През последните години - поне от началото на кризата насам - българите са преобладаващо песимисти. Тези от тях, които смятат, че ситуацията ще продължи да се влошава, бяха повече, отколкото очакващите подобрение. Този преобладаващ песимизъм всъщност се потвърждаваше от икономическите данни, които показваха стагнация или влошаване. С други думи, можем да потвърдим, че обществените настроения досега винаги са отговаряли на реалните икономически данни. Т.е. че очакванията на българските граждани са по-скоро реалистични.

Последното социологическо проучване на Института "Отворено общество" - София показа ръст на оптимистите, които смятат, че икономическата ситуация в страната ще се подобри. Въпросът е дали тази промяна в тенденцията се дължи на следизборен оптимизъм заради края на политическата криза и създаването на ново правителство, или има реални икономически подобрения.

Всъщност през 2015 г.



за първи път песимизмът отстъпва на преобладаващ оптимизъм



Обществените очаквания за следващите 12 месеца (графика1) показват следната картина: 0.5% смятат, че ситуацията много ще се подобри, 21.2% смятат, че ситуацията малко ще се подобри, 46.3% смятат, че няма да се промени, 10.1% очакват малко влошаване и 9.6% очакват голямо влошаване, 12.3% не могат да преценят. Ако обобщим, тези, които очакват някакво подобрение, са близо 22%, а песимистите, очакващи влошаване, са под 20%. Значи, макар и с малко, оптимизмът вече води. Високият дял на хората, които очакват, че нищо няма да се промени, също е индикация за позитивна промяна в нагласите. Много от тези хора досега са били песимисти и са очаквали влошаване, а сега са повишили оценката си от "влошаване" на "стабилност".

Прави впечатление, че най-големи оптимисти са жителите на София и хората с висше образование.

Още по-видима е промяната, ако погледнем данните за целия период от 2008 до 2015 г. (графика 2). За този период са проведени 10 проучвания с един и същ въпрос и във всичките преобладават песимистичните оценки, с едно-единствено изключение и това е настоящата година. В данните за някои години виждаме големи промени. Например в началото на 2009 г. има голям скок на черногледите и намаление на позитивните оценки, а нещата рязко се обръщат към края на 2009 г. Вероятно част от тези промени са свързани с изборите през 2009 г. и промяната в управлението. Но дори и този следизборен оптимизъм не успява да заличи разликата между двата полюса. Политиката има известно влияние върху резултатите, но тя не може да промени реалностите на кризата.

Чудото на 2015 г. - доминиращ позитивен поглед за бъдещето - се дължи на голям спад на песимистите (с над една трета) и значително увеличение на оптимистите (с близо една втора). Не всички бивши черногледци са станали изведнъж оптимисти. Около половината от тях преминават към отбора на очакващите положението да остане без промяна. Толкова големи огледални промени в нагласите на българите се случват за първи път от 2009 г. Какво е обяснението за това "чудо"?

Безработицата в България достигна пик от 13% в края на 2013 г. - малко след като безработицата и в ЕС достигна връх от 11% в средата на 2013 г. В началото на 2015 г. безработните у нас вече са намалели до 10.3%, а в ЕС - до 9.8%. Т.е. виждаме устойчив спад на безработицата, като в България той е по-бърз, отколкото е в ЕС. Нещо повече - по данни на Евростат



България е сред трите страни с най-бързо топяща се безработица



заедно с Ирландия и Естония (графика 3).

При това намалението на безработицата се движи от разкриването на нови работни места - след дългогодишен спад на заетостта през последните тримесечия се отчита растеж на броя на заетите. За 12-те месеца до март 2015 г. са създадени 56 хиляди нови работни места.

Данните за пазара на труда потвърждават устойчивата тенденция на подобрение. Те обясняват и защо оптимизмът преобладава сред столичани и висшисти. В София има най-висок коефициент на заетост в сравнение с всички останали области - над 70%, докато безработицата е минимална. Същевременно висшистите имат най-високи нива на заетост (83%), което е с една трета повече от средното равнище на заетост и в пъти повече от заетостта при ниско образованите. Всъщност почти всички нови работни места през последната година са заети от висшисти.

Подобрение се отчита и при много други показатели. Износът расте с темпове, невиждани от години, бюджетът от началото на 2015 г. отчита излишъци, сравними с времената отпреди кризата. В допълнение: икономическият растеж през първото тримесечие на годината е най-висок от 4-5 години насам, а най-дългата дефлация, откакто имаме статистика за този индикатор, току-що приключи. Нещо повече - след дълги години на спад



коефициентът на раждаемост за първи път отчете повишение



през 2014 година.

По изчисления на ИПИ в края на 2014 година брутният вътрешен продукт на страната достигна нивата преди кризата. След големия спад на икономиката през първите години на кризата съвсем бавно и постепенно тя успя да се върне на нивото отпреди това. С други думи, възстановяването на икономиката приключи и сега навлизаме във фаза на растеж. Възстановяването на пазара на труда е в ход, макар че ще са необходими още няколко години, за да се достигне предкризисното ниво на заетост и безработица.

Икономическите данни са в съгласие с променените обществени очаквания за бъдещето. Кризата си отива и това се отчита не само от икономическите данни, но и от очакванията на все повече български граждани.



*Авторът е старши икономист в Института "Отворено общество". Статията му е публикувана в Рolitiki.bg под заглавие "Кризата свършва".