На 500 метра от унгарската граница 15 сирийски бежанци пълзят в тъмнината и шепнешком обсъждат как да влязат в ЕС. Няколко километра преди това те са изключили мобилните си телефони. Взели са и пръчки, с които да се пазят от местните бандити. Сега се организират на група - вървят по двама, за да не активират термодатчиците по границата. И точно в този момент 23-годишният фармацевт Мохамед Хюсеин неразумно решава да запали цигара.

"Хвърли я!", просъскват всички, което издава нарастващия страх. Няколко от бежанците преди са били арестувани от унгарската полиция, след като са пресекли границата. Държани са в ареста две седмици, преди да бъдат върнати в Сърбия. Сега отново правят опит да преминат границата.

"Много лесно се преминава границата между Гърция и Македония", прошепва Селим, който е 36-годишен сириец, чийто дом в Алепо е бил разрушен от ракетна атака. "Унгарската граница най-трудно се преминава". И ще става все по-сложно. Преди дни либералното унгарско правителство започна да прави планове да спира хора като Селим и Хюсейн, като издигне 4-метрова ограда по границата със Сърбия, чиято дължина е 177 км. "Необходимо е да постъпим така", заяви правителственият говорител Золтан Ковач по телефона от Будапеща. "Трябва да спрем притока на бежанци".

За правозащитните организации това е очевиден резултат от ксенофобията на правителството. В последните месеци колегите на Ковач свързват мигрантите с екстремисти и дори обявиха национално допитване, в което обединиха въпроси за миграцията и тероризма. Властите представиха идеята си всички мигранти да бъдат изпратени в нещо като концлагери - първите в Европа след края на Втората световна война.

Ковач твърди, че оградата е законен отговор на огромното увеличаване на броя на мигрантите, които в началото на тази година превърнаха Унгария в скрита фронтова линия на бежанската криза в Европа. Повечето от медиите акцентират на проблемите, които изпитват Италия и Гърция, където мигрантите пристигат по море. Според Ковач по-нататъшното движение на основно сирийски, афганистански и иракски имигранти от Гърция през Балканския полуостров тихомълком превърна Унгария в "най-засегната страна в ЕС в абсолютни числа. Над 50 000 души са влезли незаконно Унгария от януари насам. Италия и Гърция изостават по този показател".

Стотици мигранти пристигат всеки ден в трите държави. Със сигурност Унгария трябва да се бори с притока на мигранти, който може да се сравни с пристигащите в средиземноморските страни. Тази гора, покрай която преминава река, водеща към Дунав, е едно от



основните тайни пътища към Сърбия



- особено за сирийците. "Хората започват да се събират тук около 16-17 часа", казва Абу Халил, който е сирийски лекар и чака в най-близкия град преди границата. "И след това преминават през нощта".

При залез слънце, в северната част на реката сирийските бежанци пристигат на групи, пътуват заедно от съображения за сигурност. В друга част по границата мигрантите плащат на трафикантите, за да ги преведат от другата страна. Тук всеки сам си е водач, като се използват съвети, дадени от тези, които вече са преминали. Сред мигрантите има лекари, бизнесмени, деца и възрастни хора. Затова в далечината, в тъмното, може да се чуе бебешки плач.

Казват, че дори стената няма да ги откаже. "Ние сме сирийци", казва Мохамед Хюсеин две седмици след като лодката му стигна до гръцкия остров Лесбос и говори пред Ай Ти Ен. "Ние можем да решим всичко.



Ние сме измислили първата писменост,



така че можем да разбием стената. Ако е електрифицирана, ще вземем ръкавици и ще я прережем."

Упоритостта на Хюсеин потвърждава думите му. На лявата си китка той има татуировка в чест на "Пинк флойд" - "Обичам прогресив рок!", а на дясната - изображение на кораб. За да му напомня лодката, на която се качил, за да стигне от Турция до Европа миналия декември. Казва, че тя започнала до потъва на Нова година и бреговата охрана го върнала в Турция.

Така че унгарците "няма да спрат миграцията просто така. Те трябва да решат истинския проблем и да се отърват от Башар Асад и "Ислямска държава", смята Хюсеин. Но точно сега пред сирийците като него стои по-належащ проблем. Близо до реката, на няколко километра от границата, се виждат две мистериозни коли. Дали това са местните крадци, или полицията? "Човече, стресиран съм", казва Низам - млад компютърен специалист, напуснал Сирия, след като баща му загинал в бомбардировка миналата година. "Говорете тихо", прекъсва ни Селим. "И се скрийте в гората."

На трийсетина километра на запад друга група бежанци са дори в по-трудно положение. Сирийците обикновено отсядат в няколко евтини хотела. Много афганистанци обаче се крият в занемарените сгради на бивша фабрика за тухли. "Това място е известно", казва Рахман Ниази, осемнайсетгодишен афганистански студент. "Всички минават оттук, защото тук винаги има хора, които разбират езика им, а после вървят и до Унгария."

Мигрантите започват да се стичат тук през 2011 г., когато годишният брой пристигащи в Унгария е около 4% от сегашните. Четири години по-късно около 200 души се събират тук всеки ден, изчислява Тибор Варга - местен свещеник, който раздава храна във фабриката няколко пъти седмично.

За обикновения посетител



ще е трудно да ги открие



Бежанците се крият в огромни пространства, обрасли с царевица, сгушени между пречиствателни станции и сметища. Растенията отдавна са се оплели с мрежи и треви. Мигрантите наричат това място "джунглата" и не е трудно да се разбере защо. Много лесно е да се загубиш.

Криволичейки между високите и гъсти растения под звуците на свирещи щурчета, можеш да чуеш гласовете на различни групи бежанци и да стъпиш върху остатъците от миналото на други мигранти. Но за да ги откриеш, трябва да разчиташ на случайността. Внезапно малък процеп ще се отвори в шубраците, за да разкрие купчина афганистанци. Те обикновено чакат да падне нощта, за да тръгнат към Унгария.

Тук те спят под открито небе и вадят вода от стар кладенец, но въпреки това се опитват да живеят нормално. "Моля ви, вземете поне това", казва Яма Наяб, хирург от Афганистан, подавайки чаша мръсна вода на минаващ непознат. "В Афганистан би било наш дълг да ви предложим храна, тъй като сте наш гост."

Днес иронията на гостоприемството на Наяб едва ли би могла да е по-остра. Намушкан 4 пъти в гърдите от талибан в началото на годината, той вече се е възстановил и е успял да напусне страната със съпругата си и двете им малки деца. От тогава те пътуват с автобуси и пеша през Пакистан, Иран, Турция, България и Сърбия, за да намерят място за своето бъдеще.

"Където намеря сигурност - страна, която ме приема и ми дава шанс,



там ще започна живота си",



казва Наяб. И сега установява, че Унгария иска да построи стена, за да му попречи.

Не че една стена би го спряла. "В Афганистан животът не е безопасен и всеки човек, който търси сигурност, би пробил дупка в тази стена или би намерил друг начин", обяснява той и дава пример от собствения си опит. Докато бил хирург в афганистанската армия, един ден го спрял талибански боец, когато Наяб се прибирал към къщи в началото на тази година. "Защо работиш за правителството? Тук американците и варварите направиха правителството и ти работиш за това правителство", му казал той. После извадил нож и го наръгал. Наяб вдига ризата си и показва моравите белези в зоната на сърцето си.

В "джунглата" цари напрежение. Повечето хора чакат инструкции от мъжете, които наричат шефове. Това са трафикантите, на които са платили по около 10 000 евро, преди още да тръгнат от Афганистан. На всеки етап от одисеята си из Европа всеки се обажда на шефа си, който му дава нови инструкции. Понякога получават координати от джипиес за следващото място, до което трябва да стигнат пеш. Понякога им дават автобусен маршрут. По-рядко шефът праща за тях кола. Преди да тръгнат пеша за Иран, трафикантите дали на Ниязи първите западни дрехи, които някога е обличал. "Шефът има представители във всяка страна", обяснява младежът.

Докато чакат обаждане от шефа, всички се страхуват да не ги хване полиция. При прехода от Иран в Турция двама от спътниците на Ниязи са застреляни от иранската гранична охрана. Самият той казва, че бил бит и ограбен от полицията в България.

В гъсталака наблизо афганистански кикбоксьор ми разказва, че заради постоянното напрежение пропушил. "Иначе не пуша", обяснява 21-годишният Аймир, който избягал от Афганистан, след като негов приятел кикбоксьор бил убит, защото тренирал западен спорт. "Но тук е толкова опасно. Нервен съм, нямаме документи. Не искам да ми вземат пръстови отпечатъци. И ето, пропуших."

На границата с Унгария сириецът Мохамед Хюсеин набързо гаси цигарата си, преди да прекоси границата. С другарите си се поздравяват шепнешком за успеха.

"Ще успеем, ако сме заедно", казва Хюсеин на Низам, с когото пътува от Турция. После групата се отправя към невидимата линия, където скоро Унгария ще издигне стена. "Не приемам тази стена", казва Хюсеин и продължава напред.