Туристите, пристигащи в оживения тропически мегаполис, слизат от самолетите на летище от стъкло и стомана. То символизира не само желанието на Мианмар отново да стане част от света, след като в продължение на десетилетия бе в изолация, но и тежкото минало на страната. Компанията Asia World, която е построила терминала, е основана от един от големите местни наркобосове - военачалник, чиито подчинени разпространяват хероин, получаван от опиумните полета в планинските райони във вътрешността на страната. Почти невъзможно е днес да посетите Мианмар и да не попаднете на други проекти на фирмата: пътища, язовири, най-големите пристанища и един от най-луксозните хотели - Sule Shangri-La в търговската част на столицата Янгон.

Мианмар полага усилия да се модернизира



след десетилетия на диктатура



Компанията Asia World е пример за това как търговията с наркотици е тясно свързана с новата икономика и е в основата на много от усилията за възстановяването на азиатската държава. "Хероинът е основният капитал на икономиката на Мианмар", казва икономистът Роналд Финлей от Колумбийския университет. Той е роден в колониална Бирма, която военните преименуват през 1989 г. на Мианмар. Брокери на недвижими имоти, икономисти, настоящи и бивши служители в правоприлагащите институции признават, че незаконните приходи от дрога са основен източник на инвестиции за възстановяването на страната, а компании, свързани с наркотърговията, строят нови пътища и променят вида на най-големия град - Янгон. Доскоро това беше град с ниски постройки, застинал във времето, където осеяни с дупки тротоари преминаваха край грохнали колониални сгради. Днес кранове се извисяват на почти всеки ъгъл в града, а билбордове показват красотата на жилищните сгради, които скоро ще станат част от пейзажа. Новата инфраструктура се радва на одобрение, но наркоикономиката е заплаха за прехода на страната към демокрацията. Търговията с наркотици увеличава корупцията, поддържа властта на военните и заплашва да върне диктатурата в Мианмар, казват анализатори.

Откакто Мианма започна да се отваря към света преди четири години, трафикът на хероин се увеличи. ООН изчислява, че отглеждането на опиумен мак почти се е утроило през последните шест години. Мианма се превърна във втория най-голям световен производител на хероин и основен доставчик на метаамфетамини в региона. Според австралийския учен и един от големите познавачи на икономиката на страната Шон Търнъл годишните приходи на местните наркобарони



възлизат на около 2 млрд. долара



Невъзможно е да се проследят паричните потоци в страна, където много от плащанията при бизнес сделки и недвижими имоти все още се правят в брой, а и по-малко от 15% от възрастното население има банкова сметка. "Просто няма документи", казва Търнъл. Продавачи на имоти и икономисти обясняват, че търговията с наркотици помага за шеметния ръст на цените на недвижимите имоти в основните градове в Мианмар. "Почти всеки в този бизнес пере пари", казва У Сай Кун Нун, който работи в компания за недвижими имоти в Янгон. Той изчислява, че средната цена на апартамент в града се е увеличила с 600% в последното десетилетие - 1 кв. м се продава средно за около 250 долара, цена, доста по-висока от стойността в новопостроена сграда в по-богатия Банкок.

Наркотиците не са единственият източник на печалбите на черния пазар. По време на военното управление, което привидно приключи през 2011 г., незаконната търговията с ценни камъни също доведе до натрупване на пари, които не се декларират. Трафикантите се възползват от възможността да превърнат парите в недвижимо имущество от 2007 г., когато правителството намали данъците върху имотите на 15% от изключително високите 50%. У Кин Моу Ей , който е продавач на недвижими имоти в Янгон, казва, че купувач на къща е платил в брой първоначална вноска от 200 000 долара, а



парите донесъл в торби за ориз



Това не е необичайно при хората, които си купуват нов дом. По-късно купувачът бе арестуван по обвинения в трафик на наркотици и осъден на 20 години затвор.

Подобни арести са сравнително редки в страна със слаба правораздавателна система и в която огромни райони са под контрола на различни етнически милиции, а не на централното правителство. Властта твърди, че се опитва да въведе строг контрол върху търговията с наркотици и прането на пари, но наследството, оставено от диктатурата, пречи на правораздавателната система. По време на диктаторския режим образователната система рухва, а милиони от най-талантливите жители на Мианмар бягат в чужбина. Икономиката и банковата система също не работят добре. У Йе Тут, който оглавява Министерството на информацията, каза, че правителството е разработило закони и прави проверки, за да проследи мръсните пари. "Има положително развитие по този въпрос... Има по-голяма прозрачност в случаите, когато става въпрос за пране на пари. Сега вече може да се направят обществени дебати", твърди той.

Правителственият съветник У Тин Мо Тан заяви, че властите не разполагат с механизми, чрез които да разпознават спечелените с честен труд пари. "Няма ефективен механизъм или възможност да се преборят прането на пари и корупцията", смята той. Тъй като значителна част от икономиката е в сивия сектор, което я прави нерегулирана. Тин Мо Тан каза, "ако се пребори сивият сектор на бизнеса и мръсните пари, няма да има достатъчно място в затворите в Мианмар". "Почти всеки бизнес тук е в сивия сектор", отбеляза той. Въпреки че съществува законодателство на хартия, което да следи незаконните пари, продавачите на недвижими имоти казват, че неофициалната политика на правителството



е "не питай, не казвай"



"Ако си плащаш данъка, не те питат откъде са дошли парите", казва Сай Кун Нун, който е директор на фирма за недвижими имоти. "Ако правителството не проверява, как се очаква аз да знам откъде идват парите?", описва той ситуацията.

Не е тайна, че парите на Asia World са свързани с хероина. Създадената компания от Ло Шин Хан - наркобарон, описан от САЩ като "важен човек в трафика на хероин в Югоизточна Азия" - се зае да превърне хероиновите си приходи в законен бизнес. Господин Ло всъщност почина през 2013 г. и произхождаше от етническата китайска малцинствена група коканг, обитаваща бедната северна част на Мианмар, където от години се развиват два основни вида бизнес - чай и опиум. Бизнесът с наркотици, който Ло въртеше, е покровителстван, тъй като управляващата военна хунта го смяташе за полезен при преговорите с редица етнически бунтовници. Американска дипломатическа грама от 2007 г., разсекретена от сайта "Уикилийкс", показва, че на Ло му е била дадена хероинова "концесия" от правителството срещу съдействие за постигането на споразумение за спиране на огъня с бунтовниците. Ло и синът му Стивън Лоу са двама от най-важните бизнес партньори на армията и са възнаграждавани с договори за строеж на пътища, морски курорти и други големи инфраструктурни проекти. Стивън Лоу, който наследи баща си начело на тяхната империя, отказва да отговаря на журналистически въпроси, тъй като "не иска да си губи времето".

Джон М. Уейлън, която е бивш ръководител на бюрото ДЕА (Агенцията за борба с наркотиците на САЩ) в Мианмар, казва, че възходът на Asia World е последван от появата на други компании с необяснимо богатство. Много от тях са свързани с бедните райони по границите с Тайланд и Китай, където процъфтява търговията с наркотици. "Започнахме да забелязваме, че много от тези компании



се появяват изненадващо от нищото с много пари,



които да инвестират", обяснява той. Сред тези компании е и Shwe Taung Group, която строи и управлява един от най-големите и модерни молове в Янгон. На сайта си компанията се хвали с построените жилищни сгради, високи офис сгради, апартаменти, болници, училища, университети, комплекси за радио-телевизионни продукции и с още много други проекти.

Шефът на компанията Аик Тун е споменаван от Министерството на финансите на САЩ като човек, "който има връзки с търговията с наркотици". Той е основател, директор и съсобственик на затворената Asia Wealth Bank, на която САЩ наложиха санкции през 2003 г. заради "неприемлив риск за пране на пари и други финансови операции" и заради това, че е "свързана с наркотрафиканти". След наложените санкции Аик Тун смени името на холдинга си, който беше част от групата на Asia Wealth Bank на Shwe Taung Group. Той също не отговори на зададените му въпроси.

Една от най-големите компании за недвижими имоти в страната - Jewellery Luck, беше свързана с конфискуването на голямо количество хероин преди шест години. Полицията откри 37 пакета с хероин, скрити в пратка с дървесина, която компанията изпращаше на клиент в Тайван. Изпълнителният директор Тин Тун У отрича компанията да печели от наркотрафик. "Парите не идват от дрога. Нито цент дори", каза той в интервю. Бившият агент на ДЕА Уейлън смята, че служители на компанията вероятно щяха да бъдат обвинени, ако изземането на наркотиците беше станало в САЩ. "Очевидно е, че компанията е сериозно замесена... Както в повечето случаи в Мианмар, големите клечки се измъкват без обвинения", припомня той. Jewellery Luck е собственик на половината от хотел "Кемпински" в столицата Найпидо, където президентът Барак Обама нощува по време на своята визита в Мианмар през ноември м.г. Той беше първият гост, настанен в най-големия апартамент в хотела. В централата на компанията в Янгон в рамка е поставена снимка в конферентна зала, на която Тин Тун У и други шефове във фирмата са заедно с Обама и се усмихват.