблемният Пеевски много "се занимава с програми в помощ на хората". Последното пък изобщо не подлежи на тълкуване.

Интервюто на премиера великолепно показва невероятните му способности да оцелява за сметка на всичко и всички. Някои може да определят това като гъвкавост, а други - като безхарактерност. Трети - като обикновена балканска хитрост. Въпрос на политически предпочитания в трактовката. Сериозният въпрос, който тегне за България, е какви са ползите и накъде върви страната с такъв тип управление. Управление, което е изключително чувствително от посоката на вятъра.

В края на интервюто все пак трябваше да получим знак и ние, обикновените зрители, че добрият, компромисният, съзидателният Бойко Борисов много бързо може да стане и лош човек и да обърне другата страна на медала. Сигурно в бързината (защото интервюто свършваше) реши да подскаже, че ако не е толерантен политик, бързичко може да се превърне в балканския военнопрестъпник Ратко Младич. На изненаданата публика й остана само да благодари на Господ, че Борисов не е решил да стане такъв. То, като сме си родени с късмет...