Ако се съберат да живеят на едно място всички млади българи, които нито работят, нито учат, нито търсят работа, ще се роди още един град като Русе. Между 160 и 165 хил. българи до 24 години не правят нищо. Или всеки четвърти младеж безделничи. А от това икономиката ни губи до 2.5 млрд. лв. всяка година по изчисления на социалното министерство. Според друго изследване - на спортното министерство, 67% от българите във възрастовата група 15-29 г. не работят, не учат и не са в образователни курсове - имат свободно време, но не правят нищо. 60% от тях са роми.

За да изведе на пазара на труда нищо неправещите млади българи или да ги върне в училище, социалното министерство назначава младежки медиатори. Те имат задачата да издирят връстниците си по кафенета, паркове и градинки и да ги убедят, че трябва да намерят препитание или да се върнат на училищния чин. Първите 35 "търсачи на безработни" вече започнаха работа, а до края на годината трябва да станат 100.

Анна е младежки медиатор в Дупница от един месец и ако съдим по пълните кафенета в центъра по обяд в делничен ден, работа за нея има предостатъчно, въпреки че каузата й на пръв поглед изглежда безнадеждна. Младежи се припичат на по кафенце, вторачени в телефоните си. 7% от младите в Дупница не учат, не работят и не търсят работа според официалните данни. Въоръжена с брошури и търпение, Анна тръгва между масите. Уводът й не е от тези, дето ще накарат всеки да наостри уши в мързеливия следобед: "Здравейте, аз съм назначена по програма "Активиране на неактивните лица" като младежки медиатор. Моята задача е да информирам и консултирам младежи до 29 г., които не учат, не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Вие работите ли?". Отговорът често е "Не ме интересува", "Не ме занимавайте".

Все пак група момичета в 11-и клас я изслушват любезно. Само че "по-скоро ще си почиват през лятото". Момичетата са по-така - задават въпроси, момчетата са незаинтересовани. Анна не настоява - наясно е, че като не искат, няма да я слушат. Понякога има повече късмет - на улицата среща две момичета - на 18 г. и 20 г. Едното няма намерение да продължи да учи, другото се е върнало от София и сега е без работа. И двете си търсят работа, "по принцип". Анна ги кани в общината на среща, за да им разкаже за възможностите по младежките програми и процедурите за регистрация в бюрото по труда. "Ми може, ама няма да е сега, че много бързаме", любезно отклоняват поканата девойките. "Аз съм в общината, в стая 52, на третия етаж", не се отказва медиаторът. Момичетата споделят, че търсят работа чрез обяви, "ако има залепени по магазините", и не са регистрирани в бюрото. Казват, че



заплата от 430 лв. им се вижда долу-горе добре



за Дупница. "Имаме безработни познати. Повечето нямат желание да работят, на други не им харесва заплащането", обясняват момичетата. И се разделят с Анна с обещанието да я намерят в общината.

Както всички младежки медиатори, доскоро Анна също е била в категорията на младежите, които нямат работа. С висше образование, под 29 г. и регистрирана в бюрото по труда тя вече има трудов договор до 2017 г. с фиксирана брутна заплата от 430 лв. Това е втората работа, която трудовите посредници в Дупница й намират. Преди да роди дъщеря си, Анна е работила в счетоводна фирма по друга програма за субсидиране на заетост на младите, "но след раждането нещата се усложниха и пак се регистрирах в бюрото".

"Виждам едно отношение на младежите - за толкова малко пари няма да работя" - казва Анна. - Но аз винаги им давам личния си пример, че въпреки малкото пари е за предпочитане да работя и да се развивам пред това да стоя у нас и да лентяйствам. В крайна сметка човек трупа опит, после с опита парите ще са други. Те обаче казват, че имат образование, знаят езици и не са съгласни да работят за по 430 лв." Като във всеки малък град, повечето млади гледат към големия град. "Мислят, че там всичко е розово", казва медиаторът.

Преди да бъде назначена, Анна е минала десетдневно обучение по част от професията "социален сътрудник". Обучението включва среща с психолог, който под формата на ролеви игри демонстрира как се убеждават младите, уроци как се пише CV, мотивационно писмо, как младите да се подготвят за интервюто и какво поведение да имат. Намерило се е време да се изучи и структурата на Агенцията по заетостта, макар че остава загадка от каква полза би било това за обезкуражените младежи. Тепърва ще се разбере дали обучението и медиаторите ще бъдат ефективни. Въпреки това програмата отсега е предвидена да действа до 2017 г. Дали ще продължи и след това, ще стане ясно от ефективността на медиаторите. Те ще изпращат всеки месец информация в социалното министерство - колко младежи са консултирали, колко са се записали в бюрата по труда.

Това е второто излизане на Анна на терен. При първия тур из центъра на Дупница няколко младежи са й обещали да се регистрират в бюрото по труда, но си



останали само с обещанието



"Затова съм избрала, за да съм сигурна, лично да ги водя до бюрото, защото точно така става - обещават ми, но после се оказва, че не са се регистрирали", разкрива тактиката си Анна.

Целева група на мотиваторите са и ромите. "Обещали са ми да не ме пускат сама да ходя в ромските махали", бърза да уточни Анна. За това си трябва цяло съзвездие медиатори - и ромският посредник от бюрото по труда, и здравният са получили от нея молба да съдействат за среща с ромите в четирите махали на Дупница. Но организацията явно не е толкова лесна. Междувременно Анна се опитва да заговори мъж и жена от ромски произход на улицата, но те я отминават дори без "добър ден". Тук, според социалното министерство, ромските трудови медиатори работят добре с малцинството и усилията им дават резултат.

За някои пък е важно да се върнат в училище. Анна например е избрала за мото на своята брошура "Нека върнем отново в училище ранно отпадналите и напусналите образователната система". "За мен е по-важно да ги информирам за самите форми на обучение, защото не всички ги знаят", обяснява медаторът. Покрай матурите обаче директорите не пожелали да се проведе среща в училищата с младежкия медиатор. Иначе идеята е директорите да дават списъци със завършилите, а медиаторите ще ги канят на срещи, за да ги информират за възможностите за учене или работа. Но вероятно това ще стане най-рано през новата учебна година.

Най-реалистичният сценарий за лятото на тези младежи всъщност е морето и сезонната работа по хотели и ресторанти. Наесен ги очаква отново делничното висене по кафенетата с изкараните пари. Не звучи чак толкова лошо и неактивно, но едва ли може да се брои за решение на големите проблеми на икономиката ни - застаряващата работна ръка, липсата на кадри, изборът на една десета от всеки випуск да замине в чужбина.





ПРОГРАМИТЕ

142 млн. лв. национални и европейски пари са планирани за включване на "изгубената" за пазара на труда работна ръка в младежка възраст. Залага се на нови методи, а младежките медиатори са един от тях. Моделът е взет от успешен проект в Австрия - там младите се събирали по кафенетата, за да избягат от потискащата обстановка на офиса. Но Австрия е на светлинни години от нас. Като се знае ефективността на програмите за субсидирана заетост в България (42 на сто от младите не си намират работа след субсидирани работни места), успехът на тези мерки не е гарантиран.



---------------------------------------

Защо младежите не правят и не искат да правят нищо

-----------------------------------

Трудно е да се уловят комплексните причини защо тези млади хора не правят и не искат да правят нищо. Според заключенията на национално представително изследване на УНИЦЕФ отговорът може да се крие в профила им - повечето от тях са със средно или по-ниско образование, живеят предимно в малки населени места, повече от половината принадлежат към малцинствените етнически групи. Без образование, в село или малък град, в който така или иначе няма кой знае какви възможности за работа, липсата на перспектива е основен проблем. Липсата на мотивация, на убеждението на предните поколения, че образованието и трудът са ценност, са други съществени проблеми.

Драматичното разминаване между очакванията и реалността на младите също е причина да не правят нищо. "Защо да им работя за 400 лв.?", пита риторично 21-годишният Александър. Той обаче не е типичният нищо неправещ младеж - учи в университет. Минал в задочна форма на обучение, защото лекциите и заверките му идвали в повече и за да има повече свободно време. Какво прави в свободното време? Нищо. Докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да започне работа, казва често и социалният министър Ивайло Калфин. По-високите доходи обаче не могат да се определят с министерско постановление, а са резултат от икономиката в страната. Според проучване на Българската стопанска камара младите мечтаят за заплата от 1500 лв., което е непостижимо за човек на прага на трудовата си кариера, освен ако не е ИТ специалист.

5% от неактивните млади хора у нас са с висше образование, но предпочитат да си стоят вкъщи, защото не намират подходяща работа за нивото си или не са доволни от ниското заплащане, което им се предлага. 40% пък смятат, че не е тяхна работа да си намерят работа, а някой друг трябва да им я търси. Въпреки че това са поколения, родени почти изцяло след падането на комунистическия режим, фрапиращ е фактът, че цели 56% от тези млади хора живеят с представата, че "държавата е длъжна да им гарантира добър живот".

Мерките за образование, които биха могли да измъкнат голяма част от тези млади хора, се подценяват, смятат експертите от УНИЦЕФ. Доказват го и резултатите - 47% от нищо неправещите са отпаднали рано от училище. Хората без образование са три пъти по-застрашени да попаднат в тази група, отколкото тези с висше. Естествено и семейството предопределя до голяма степен попадането или не в групата на бездействащите - в селата те са три пъти повече, отколкото в София, и два пъти повече, отколкото в областните градове.

В изследването се появява още една интересна група - децата на имигрантите ни. На практика те нямат нужда да работят, защото родителите им в чужбина ги подсигуряват достатъчно добре финансово в опит да компенсират прекъснатата емоционална връзка, пише в проучването. Така хората, които издържат цели родове с трудолюбието си в странство, хранят безделието на най-младото си поколение.



ЧУЖДИЯТ ОПИТ

Проблемът с мотивацията на младите съществува в редица страни. Във Великобритания към края на миналата година има 963 хил. младежи между 16 и 24 г., които не са в образование, заетост или обучение. Това са малко над 13% от младите в тази група. И по-малко от половината са си търсили работа (47%). Във Финландия през 2014 г. официалната статистика е преброила 64 хил. младежи в тази група. Във Франция са близо 2 млн. От тях около 900 хил. нямат никаква диплома. Кризата на пазара на труда там е влошила още повече ситуацията на младите.

В опит да смекчи тежката ситуация с младежката безработица Брюксел създаде Младежката гаранция за 6 млрд. евро, според която всеки млад човек до 24 г. трябва да получи качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до 4 месеца, след като остане без препитание или напусне образование. Бездействието им струва повече - младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, струват на ЕС 153 млрд. евро годишно под формата на пропуснати ползи, печалби и данъци според данни на съюза.