Как 50-хилядна армия от полицаи, оперативни работници и дознатели, още 10 000 в спецслужбите и още 6000-7000 прокурори и съдии не могат да се справят с 2-3 хиляди крадци, грабители, автомобилни апаши, джебчии, телефонни, имотни и всевъзможни други измамници? Защо хора с по 80, че и по 100 висящи дела се разхождат на свобода? Поради каква причина над 70 на сто от домовите кражби остават неразкрити и ненаказани?

Отговорите на тези въпроси получаваме всекидневно в София, Пловдив, Катуница, Гърмен, Орландовци, Варна, Левски, Игнатиево и къде ли не. Защото истинската организирана престъпност всъщност е битовата. Тя е под контрола на мафията, което винаги означава срастване на бандити и държава. Чрез битовата престъпност мафията хвърля обществото в страх и несигурност, в етнически и политически спорове и генерира милиарди печалби от кражби, грабежи, телефонни, имотни и всякакви други измами.

Преди няколко месеца вече бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев (който преди това бе шеф на ДАНС и началник на президентския кабинет) от името на МВР призна, че битовата престъпност е в



такива размери, че заплашва дори националната сигурност



След като призна, че ръководеното от него ведомство на практика не си върши основната работа, Йовчев стигна и по-далеч. Той представи данни от официалната статистика, според които над 130 хил. души са пострадали за една година от битова престъпност. "Действителните жертви са много повече, но те не информират полицията, защото й нямат доверие, че може или че иска да се справи с проблемите, посочи тогава Йовчев.

Всъщност той бе първият МВР шеф, който даде да се разбере и признава, че вината за драматичната ситуация не е финансовата криза, не е и световната конспирация, а полицията и службите. Дотук обаче с положителното. Защото и той като всички свои предшественици се оплете в популистки обещания, закани и рецепти. И резултатът се видя например по т.нар. операция "Кокошкари". При нея шумно бе обявено и показано как мощна полицейска сила от 54 екипа, 146 служители и 45 автомобила влетяват по малките населени места. Включително и с подкрепата на жандармерията.

Всичката тази дейност бе подгрята преди това с постоянни съобщения за поредни зверства при грабежи по малките населени места - изнасилени, пребити и дори убити възрастни хора. През това време властта цъкаше с уста и обясняваше колко лошо нещо е това. И най-накрая реши да действа - макар и прекалено, с фанфари. И започнаха хвалбите как при операцията са били проверени 6337 души, задържаните по закона за МВР били 188 лица, 4159 са проверените автомобили, образуваните досъдебни производства по общия ред са 141, бързите производства - 33, а незабавни производства - 6. Съставени били 915 акта за административни нарушения и 538 протокола по Закона за МВР. И още, и още... Да не говорим за програмата "Сиурност", по която



безработни трябваше да обикалят и да информират



полицията за престъпления по малките населени места. И как щяло да има интегрирана карта на престъпността, и повече извънщатни сътрудници, и много видеонаблюдение. И накрая излезе пак едно голямо нищо.

Защото, след като полицията се изтегли от малките населени места, кражбите пак са бич, бандити пак бият и изнасилват стари хора, на практика никой не се чувства сигурен. При това в управление, което и в първото си издание през 2009 г., и при сегашното си второ уж минава за сравнително полицейско с обещания за сигурност.

И проблемите през цялото време бяха тропосани изцяло на икономическата и финансова криза. Например домовите кражби, кражбите на коли, дори на GPS-и от тях се извършват от стройно организирани групи, по всяка вероятност добре "пазени" основно от служители на правоохранителната, а почти сигурно и на правораздавателните системи. Защото именно домовите кражби са основните сред извършваните и неразкриваните. Всяка година в тази графа отиват по 50 000-60 000 от тях. За 4 години например се събират 240 000 неразкрити домови кражби, правени вероятно от не повече от 100 групи. И заради икономическата криза ли МВР не ги разкрива? А има неразкрити поне 660 000 престъпления.

Отделно от това вече няколко пъти през последните години бе отбелязано, че за кратък период прокуратурата



прекрати заради изтекла абсолютна давност над 1 млн.дела.



Основно пак, защото нямаше разкрит извършител. Това означава, че дори в бъдеще да бъде открит извършител, той вече не може и да бъде осъден. На практика това означава, че жертвите на тези престъпления никога няма да видят откраднатото или пък обезщетение за преживяно страдание, няма дори да научат имената на крадците.

Не е трудно човек да сметне, че над 1.5 млн.престъпления нямат разкрит извършител, камо ли арестуван, още по-малко осъден и изтърпяващ някакво наказание. И зад всеки един от тези конкретни случаи стои разбит и окраден дом, офис, склад, магазин или кола, жертва.

И това е наистина убийствена статистика. Още повече, че за МВР и службите се хвърлят по близо 2 млрд. лв. от данъците на българите всяка година. И какво правят те - само шумни операции като "Комар", "Нулева толерантност", "Пресинг", "Белезници"...



И като резултат - все по-смазваща престъпност.



Да не говорим, че вместо разкриване и наказване правоохранителните органи сюрпризират с официални съобщения и съвети като например: "На еднофамилните къщи и вилите се препоръчва монтирането на здрави решетки на прозорците, обезопасяване на пространството пред входната врата, мощна лампа с рефлектор. Ако имате възможност, вземете си куче от порода, подходяща за домашен пазач. Вратите на апартаментите също трябва да са с подходящи брави, секретните им патрони да не се подават отвън, тъй като крадците ги хващат с водопроводен или специално направен ключ и с рязък удар ги пречупват в най-тънката им средна част".

Сигурно всеки е изпитал безсилието, като се прибере вкъщи и види разбитата входна врата, ровенето в дрехите му, нахвърляните неща по пода. И после, ако се обади в полицията, в най-добрия случай идват някакви хора, които цъкат, вземат някой отпечатък, за да се направят, че са свършили нещо, и си отиват. И престъплението после се оказва завинаги неразкрито. А след някоя година съответно образуваното дело се прекратява. Тази безнаказаност обаче може някой ден да се стовари върху властта като бумеранг. Последиците са непредвидими.