Въпреки поредицата спорни въпроси около битката при Ровине (17 май 1395 г.), от която вече изминаха 620 години, за нас остава безспорна там смъртта на двама от най-известните средновековни владетели в Българския югозапад - Константин Драгаш и Марко. И докато велбъждският деспот е оставил не много след себе си, освен турското име на столицата си Кюстендил, то прилепският крал е юнак над юнаците и основен лиричен герой в безброй народни песни, предания и легенди по целите Балкани, дори и у нехристиянските народи. И е поразително не толкова несъответствието между историческата личност и Крали Марко, а тяхната противоположност, казано направо. Защото "изкривявания" в устните народни предания има в много случаи, то и в писмената реч не са никак малко, но пълната противоположност на историческата действителност и на народния спомен за нея в случая е впечатляваща. И твърде рядко срещана.



* * *



От малкото исторически извори за Марко сме принудени да направим твърде нелицеприятни изводи за краткото му управление. Макар от дарителския му портрет в църквата "Св. Димитър" в Марковата обител до Скопие да ни гледа снажен млад мъж, по това време 30-35 годишен, месеци по-късно младият крал Марко (крал от ноември 1371 г.) ще започне с ужасяваща скорост да стопява бащиното си наследство - твърде скоро околните феодални владетели стопяват обширните му земи само до Прилепско и Битолско. Крал Марко не само не успява да защити държавата си при османското нашествие, но доста преди това - и от околните български владетели.

Раждането на Марко, макар и под съмнение донякъде, се отнася най-често към 1335 г. И напълно справедливо, понеже всяка друга дата ще изпадне в противоречие с по-сетните исторически дадености. Майка му Елена е съпруга на бързо растящия в сръбската дворцова йерархия Вълкашин. През 1365 г. Вълкашин получава високата титла "крал" и обширни владения (приблизително 15 хил. кв. км) със средищен град Прилеп. Силно укрепена твърдина, издигната на един скалист връх, крепостта на Прилеп и днес впечатлява посетителите, а при пълното си завършване през 70-те години на ХIV в. - с високите си кули и дебела крепостна стена, със сигурност е всявала страх у всеки, дръзнал да я нападне (вж. подробно за археологическото проучване Бошко Бабик, 1986).

За ранните години на Марко знаем малко. През лятото на 1361 г. той получава важно поръчение - да прибере сребърния депозит на семейството от Дубровник. Девет години по-късно, на 5 април 1370 г., Марко и брат му Андриаш са споменати в грамота на баща им крал Вълкашин до Дубровнишката република. През август следващата година Марко е вече "млад крал", според надпис от църквата "Св. Неделя" в Призрен. Понеже в друг дубровнишки документ от 10 юни 1371 г. Марко не е все още "млад крал", то обявявено му за престолонаследник трябва да е станало между 10 юни и 31 юли 1371 г. (Христо Матанов, 1986), т. е. в самото навечерие на битката при Черномен (26 октомври).

Дали поради лошо предчувствие или поради обичайна предпазливост, но крал Вълкашин и брат му сярският деспот Иван Углеш не вземат младия цар в похода към Маричината низина. Уреждането на династичните въпроси само два-три месеца преди това трябва обаче да ни наведе на лоши мисли - крал Вълкашин сякаш е предчувствал разгрома на българската войска при Черномен, та е оставил младият крал за заместник и продължител на рода.



* * *



Сякаш съвсем съзнателно невидима ръка не просто е преиначавала действителния живот на прилепския крал Марко, а нарочно е разпространявала неговата пълна противоположност. Така невзрачният прилепски владетел се превръща изневиделица в могъщ юнак - освободител и закрилник от турците. Тази странност лесно откриваме и в друг случай, макар и не дотам разпространен - търновският цар Иван Шишман (1371-1393/95) също е запечатан в народната памет като юнак над юнаците, смел защитник на царството си и на всички българи. Доста по-различна картина рисува Хюсеин, вярно чак през ХVII в.: "Безчестният Шишман потънал [през 1393 г.] в морето на колебанията. Виждайки, че от ръцете му се изплъзва повечето от царството му [Търновското], той започнал . . . да моли за спасение и да иска прошка." И ако ХVII-тият век е все пак твърде далеч за да вярваме безпрекословно на Хюсеин, то тогава нека прочетем "Книга за описанието на света" от Мехмед Нешри, която е само век след събитията: "Сосманоз [цар Иван Шишман] се уплаши, излезе [от крепостта Никопол], надяна савана на брата си . . . дойде и падна в краката на [Али] паша."

Първите юнашки песни за Крали Марко пътешествениците в Османската империя през втората половина на ХVI в. отбелязват по главния път Ниш-София-Пловдив-Цариград. Поне там, а наверно и по цяло Българско, множество гуслари пеят за подвизите на митичния герой. Не е без значение ранната дата, на която се срещат първите песни за Крали Марко, те наверно възникват още в самото начало на ХV в. Макар и напълно измислени, в песните и легендите за Крали Марко все пак има остатъци от действителните събития (вж. Извори) - за страшното османско нашествие, за битката при Косово поле, дори за двете жени в живота на действителната историческа личност - жена му Елена, дъщеря на болярина Радослав Хлапен, и Теодора, съпруга на болярина Гъргур, с която Марко живее известно време.

Юнашките песни за Крали Марко се пеят задължително на сватбите по цялата българска земя и това е не само спомен за истинските лични истории на крал Марко. На сватбите тези песни имат строго възпитателна цел - те се пеят задължително за да се поучи младоженецът на смелост и себеотрицание при защитата на семейството си. Множеството народни песни за връзката на Крали Марко с красиви девойки са и допълнителен щрих към ореола му на юнак и защитник.

Представянето на двама от най-неспособните български владетели - цар Иван Шишман и крал Марко, като юначни защитници на българите сигурно има повече от едно обяснение, но изглежда главното сред тях трябва да е задействането на особен предпазен механизъм в самосъзнанието на българите в ранните години на турското робство - механизъм, подобен на пълното изключване на съзнанието у преживелите някоя страшна катастрофа. В края на ХIV в., "най-злочестото от всички зли времена" (приписка на инока Исай, 1371 г.), българските държави са изравнени със земята. Изгорена и обезлюдена е българската земя, българите се продават в робство като добитък, отвличат се в дворците и харемите "жените и момчетата" (Мехмед Нешри). Страшната катастрофа от края на ХIV в. народът ни, а и всички останали балкански народи, са можели да преживеят единствено чрез мощен предпазен механизъм, който да изключи народното "съзнание" за да го съхрани. За това се налага измислянето на юнак над юнаците, които ще дойде за да защити българите от нечовешкото страдание. За прототип на този юнак е избран османският васал и несполучил прилепски крал Марко. А защо него - този въпрос всъщност няма отговор, поне на пръв поглед. Някаква историческа случайност, сигурно.



Извори



"Турци земя попления -/ що бе старо, погубия,/ що бе средно, поробия,/ що бе младо, закараа . . ."

"Ай море, изкачи се Марко на чардаци,/ та погледна нагоре-надоле,/ та най-вече на Косово поле./ Там си виде Косевка девойка . . ."

Из юнашки и исторически народни песни за Крали Марко от с. Капатово, Благоевградско

"Проговори Муса Арбанаса:/ . . . Когай те тебе [Крали Марко] майка те родила,/ свилена пелена тебе те повила,/ со врУкя вода тебе т-окупала;/ Когай ме мене турчинка родила,/ на студен камень мене ми седнало,/ со студена вода мене ме измило,/ со коприя [коприва] мене ме завиткало . . ."

Из юнашка народна песен за Крали Марко и Муса Арбанаса, изпята от народния певец Спасо Милош-Рикала, с. Прелюбища, Тетовско, 2 август 1916 г. (по Михаил Арнаудов, 1924)



"Ка Остарел, у стАрите гОдине, Ишол, Ишол Марко на пут, то дУпи кОньот, му вика: Ди-и! КОньот нейде. Той пА му вика: Ди-и! КОньот па нЕйде. ТрЕки пут му вика Ди-и! Защо ШАрец нЕйдеш?" Той му вика: "КАко дА идем? Жал ми е за вЕкот, си Умрел вЕке!" - "КАко, рече, сум умрел?" "Той па му вика: Си Умрел." - "КАко да се вИдим, рече, моето лице али сум Умрел?" Коньот му рече: Айде мАло пОгоре, у плАнина, има нЕкой две Еле, чифт, мегю двЕте Еле има еден бУнар, па слЕи, оглЕдай се." И нАйстина, Марко тЪргна, Отиде у плАнина при тия две Еле, слезе от конь, вИде лИцето - лИцето Умрено. Му вика на коньот : "НАйстина, рече, я сум Умрен. Но тебе, рече, ал сакаш да те Остаем, на тУрци кьОле [слуга] да бИдеш, али сакаш да те зЕмем сО мене?" Коньот му рече: "ЗАщо да ме Остаеш на други, да се мУчим ? Я сакам сО тебе да ме зЕмеш." И зЕде Марко, го прЕсече кОньот на две пАрчиня, па Ископа една дупка, го зАкопа. Го зАкопа кОньот, па зЕде, пОстели дОлама, па сЕдна на дОлама, нАписа една кнИга. "Еве, рече я ке Умрем, току му се мОлам, кой ке прОйде Овде, да прЕгледа пИсмово и да земе да ме зАкопа; и Ете, рече, два кЕмери злАто прИ мене, да ги зЕме той, що ке ме зАкопа, пОдарок." И легна на доламата, Умре . . ."

Из "Смъртта на Крали Марко" по разказ на народния певец Спасо Милош-Рикала, с. Прелюбища, Тетовско, 2 август 1916 г. (по Михаил Арнаудов, 1924)





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009102200040001301

(Битката при Черномен обрича на гибел балканските християнски държави)