Не знам дали миналата есен Жозеф Дол е прошушнал в ухото на Бойко Борисов, че е добре в управлението да участва и ДПС. Дали ЕНП на председателя Дол се е намесила при съставянето на правителството? Тези неща не се вършат публично. Но е очевидно как движението на Доган умело играе ключова роля, макар да не е пряко във властта със свои министри и отговорности. Очевидно е, че при трудно прокарвани промени, договори и спогодби ГЕРБ спокойно може да се облегне на рамото на опонента ДПС. А за парлама да се разиграват някакви измислени спорове между "вражески" депутати със зачервени лица и изопнати вратни жили. Главната роля е за Него. Зрителят харесва изпълнението Му, не иска да напусне залата. Народът предпочита да гледа Мачото и мачове по телевизора. И малко турски сапунки. В оригиналната комедия "Още веднъж отзад" на зрителя се показва какво се случва зад кулисите, когато се поставя пиеса. За българското политическо "отзад" продължаваме да знаем малко. За някои неща се досещаме, други се натрапват, а трети стават очевидни, като съдим по резултатите.

Бойко Борисов може да си позволи всичко, дори да си признае: "Ако не беше ДПС, нямаше да ви(ни) има в парламента". Да се прекръсти и да намигне на Началника. Да пощипне по бузките отличник от правителството му. Дай му на него да се прави на Ненчо Балабанов. С хашлашката си реч все още успешно прикрива политическите гафове.

Но сериозният



политически прочит на действията на ГЕРБ е друг



Коалиционните партньори с техните непрекъснати претенции трябва да се озаптят. Да им се покаже, че понякога не техният глас е решаващ, за да го превърнат в инструмент за натиск. ДПС е винаги насреща - и сега, и при първото Бойково правителство. Движението се чувства идеално в привидно поддържащата си роля. Депутатите на ДПС са дресирани и знаят кога "въздържал се" има тежестта на "не", кога няколко гласа "за" ще решат проблема на ГЕРБ, а отстрани да изглежда като либерализъм в действие. Дори се научиха, когато не е крайно необходимо, да си траят на парламентарната банка.

Последният пример за това нежно сътрудничество са правилата за избор на гуверньор на БНБ. Въздържащите се гласове на движението направиха невъзможно всеки парламентарист да предлага номинация за поста. Това право имат парламентарните групи и, забележете, независимите народни избраници. За ПГ е ясно - трябва да има единодействие и съгласуваност - в Реформаторския блок особено, където всяка коза е за свой крак. Но логиката за независимите каква е? Може би, че са ощетени от съдбата - напуснали са партията/коалицията, с чиято бюлетина са си осигурили 4 г. рахат. Сегашните четирима независими можеха да извадят двойно или дори тройно повече кандидатури за шеф на БНБ, отколкото всички ПГ.

Демократите от ГЕРБ либерално подадоха топката на ДПС, за да отхвърлят идеите за въвеждането на по-ниски прагове за инициирането и валидността на националните референдуми. И това стана в последния момент, след като преди това партията на Бойко Борисов подкрепи в правната комисия на НС проектите на Реформаторския блок и АБВ. Единственото, което ДПС и ГЕРБ допуснаха, бе наесен да се проведе допитване заедно с местния вот, което се знаеше и без пренията в пленарната зала, и българите в чужбина да могат да гласуват в секции извън посолствата и консулствата. За да засили съспенсът, председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обяви, че партията му би подкрепила на второ четене сваляне на праговете, но само ако някой друг го предложи.

Изводът от това е, че



пряката демокрация плаши политиците,



никой не иска народът да каже вместо него как да се действа при важни за страната решения. А най-удобният начин е да се мести въздухът. В този момент Местан излезе на авансцената и хвърли провокацията: Защо пък да не се избират всички депутати мажоритарно?! Отсега е ясно - предстои голяма разправия как точно да се формулира неясно зададеният от Плевнелиев въпрос за частичен мажоритарен избор.

Изборният кодекс е друг важен въпрос, по който ГЕРБ и ДПС са на едно мнение - промени в закона не бива да се правят, защото, веднъж отворен, не е ясно какво ще се случи, ако опозицията и част от коалиционните партньори се съюзят. Движението е категорично, че не трябва да има регистър на избирателите по настоящ адрес като мярка срещу т.нар. мъртви души. Не харесва и преференцията. То и партията на Бойко Борисов не я харесва, иначе защо ще се трансформира от най-върл защитник на идеята листите да се преподреждат в отрицател. И ако движението може да си позволи лукса да отстрани вредните плевели, избуяли в парламентарната му група в резултат на преподреждане, то "демократична" формация като ГЕРБ едва ли може да си позволи подобна волност. Колкото до задължителното гласуване - то се зловиди и на двете партии, освен това нали един от въпросите в националния референдум ще е за задължителния вот. Така че за да има мир, промени в кодекса ще се правят друг път.

Рожба на дружбата между ГЕРБ и ДПС бе и Законът за НСО. След напоителни скандали с партньорите от Реформаторския блок и Патриотичния фронт движението бе една от трите формации, заедно с АБВ и БДЦ, които дадоха рамо на ГЕРБ за приемането му. Съпредседателят на ПГ на блока Радан Кънев определи проекта като "закон за УБО". "В случая се поставя не въпросът за узаконяването на дейността по охрана на най-високопоставени представители на държавната власт, а дали трябва България да запази режима на привилегии за тях. Ние узаконяваме произвол от късния комунизъм", заяви лидерът на ДСБ. Колегата му Валери Симеонов (ПФ) също постави под съмнение необходимостта от съществуването на службата и предложи да се създаде специализирано звено към полицията. Така партньорите на ГЕРБ в мнозинството се оказаха на една страна със социалистите, които отхвърлиха проекта с аргумента, че съхранява статуквото, като оставя службата военизирана и на подчинение на президента. Бойкотът разгневи зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обвини реформатори и патриоти, че се занимават с "дребнотемие", и напомни, че всички политици са се ползвали от услугите на НСО през последните 25 г.



Явно и в следващите 25 г. ще го правят



Трогателно единомислие се получи и по въпроса за 16-милиардния дълг, който страната поема за следващите 3 г. С цената на процедурни трикове и дадени в последния момент голи обещания ДПС "преобърна" мнението си и барабар с АБВ подкрепи решението на правителството. Решаващ за подкрепата се оказа устният ангажимент, поет от финансовия министър Владислав Горанов, бъдещите външни заеми да са с поне 2 млрд. лв. по-малко от планираното. По-ниският дълг не залегна в нито един документ, но бе напълно достатъчен, за да бъде одобрен заемът. Явно тук в постановката бяха привлечени и други статисти - Патриотичният фронт и формацията на Георги Първанов, които уж бяха увещавани две седмици. От АБВ смятаха отначало, че сметките на финансовото министерство са надписани с около 3 млрд. лв., и имаха резерви както срещу предвиденото финансиране на падежи по стари дългове в размер на 12 млрд. лв. - заради включени в тях вече платени суми, така и срещу заложеното финансиране на бъдещи дефицити за 2016 и 2017 г. - 4 млрд. лв. Сходни аргументи - за липса на достатъчно информация и скрити резерви в сметките на МФ, изрази и ДПС. В рамките на няколко часа обаче движението претърпя метаморфоза в разбиранията си и... хоп - натисна правилния бутон.

Емпиричен факт е, че ДПС има навика да завлича в блатото всичките си партньори във властта. За ГЕРБ и Борисов перспективата за блатото не е непосредствена, защото не се е появила конкуренция, която да привлече вниманието на движението. Обичайният резервен играч в подобни ситуации от миналото - БСП, е толкова зле, че не си струва да се обсъжда дори.