България определено не е страна на пряката демокрация. Важи и за местните референдуми. Причините са много - най-вече ограничаващата законова база. И все пак има общини, в които гражданите извършиха "пробиви" - допитванията бяха валидни, приеха се, доведоха до желаните от мнозинството хора решения.



Малко история



Преди да посочим тези примери, нека се поровим в историята. През 1909 г. е приет Закон за допитване до народа по общинските работи, според който населението одобрява някои решения на местните власти: за строеж на църкви, училища, други сгради, улици, канализация, водопроводи, мостове, корекция на реки - все въпроси, които се финансират от местните бюджети. Референдуми се правят и за общински заеми, присъединяването към друга община или обособяването на самостоятелна. Законът е бил изключително либерален - дава възможност на всеки жител да свика референдум. Това често водело до дребнотемие, но пък българинът се учел на пряка демокрация. След преврата на 19 май 1934 г. законът е отменен.

Любопитно е, че след 9 септември 1944 г. възможност за провеждане на местни референдуми се предвижда в... Закона за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството от 1947 г. През социализма пряка демокрация няма, едва в третото му десетилетие се дава възможност местните народни съвети да правят допитвания. Стигаме до най-новите времена и Закона за допитване до народа от 1996 г., действал до 2009 г. Референдум според него се свиква след подписка на минимум една четвърт от избирателите в съответната община. За да е валиден, е нужно участието на половината избиратели. Въпреки строгите ограничения местни референдуми се организират - повечето за отделяне и присъединяване към нова община. От 2009 г. е в сила Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Най-важната промяна в него е, че прагът за валидност е променен - изисква се участие на по-малко от половината гласоподаватели на последните местни избори. Преди да го разгледаме подробно, ще посочим успешните референдуми.



Пробивите



През 2009 г. варненското село Константиново решава да напусне община Белослав и да се присъедини към големия град. Идеята е подкрепена както от хората, така и от кмета. Допитването е проведено по стария закон. Нужните подписи са събрани, избирателната активност е изключително висока, решението е взето с почти абсолютно мнозинство. Основният мотив на жителите на Константиново е, че ще се возят по-евтино с автобус до Варна, а и ще реституират към 400 декара земя (заплетен казус, терените били на Варненския затвор). След това те преминават към община Варна, където са и днес.

На 16 май 2009 г. е проведен референдум в община Поморие (данните тук и надолу са на неправителствените организации Институт за пряка демокрация и "Болкан асист"). Допитването е от многото в околните общини срещу готвения петролопровод. Въпросът е такъв: "Съгласни ли сте с изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис със съоръжения, разположени на територията на общината?". 98.97% от гласувалите казват "не". Това е първият успешен референдума по темата. Той, а и този в Константиново са по стария закон за допитванията. Избирателната активност е била 60.12%, т.е. преодоляно е условието зад над половината избиратели.

На 25 юни 2011 г. е следващият успешен местен референдум - в община Горна Малина. Поводът - недоволство срещу кариера за добив на строителни материали. Събрана е подписка от 1200 души, най-активни са жителите на село Негушево, до границите на които е планиран добивът. На същия терен преди това е било предвиждано засаждане на гора. Въпросът е: "Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи общинска собственост за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства?". 89.6% избирателна активност, 92% отрицателен отговор...референдумът е валиден. В резултат Министерството на икономиката отнема лиценза на фирмата, планираща да изгражда кариерите.

Тези дни в Горна Малина е интересно. Местната власт иска да издигне Паметник на демокрацията, посветен на "първия успешен местен референдум в България". Както стана ясно, това не е първото успешно допитване. Но какво пък, жителите имат право на местна гордост! "Хората, които са избрали общината като място за живеене и отдих, са сигурни вече, че тази община ще се развива", заяви пред БНР зам.-кметът Ангел Желанов. Паметникът трябва да бъде открит на 27 юни, ще представлява дърво, вписано в оградата на училището в Негушево.

На 8 юли 2012 г. сутринта в едно чирпанско селище млади и стари се запътват към урните. Трябва да отговорят на следния въпрос: "Съгласни ли сте село Яворово да се отдели от община Чирпан и да се присъедини към община Стара Загора?". Казусът има бурна двугодишна предистория - граждански комитет иска референдум, областният управител го насрочва, кметът на Чирпан оспорва, а Върховният административен съд отхвърля допитването. Все пак е проведено - при изискване на кворум от 338 души гласуват 386, 346 са "за". Така Яворово преминава към община Стара Загора.

На 19 октомври 2014 г. в Каспичан е зададен следният въпрос: "Да се забрани ли изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне на отпадъци на територията на град Каспичан?". Преди това са събрани 700 подписа. Гласуват 1744 души при изискване за кворум от 1558. Положително отговарят 1708 души, т.е. 97.93%. Решението за забрана на изграждане на подобни инсталации влиза в сила веднага.



Валиден, но без резултат



През 1997 г. е проведен референдум в Сърница. Ако е било изпълнено решението, още тогава родопското градче щеше да се превърне в община. Въпросът засяга именно образуването на самостоятелна община - огромното мнозинство гласува "за", събран е и необходимият кворум. Но правителството и президентът не превръщат Сърница в община - т.е. имаме случай на валиден, но неизпълнен референдум. Тази година, когато Сърница все пак стана община, в аргументацията бе припомнен този референдум.

Нещо подобно се случи и през 2010 г. в гр. Шипка. И там допитването не доведе до обособяването на градчето в община - не били изпълнени финансови и административни изисквания, необходими за нова административна единица. Може би един ден и този референдум ще се ползва като довод.







Важните неща



А сега да разкажем по-подробно за настоящия закон за прякото участие на гражданите. Според него местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на местното самоуправление. Бюджет, данъци, такси не са обект на референдум. Решението, прието с валиден местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет.

Допитването може да се свика от поне една пета от общинските съветници (но не по-малко от трима), от кмета, и разбира се - от инициативен комитет. Комитет се състои от 3 до 7 души (вкл. председател) и трябва да събере подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на общината (район или кметство, ако допитването е с по-малък обхват). Ако в инициативата участват една десета от гражданите, то общинският съвет се произнася за референдума. Той може да се проведе по няколко въпроса. Местният парламент може да редактира въпросите, без да променя смисъла им или да ги отхвърли, ако са извън позволените в предишните текстове случаи (примерно, ако не са в компетенцията на местната власт, отнасят се до данъците и т.н.).

Както стана ясно, за да е валиден референдумът, трябва да участват не по-малко от половината гласоподаватели на последния местен вот за общински съвет. Ако предложението, предмет на допитването, не е прието, населението може да бъде питано по същия въпрос не по-рано от една година. Ако допитването е успешно, решението влиза в сила веднага след обявяването, а кметът е натоварен с изпълнението.

Накрая един съвет, важен - ако искате да проведете местен референдум или поне да опитате, внимателно прочетете целия закон в нужната част. Взирайте се в детайлите, наемете опитен юрист. Процедурите са стриктни, на доста места постановяват срокове - не бива да бъдат изпускани. Проверявайте също действията на адвоката си, защото законът, случайно или не, е противоречив на доста места - юрист без опит може да се обърка.

Случайностите в сложната нормативна база обаче май не са случайни.