Въпреки неласкавото отношение на Черноризец Храбър към старобългарската писменост и неговото презрително "черти и резки", значението на дохристиянските опити в България за създаване на писмено съответствие на езика не бива да бъдат пренебрегвани. Наличието на по-дълги или по-кратки редици от старобългарски знаци ни задължава да предположим още преди разчитането на тази писменост използването в България на една приемлива за всекидневните нужди писмена система, поне около средата на IХ в. Тази писмена система остава твърде неразвита със сигурност - все пак не трябва да се забравя, че както по всичко личи официалните надписи, излизащи от канцеларията на великите господари в Плиска, са практически изцяло на гръцки.

Напълно безспорно е, че появата и разпространението на рунната писменост е явление колкото всеобхватно, толкова и (почти) едновременно в Европа и прилежащите й части от Азия - от появата на най-ранните руни през I в. у древните германци до старобългарската писменост от VII-Х в. и до предположенията за дохристиянска писменост у славяните. От тази гледна точка появата и развитието на старобългарската рунна писменост е неотменима част от много по-широкообхватно явление.

Безспорно е, че приемането на кирилското писмо и огромните усилия по разпространението му от учениците на светите братя Кирил и Методий в България са следствие от налагането на християнството при княз Борис-Михаил през 685 г. Създавани ли са обаче книги до 865 г.? Несъмнено. Най-малкото защото преди да се прехвърли на камък, текстът на кой да е надпис от дохристиянско времето е трябвало да бъде съчинен на хартия или пергамент. Защо тези първоначални носители не са се запазили до наши дни вероятно е понятно за всеки.

Разполагаме и с категорично указание за съществуването на документация, очевидно твърде обширна, във владетелската канцелария в Плиска, или където тя се е намирала през VII-VIII в. Това изрично е посочено в договорния надпис № 43 (по Веселин Бешевлиев, 1979; НАМ инв. № 366) от времето на великия господар Омуртаг, където се среща думата "хартия", употребена в смисъл на първоначален носител на договора, издълбан по-сетне върху мрамор. Впрочем това едва ли може да учуди някого, старобългарската Каменна библиотека има наистина само представителен монументален характер, тя е неприложима във всекидневния, в деловия живот.

Щом употребата на някакъв вид хартия, поне във владетелската канцелария, може да се смята за напълно доказано, то и наличието на текстове, предадени със старобългарска писменост върху някакъв вид хартия или пергамент ще трябва също да може да се предположи. Така дори формално ще сме принудени да изтеглим началото на българската книжнина в началото на IХ в. (вж. Свързани текстове), което ще е достатъчно, пак формално - според разбирането на Спиридон Палаузов (1858), да изтеглим някъде по това време и началото на Българския златен век. И това не е всичко, както ще се види, надявам се, по-долу.

Що се отнася до каменните надписи те определено преобладават в дохристиянския период, след това до 1018 г. се броят на пръстите на двете ръце. Впрочем оставянето на надписи с представителен и/ или монументален характер във Византия е неизвестно до края на 70-те години на миналия век (вж. Веселин Бешевлиев, 1979), а след това време - и на нас. Това превръща тази старобългарска традиция в особено явление, чийто разцвет е синхронен на появата и развитието на българската имперска идея. Тя е едно от най-характерните външни проявления на Имперска България.

Наличието на официален канцеларски език - гръцки с определени влияния на прабългарския и славянския, както и на простонародния говор във Византия, и отделно на очевидно развиваща се и значително по-масова старобългарска рунна писменост ще трябва да подскаже, че успоредното развитие на две писмености и на два езика ще изискват и предполагането на две "образованости", получавани по различен начин.

Превръщането на България в империя в началото на IХ в. със сигурност налага рязкото увеличаване на работещите в канцеларията на старобългарските велики господари. И ако за времето на цар Иван Шишман можеше да се предположи с лекота къде се намира царската канцелария в Двореца на българските царе на Царевец (вж. Свързани текстове), ако такова предположение можем да направим и за Велики Преслав някога на тази страница, то проучванията на Плиска не ни позволяват дори догадки. Въпреки това наличието на такава канцелария е напълно безспорно, следите от нейната напрегната работа са многобройни.

Отдавна бе изказано предположение кой работи във владетелската канцелария поне през IХ в. На основата на доброто познаване на гръцкия, както и на простонародния гръцки, се утвърди мнението, че гърци от завладените от България земи - предимно на юг от Стара планина, както и потомци на преселените в Отвъддунавска България ромеи, са основните работещи във владетелската канцелария в Плиска в дохристиянския период. Бе предположено също, чрез използването на западноевропейски успоредици, че тези чиновници, или по-голямата част от тях, били иноци. Ако първото предположение изглежда разумно, то второто за нас е напълно безпочвено.

Отдавна са известни 122-те писма на Безименния учител (Пол Льомерл, 1971), който бягайки от българските набези (писмо № 23) се установява да преподава в Цариград. Родното място и първоначалното местонахождение на неговата школа не е съвсем ясно, но има основания да се предположи, че Безименният учител напуска Филипопол (дн. Пловдив) преди присъединяването на града към България (писмо № 63). Понеже това предположение е практически сигурно, то се оказва, че в земите, завладявани от България в началото Х в. - Безименният учител е роден около 870 г., а пише писмата си през 20-те-30-те години на Х в., а вероятно и през IХ в., е съществувала вече традиция за "високо" образование. Средното образование във Византия наистина е рядкост и Льомерл предполага не повече от 10 средни "школи" в Цариград и не повече от няколкостотин ученици в такива училища за цялата империя, като огромната част от тях са в Цариград.

Защо се насочваме към средното образование е ясно, във владетелската канцелария в Плиска могат да работят единствено високообразовани служители - поне със завършена средна "школа", повече - едва ли. Познаването на граматика и реторика, а също добрите познания по история и география предполагат точно такова образование за работещите за българските владетели през IХ в. книжници.

Що се отнася до България, то ако Льомерл предположи няколкостотин ученици за цяла Византия, ние едва ли ще можем да предположим повече от няколко десетки ученици в средни "школи" в България - през IХ в., при това след неговата среда. Още по-реалистично ще е ако сведем школата до една-единствена - някъде в Плиска и с 10-20 учащи се.

Наличието на средно училище в Плиска ще наложи да разгледаме и възможността за подбор на учениците от някаква форма на начално образование. Както византийските преселници в Отвъддунавска България, така и останалото в България византийско население, след присъединяването на земите им южно от Стара планина, несъмнено са организирали някаква форма поне на начално образование за децата си със собствени усилия. Много византийци живеят и работят даже в Плиска. Всички те са отличен пример и за старобългарската аристокрация.

Следите от втората "образованост", която по-горе вече бе предположена, са слаби, несигурни и винаги непреки. Значителен брой графити се откриват и до днес в двореца на българските владетели в Плиска . Някои от тях са толкова несръчни - руните са издраскани явно от дете, чиято сила е стигнала само да надраска, но не и да вреже старобългарските знаци в настилката на двореца, например. Такива примери има много (вж. и Изображението), а те често са придружени от наивни слабо врязани рисунки на животни и човешки фигури, които допълнително издават детско упражнение. Във всички случаи огромното количество находки от старобългарски писмени паметници (вж. Свързани текстове), както и тяхното многообразие, вече ни налага предположението, че съществува официално образователно средище, където правилата за изписване и съчетаване на старобългарските знаци се изучават.

Нека накрая да ни е позволено да представим тук още едно предположение. Добре известно е, че почти всички прабългарски светилища са преобразувани, даже по няколко пъти, в християнски църкви. Тогава ще е логично и образователното средище, свързано със старобългарската писменост, да се преобразува в училище, в което се преподава новата "християнска" кирилска писменост. Така ранната средна "школа" в Плиска до началото на последната четвърт на IХ в. би трябвало да се търси около Голямата базилика (вж. Изображението). Само времето може да покаже дали е било основателно това предположение.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=754203

("С черти и резки четяха и гадаеха")

http://www.segabg.com/article.php?id=752992#id_5741148

(Златният век на България започва в началото на IХ в.)

http://www.segabg.com/article.php?id=752095

(Българският златен век)

http://www.segabg.com/article.php?id=601912

(Дворцовото книгохранилище следва неотлъчно цар Иван Шишман)