В парламента отлежава законопроект с помпозното заглавие "За възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници". (Би трябвало да е "за прекратяване", защото у нас е чудо закъсала финансова институция да бъде подкрепена и възстановена. Горко на падналия.) Този законопроект е адаптираният превод на европейската директива BRRD (bank restructuring and recovery directive), за банковия фолклор "погребалната директива". Огромен текст (181 страници), обичаен брюкселски способ за прикриване на дефицита на мисъл и неспособността на армията национални и международни бюрократи да реши тежките финансови проблеми в Евросъюза. С две думи: нищо ново. Ако не броим нови изисквания, още "регулации", планини от хартия. И понеже пари за подкрепа на закъсали банки и брокери няма,



ще правим поредния фонд



да финансира "възстановяването и преструктурирането" на проблемни институции. Фонд ще има, но пари няма да има, защото липсва политическа решителност за твърди мерки, примерно като онези, които предприе г-н Виктор Орбан, за да стабилизира унгарската финансова система. Достатъчен ресурс за гарантиране на влоговете и за подпомагане на проблемни банки може да осигури единствено нов данък. Подходящо решение е данък върху финансовите трансакции. Без такъв обилен приходоизточник и десет фонда да направим, все празни ще стоят. Решението е известно и неведнъж е предлагано, но политиците - власт и опозиция в трогателно единодушие, - предпочитат да пускат покрай ушите си подобни идеи за тежки реформи и гловоболия. Виж, да направим някой фонд,



поредната ясла за хранени хора,



това е съвсем друга работа. Прекрасна възможност да се демонстрира колко е загрижена властта за проблемите на българските банки и спестените в тях пари на гражданите. След закона, който въвежда новия фонд, ще се състави друг закон или поне постановление, за да уреди устройството му и правилата за работа. Ще се назначат чиновници, ще се избере съвет на директорите, ще трябва да се намери и ремонтира сграда. И ще кипне безсмислен труд, ще се изпишат купчина препоръки, инструкции, ще завалят отчети. Ще потрябва "административен капацитет", ще се "усвоят" средства, ще се разучава опитът на братските европейски фондове със същия профил... А за финансиране на банки пари все няма да има, защото у нас пари за нищо няма, "едва стигат за заплатите", както е прието да се казва.



Да се прави нов фонд е тежка тъпотия,



защото същия фонд вече си имаме - онзи за гарантиране на влоговете в банки. По закон точно този фонд администрира банковата несъстоятелност, а това производство поне на теория има за цел първо да възстанови и преструктурира несъстоятелната кредитна институция; едва ако това се окаже невъзможно, фалиралата банка се ликвидира. Няма нищо по-логично да не се прави нов фонд, а само да се разширят функциите на фонда за гарантиране на влоговете, та в бъдеще да финансира не само несъстоятелните, но и още живите банки. Имаме си и друг фонд, който осигурява инвеститорите в ценни книжа. Той може да поеме функциите по превантивното "възстановяване и преструктуриране" на закъсали инвестиционни посредници. А най-логично е



да се консолидира управлението на фондовете



със специални публични функции. Наред със споменатите фондове за гарантиране на влоговете и на инвестициите в ценни книжа такъв е и т.нар. Сребърен фонд, и фондът "Козлодуй", и всякакви други фондове, разхвърляни по ведомствата. Какво пречи управлението на всички публични средства да се повери на една институция? В Австрия те се управляват от една специална държавна банка, казва се Контролбанк. Тя отговаря и за държавното експортно кредитиране (за което у нас от бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие направихме Българската банка за развитие). Определено имаме нужда от специализирана държавна институция за управление на публични фондове - все едно дали ще я наречем Контролбанк, Държавен трезор или както им хрумне на законотворците. Тя ще трябва да поеме и държавните фондове, които сега управлява БНБ. Докато България се подготвя за влизане в еврозоната,



централната банка трябва да се разтовари



от функциите по управление на държавни и други публични средства, тази дейност е нетипична за БНБ и като надзорна администрация на банковата система, и особено в бъдещата й роля като част от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Преди да прекрачим прага на еврозоната, от БНБ трябва да се извадят всички фондове на българската държава, най-малкото защото стане ли БНБ част от ЕСЦБ, собствеността върху самата централна банка ще излезе от патримониума на българската държава. Време е да създадем специализиран държавен трезор, вместо да се роят недомислени нови фондове и администрации.