Всеки кабинет идва с гръмки обещания за е-управление. По груби изчисления за последните 14 години са дадени близо 230 млн. лв., включително и в местната власт, за създаване на електронно правителството, но такова все още няма. С малки изключения е-услугите на държавната администрация се свеждат до даване на достъп до няколко електронни документа, които да разпечаташ, или опция за изпращане на имейл (дали ще получиш отговор, е друг въпрос). В момента дори Казахстан има по-добър портал за електронно правителството от получилия сериозно финансиране по времето на НДСВ портал egov.bg. Последната новина на него е от февруари 2014 г.

"Усъвършенстване на инвестиционната политика в България чрез по-добро регулиране на инвестиционния процес и чрез развитие на електронното управление" е най-новата поръчка, обявена от администрацията на Министерския съвет. Тя е и поредната, която би трябвало да намали бюрокрацията, административната тежест и да форсира преминаване към електронното управление. Какъв обаче ще бъде ефектът от нея обаче - можем само да гадаем.



Единственото сигурно е, че парите за проекта ще бъдат усвоени



Е-управлението е приоритет на кабинета "Борисов" и парите, които са предвидени за изграждането му, се равняват на всички дадени досега - 118 млн. евро. Финансирането ще стане чрез оперативна програма "Добро управление". Как обаче ще бъдат изразходвани тези средствата и дали след последното евро ще имаме работещо електронно управление? Ако се съди по действията на кабинета през последните дни, разпределянето на парите ще бъде без много обсъждане. Точно както стана с приетата концепция за изграждане на две изцяло нови структури - държавна агенция "Електронно управление" и държавно предприятие "Единен системен оператор". Концепцията предвижда агенцията да бъде създадена на базата на сливане на дирекция "Електронно управление" към транспортното министерство и съществуващата изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи". Предприятието пък ще е изцяло нова структура и ще отговаря за разработка и интеграция на електронни услуги, информационната сигурност, поддръжка и системна администрация на бази данни и информационни системи.

Така замислена концепцията обаче прилича на познатото ни



обрастване с администрация около всяка нова структура



Притеснително е, че агенцията и предприятието не са предвидени в приетите досега две стратегии за електронното управление. Едната стана факт през първото правителство на ГЕРБ и беше до 2015 г., а втората беше одобрена през миналата година и е до 2020 г. Единствено се появи информация за плановете за новото държавно предприятие около подготвените промени в Закона за електронното управление. Това стана още през октомври, т.е. половин година преди да се приеме концепцията, която трябва уж да предхожда законовите промени.

Друг спорен въпрос е защо трябва да се прави ново предприятие, при положение че има вече такова. Предвижда се това предприятие да се ръководи от министъра на транспорта, управителен съвет от трима души и генерален директор. Очаква се Министерският съвет да му предостави имущество, с което да разполага. Издръжката му ще е от бюджета, като няма финансови разчети, а се предвижда и да печели от дейността си. Приходите му могат да бъдат още от дарения, от лихви по депозити, обучение и квалификация. "Единен системен оператор" ще поддържа всички информационни ресурси, свързани с е-управлението, да подготвя средата за тестване на е-услуги, както и да участва при изготвянето на техническите спецификации при обществени поръчки за изграждане или подобряване на ресурсите за е-управление.

На този профил пасва напълно държавната компания "Информационно обслужване". Преди две години именно държавното дружество обяви, че трябва да бъде избрана една фирма, която да поеме ролята на единен системен интегратор за електронното управление. Тогава ръководството на "Информационно обслужване" индиректно даде заявка, че иска да поеме тази задача.

Абсурдно е и че



вече се преработва нещо, в което бяха вложени милиони



по времето на НДСВ. Става въпрос за Центъра на електронното правителство, изграден в Дом 3 в резиденция "Бояна". В него трябва да се помещават сървърите за обработка на всички данни - център за данни, облак, който да консолидира всички системи в държавата: на Министерството на финансите, митници, НАП, МВР, здравното министерство, регионалното и т.н. В момента обаче предстои центърът да бъде преместен на ново, секретно място, където ще бъде изграден отново. Облачният център трябва да е готов до края на март. След това предстои да бъде изграден и резервен, който да дублира функциите на първия при различни кризисни ситуации.

До този момент от 150 публични регистри са интегрирани 34 в изграденото до момента от е-правителството, което стана основно през първия мандат на ГЕРБ. До края на годината ще бъдат интегрирани още 30. Всички те трябва да бъдат свързани помежду си, така че да се обменят данни постоянно. Предстои и първите 50 електронни услуги, които и сега са достъпни в столичната община, да бъдат вкарани в облачната инфраструктура и да станат достъпни във всички останали общини. Анализ на транспортното министерство показва, че близо 80% от административното обслужване е именно при местната власт. Друг е въпросът, че чиновници, които да предоставят услугите на електронното правителство, засега липсват. Според доклада за състоянието на администрацията през 2014 г. от 576 отчели се административни структури 358 (62.2% от администрациите) заявяват, че нямат екип, ангажиран с електронното управление. Само 96 предоставят електронни административни услуги. Най-абсурдното е, че



повечето администрации са с абсолютно несъвместим софтуер,



чието уеднаквяване ще глътне много пари.

Друг голям въпрос е как ще се извършва индентификацията на потребителите на е-услуги, ако електронното управление все пак заработи. Едната опция е този идентификатор да е кодът ПИК, който и сега НАП издава. В негова защита, логично, е финансовият министър Владислав Горанов. "Персоналните идентификационни кодове, които издава безплатно НАП, ще бъдат интегрирани като универсален ключ към системите както за местни данъци и такси на общините, а много скоро и за всички електронни регистри, които държавата управлява и администрира", е мнението на министъра, цитирано от "Капитал".

Този въпрос ще бъде решен с приемането на Закона за електронната идентификация. Според текстовете в него електронната идентификация ще може да се съхранява и активира чрез различни носители - документи за самоличност, банкови карти, смарт карти и мобилни телефони. Много е вероятно за удостоверяване на електронната самоличност да се използват личните карти, които най-вероятно отново ще се сменят. МВР вече е пуснало обществена поръчка за изработване на документи за самоличност с чип, който може да бъде използван като електронен идентификатор.

Въпреки това няма гаранция, че и през 2020 г. общуването на данъкоплатците с администрацията ще стане дигитално.