|
| Любомир Дацов |
- Вижда се, че икономиката върви добре - в цяла Европа и в България. Има наченки на връщане на вниманието на инвеститорите към страната ни. Евтиното евро се отрази добре на външната търговия.
От друга страна, България е типична европейска държава - от гледна точка на недостатъците. Като повечето страни в ЕС имаме доста неефективна икономика - и още по-неефективни социални системи. Както ние, така и Европа, плачем за реформи, насочени към подобряване на пазарните отношения - повече свобода, повече конкуренция. Защото, ако изключим Германия, останалите големи икономики видимо изпитват проблеми в конкурентоспособността в дългосрочен план.
- Този разговор за реформите се води от много години, но все звучи някак абстрактно? Кажете какво трябва да правят управляващите?
- На цяла Европа й е необходимо префокусиране - на пазара на труда и на социалните системи - по чисто демографски причини, защото пенсионерите стават все повече. Вижда се и че кризата на публичните финанси още не е отминала. В повечето държави те са конструирани по стария начин. Искаме - не искаме, трябва да ги променим. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Но вижте как се прави пенсионната реформа в България - обърната сама към себе си, без ясна логика. Опитваме се да решим проблем на държавния пенсионен фонд, а не решаваме проблемите на икономиката. Нима не е ясно коя трябва да е основната цел - растеж и заетост. Когато се постигне 68-70% заетост спрямо икономически активното население, тогава повечето системи се балансират.
- Защото повече хора внасят в тях ...
- И затова голямата цел трябва да е ускоряване на икономиката. А ние какво правим? В момента цялата дискусия е сбъркана. Да правиш предложения за увеличаване на преките данъци, е против всякаква логика. Това директно засяга конкурентоспособността на фирмите - това са преки разходи за бизнеса, те се калкулират в цената на стоките!
- За кои преки данъци говорите?
- За социалните осигуровки. Те са данъци по своя произход. Хората нямат индивидуални пенсионни партиди, това са данъци върху труда, макар да ги наричаме осигуровки.
- А напоследък се надига и някаква нова атака срещу плоския данък?
- Много хора продължават да не разбират как работи плоският данък. България е имала и прогресивно облагане, значи можем да сравняваме. Част от хората, които са против плоския данък, са доста възрастни, може да им се губят спомени.
Имали сме и високи, и не толкова високи ставки, много стръмни и по-малко стръмни скали, всякакви варианти сме изпитвали през последните 20 години и те не бяха нито по-справедливи, нито генерираха повече приходи за бюджета. Да не говорим, че действаха антистимулиращо върху доходите и ако има нещо, което статистиката за бюджета да показва, то е, че плоският данък осигури много стабилни приходи в бюджета.
Ако някой не харесва структурата на нашите данъци, горещо му препоръчвам да види какво пише Европейската комисия по въпроса. От 4 години ЕК прави преглед на данъчните системи в ЕС, анализира недостатъците и всяка година публикува доклад. В тези доклади се вижда, че от гледна точка на растеж и заетост като структура българската данъчна система е една от най-добрите - с ниски преки данъци, широка и стабилна основа на ДДС, без непрекъснати промени на ставки, облекчения и изключения.
Но освен ставките има и друго - процедурите, как се администрират данъците, какво струва на бизнеса бюрокрацията, което е особено важно за малкия и средния бизнес. И точно тук са нашите слабости. Оказва се, че в Чехия и в България разходите за спазване на данъчното законодателство са 2 пъти по-големи от средното за ЕС, а спрямо най-добрите образци в Европа - 5 пъти по-големи. Това означава, че администрирането на системата е прекалено скъпо и тромаво. Фирмите не само плащат, но и губят много време, за да плащат. А когато инвеститорът обмисля да инвестира или не, той отчита и тези фактори.
ЕК като цяло препоръчва ниски преки данъци. А лично аз като човек, участвал във въвеждането на 10-процентния плосък данък, виждам основното му предимство в това, че стимулира качествения труд. Това е много важно за България - последователна и дългосрочна политика, стимулираща качествено образование и качествен труд. Плоският данък има важно отражение върху пазара на труда, директно формира поведение. Към тези, които го критикуват, имам следния въпрос: Какво искаме - да създаваме и развиваме индустрии като ИТ - с млади, висококвалифицирани и добре печелещи хора, или да подпомагаме хора, които нямат квалификация и образование? Ако държавата трябва да стимулира нещо, това е хората сами да ходят да се образоват, да им създава условия за това, а не да ги "подпомага".
- Но работещите бедни - българите на минимална заплата, не смятат, че дължат данък, макар и нисък...
- Не отричам, че ниско платените области, некачественият труд, са по-малко облагодетелствани. Но данъците са участие на всеки член на обществото, нали и тези на минимална заплата ползват публични услуги? Едно от правилата за добро управление на бюджети е, че ако искаш да провеждаш социална политика, правиш го не през приходите, а през разходите. И това е доказано от практиката. Не може да си играеш с данъците, за да стимулираш или подпомагаш една или друга група. Това е неефективно и води до увреждане на системите.
През годините се видя, че приходите от плоския данък са най-стабилното перо в бюджета, а като имаш нещо работещо, трябва да го пазиш, не да го рушиш. Това е важно да направят политиците.
- Наскоро икономистите от БАН алармираха, че скоро няма да има кой да внася данъци - защото работещите ще намаляват, а пенсионерите ще растат. Какво да се прави?
- Почти няма място в света, където тези всички измислени социални мерки да са особено ефективни - например подпомагащи раждаемостта. Най-важното е държавата да осигури стабилност и хоризонт. Тогава хората остават и се връщат, тогава инвестират и правят деца, когато виждат бъдеще. Ако някой дължи нещо на българите, това е предвидимост и хоризонт. Затова смятам, че е добре политиците и медиите да внушават на хората, че има добри новини.
- Само че успехите на икономиката засега са прекалено плахи.
- Защото демагогията диктува политиката. Всички са съгласни, че инвестициите са недостатъчни. Пенсионните фондове биха могли да инвестират повече, но вместо още 2% от вноската да отиват във втория стълб, в частните пенсионни фондове, парите влизат в НОИ. Ако бяха насочени към пенсионните фондове, те щяха да ги инвестират в икономиката, а сега са замразени в НОИ. Вижте инициативите на Мая Манолова от БСП и нейни колеги от ПФ, които искат да отменят чл. 417, който гарантира на банката, че ще може да си върне кредита.
- Говорите за възможността банките да се снабдяват с изпълнителен лист срещу длъжници по бързата процедура?
- Е, депутати искат да премахнат това заради интересите на минимален брой кредитополучатели, които не си връщат заемите. Но ако го няма чл. 417, банките ще си утежнят условията и това ще оскъпи кредитите и за изрядните платци. Както стана и с бързите кредити - неколцина политици популисти наложиха таван на лихвите, но на практика разходите нараснаха.
- Истината е, че популизмът има добра почва у нас - хората никак не обичат бирниците и банкерите.
- Да, има го синдрома на Андрешко - банките са лихвари изедници, предприемачите са алчни. Много често в обществото виждаме, че някой е успял, но не виждаме какво се крие зад успеха му и не си даваме сметка колко труд, знания, хъс са необходими. Ще Ви дам пример. Майка ми е на 80 години, живее на село и не спира да работи, сади, копае. Съседката й е на 40 години, безработна е, пие си кафето с цигара, дворът й потънал в бурени, редовно ходи при майка ми да иска домати, лук и др., защото децата били гладни. А после говори срещу гадния капитализъм. Няма как да постигнеш нещо, ако нямаш качества и не полагаш усилия.
