Това, което става в т.нар. Стопанска академия в Свищов, може да се обобщи така: старият ректор на академията се опитва с всякакви средства (макар и чрез подставено лице) да задържи властта. Усилията явно си заслужават - толкова неограничена и "сладка" е тази власт, ако се съди по дългия списък с доказаните (но като по правило оставащи безнаказани) злоупотреби, закононарушения и обикновени безобразия по време на последните два ректорски мандата.

Всъщност ректорът се прочува още преди да заеме този пост за първи път през 2007 г. В началото на новия век той се опитва да стане професор и доктор на науките, но не успява - тогавашната Висша атестационна комисия връща "научния" му труд, защото е дословно преписан от стар учебник на известен френски икономист. В България обаче подобни прегрешения не са пречка за "академична" кариера. Така и свищовският учен не само запазва работата си, но след време даже става ректор. После започва да се подписва като "професор", заради което през 2011 година се налага да бъдат преиздадени дипломите на 1600 студенти. Година по-късно назначено от самия него "научно" жури, в организиран от самия него "конкурс", със същите преписани трудове го произвежда в професор в собствения му университет.

Най-забележимите жалони в неговото управление са десетки, доказано от съответните институции, нагласени обществени поръчки, най-известната от които (за 7 милиона лева) е дадена на прочутия като "лобист в съдебната система" плевенски бизнесмен Красьо Черния. И още: роднински връзки сред преподавателския състав; изнудване на студентите да купуват копираните от западни образци и редовно преиздавани учебници на своите преподаватели.

Този "ред" във висшето училище се поддържа с твърди методи на управление и страх, като всеки, дръзнал да изрази недоволство или да изнесе информация за ставащото, е уволняван или подлаган на системен тормоз. Ректорът вероятно би останал и доживотно на поста, ако не беше законовото ограничение от максимум два мандата и навършени 65 г. И за да задържи властта, му се налага да настани на поста свое протеже - заместничката си, съавторка в много от "научните" му трудове, шеметно израснала под неговото крило от студентската скамейка до професорското звание. Сезирана от преподаватели в университета обаче, прокуратурата обявява процедурата и органите по този избор за нелегитимни, а просветният министър назначава временен служебен ректор. Така се стигна до грозните сцени с барикадирането на ректорския кабинет. Сега се чака решението на съда.

Каквото и да реши той обаче, ако не се промени системата на управление и финансиране в българското висше образование, подобни феодални владения, които съществуват като държава в държавата, ще пребъдат - ако не в Свищов, на много други места. Причината за това е, че става дума за един очевидно силно печеливш и ефективен бизнес модел за усвояване и еднолично разпореждане с публични средства и публична собственост зад непробиваемия щит на превратно изтълкуваната академична автономия.

В този модел процъфтяват финансови далавери, като споменатите обществени поръчки, и всякакви други форми на "академичен" часпром. Процъфтява търговията с дипломи, научни звания и преподавателски позиции.

Присъщи черти на този модел са псевдонаучността и плагиатството. Получил това право от държавата, той произвежда на конвейер доктори, доценти и професори. За последните четири години новите професори в страната са 1414, което означава средно по един професор на ден.

В основата на този модел обаче са студентите, защото те "носят" парите. Колкото повече студенти, толкова повече пари от държавни субсидии и такси. Затова се записват фиктивни студенти, обучението на реалните е също фиктивно, а изискванията към тях са изключително ниски - моделът няма интерес от скъсани, прекъсващи и напускащи студенти, защото губи от тях. Така образованието става негова последна грижа. Нещо повече - за да го бъде, този модел трябва да имитира, че образова.

Вината за всичко това не е само на феодалните владетели във висшето образование и на техните подгласници и поддръжници. Вината е и на държавата и на няколко нейни правителства, които със сбърканите или непрекъснато отлагани реформи направиха възможен този модел.

Той обаче съществува и по една друга причина: има търсене за предлаганите от него "услуги" - голяма част от студентите го избират именно заради възможността да вземат изпити, без да стъпват на лекции, да завършат гарантирано, без да полагат особени усилия. Това е сбърканата мотивация, според която цел на образованието е не образоваността, а дипломата.

Разбира се, далеч не всички висши училища и ректори са като свищовските. Но свищовската академия не е изключение. Едно от доказателствата за което е морето от български студенти по света, голяма част от които никога няма да се върнат. (Със съкращения.)