|
Освен като журналист обаче той е не по-малко известен и като преводач на немска литература и най-вече на романите на Гюнтер Грас. Последното му връщане в родината преди Коледа беше свързано с представянето на преведената от него последна книга на Грас - "Рачешката". До момента е превел 16 книги от немски език. Има издадена и собствена публицистика и белетристика. Сред най-известните му книги са "Степен на свобода" от 1986 г., "Заговорът на шпионите" от 1998 г. и "Нови степени на свобода" от 1999 г.
За журналистическите си изяви, преводите и публицистиката си той има 5 награди.
Първата е от СБЖ още от 1985 г.,
а последната е от миналата година - първа награда за предаването "Апострофи" по радио "Дойче веле" на фестивала "Сребърна вълна" в Албена. 5 са и журналистическите съюзи, в които членува.
По-интересна е обаче друга организация, в която е по линия на преводаческата си дейност. Става въпрос за Европейския преводачески колегиум в германския град Щрален, за който се твърди, че е "Раят на преводачите". Това е най-старият и най-голям подобен център за преводачи. Андреев е в Управителния съвет на колегиума заедно с още един българин - известния преводач от немски Любомир Илиев. Повечето членове на УС са германци и цели двама чужденци от една националност си е направо мнозинство. Любомир Илиев в момента е творчески ръководител на организацията. Един ден и Андреев може да поеме този пост - творческият ръководител се сменя на всеки 6 месеца на ротационен принцип. "Това обаче би могло да стане чак когато се пенсионирам, защото в момента не мога да се откъсна за половин година от работа", обяснява журналистът.
Преводаческият колегиум е уникален с библиотеката от 110 000 книги на 257 езика и диалекта. Уютната сграда в още по-уютното 60-хилядно градче до холандската граница разполага с 30 апартамента. Там на спокойствие могат да превеждат по няколко седмици или месеци, в зависимост от обема и сложността на преводния материал, германци и утвърдени преводачи от цял свят, чиито проекти са одобрени от Управителния съвет на колегиума. За 25-годишното съществуване на организацията там са преведени, предимно от и на немски, 15 500 книги. В Щрален Сашо е превел на български и последната книга на Грас.
Андреев не е учил за журналист, нито пък е филолог.
След Немската гимназия в София и отбиването на военната служба в Пловдив Сашо записва право в Юридическия факултет на Софийския университет и успешно го завършва през 1981 г. А иначе произхожда от лекарско семейство. Почти всички в него са доктори, но той отказал да се подчини на семейната традиция. Сестра му също. И тя се е насочила към работа в медиите - в момента е музикален редактор в Българското национално радио.
"Правото ми се стори много скучно", признава журналистът. Вероятно е решил, че не иска да става адвокат, а журналист, още по време на следването си, защото във втори курс станал сътрудник на Младежка редакция на националното радио. След завършването си пък е бил назначен само за 2-3 месеца за редактор във Военната редакция на радиото, докато се освободи място в някоя от "цивилните" редакции. От 1983 г. до заминаването му за Германия Александър Андреев работи в програма "Христо Ботев". Първите три години е редактор и водещ на много нашумялото по това време предаване "Добър ден", а останалите шест е отговорен редактор на програма "Христо Ботев".
В БНР още не са го забравили.
Говори се, че е бил поканен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия за шеф на радиото след скандала с назначаването за изпълнителен директор на Александър Бръзицов в началото на 2001 г. Журналисти от радиото разказват, че Андреев е бил един от най-желаните от тях кандидати за поста след кризата. Той обаче отказал.
Сред българите в Германия пък се говори, че Сашо е бил канен наскоро за посланик на България в Берлин. Журналистът отказал и това предложение. Твърди се, че дълго е мислил по въпроса, но в крайна сметка решил да не приема, след като станало ясно, че за президент е избран Георги Първанов.
"Уважавам политическите убеждения на другите хора, дори когато са противоположни на моите", категоричен е Андреев. Това в особена сила се отнася за приятелите му, на които той много държи. Доказателство за последното е твърдението му: "Родината е там, където са приятелите ми. А те са по цял свят."
Сред нещата, които Сашо най-много обича, са готвенето, четеното, разговорите с разни хора, за предпочитане умни, и участието във всякакви игри. Не обича национализма, излишния патос, мачовщината и да ходи по магазини.
Освен славата на добър журналист
Андреев има имидж и на отличен готвач.
Той поддържа в много добра форма кулинарните си умения, като ги усъвършенства непрекъснато. Това, между другото, е характерно за почти всички мъже в българската редакция на "Дойче веле", повечето от които са женени или живеещи с германки, а един - с холандка. В повечето случаи главно те готвят вкъщи.
Съпругата на Сашо е българка, но това не пречи готвенето да е поверено на него. Както вече стана дума, изявите в кухнята са удоволствие за зам.шефа на българската редакция на "Дойче веле". С жена си Невяна Андреев се запознава в столичната Немска гимназия. Те са от един випуск, но не са били в един клас. Оженили се през 1981 г., когато Андреев завършил висшето си образование. Имат дъщеря на 19 години. Невяна е дъщеря на известния литературен критик Минко Николов. След Немската гимназия тя учи английска филология в Софийския университет. Следвала е и една година в Австралия, в университета в Сидни.
До пренасянето на семейство Андрееви в Германия съпругата на Сашо е работила като преподавател по английски в Софийския университет. Била е и редактор в издателство "Народна култура" и преводач на английска литература. Автор е на статии и рецензии в тази област. В Германия Невяна започва работа в отдела за Източна Европа на организацията ма международни проекти "Инвент". Признава, че й липсват преподавателската и редакторската работа.
Дъщерята на Сашо и Невяна - Мина, е родена през 1983 г. Съзнателният й живот всъщност е преминал в Германия, била е на 7 години, когато семейството се пренася да живее в Кьолн. От първи клас е в германско училище.
С българския обаче е много добре
благодарение на "неделното училище", което й провежда баща й от 11 години. Не познава класиците на българската литература, но от време на време със Сашо четат разказите на Йордан Йовков и Елин Пелин.
Мина завършва тази година гимназия в Кьолн. Все още не е решила какво точно иска да следва. Колебае се между европеистика, медии, езици, може би и политика или някаква комбинация между тях. Андреев полушеговито, полусериозно, я кара да учи славянски филологии. Тази специалност се преподава в много немски университети и е особено модерна в Германия напоследък. Жената на Андреев пък е категорична само в едно - тя трябва да учи в друг град, а не в Кьолн, и лека полека да започва да води самостоятелен живот.
Мина също се увлича от журналистическата професия. В момента прави музикално предаване по "Дойче веле". Работила е и като репортерка в частното "Радио Кьолн" и в общественото EinsLive.